роден: 7 ноември 1911 г. в Русе, Царство България
починал: 21 октомври 1971 г. в София, Народна република България, на 59 г.
националност: България
професия: композитор, спортист
стил: поп музика
активност: 1930-1971 г.
музикален издател: Балкантон, БНР
спорт: баскетбол
Йосиф Иванов Цанков е български композитор (пионер на стиловете на шлагерната и поп-музиката в България) и спортист (състезател и треньор по баскетбол).
Биография
Йосиф Цанков е роден на 7 ноември 1911 г. в Русе в заможно семейство, в което се говори на френски, немски и английски. Баща му е търговец. Започва да учи пиано на 6-годишна възраст, а на 11 години съставя първата си композиция.
През учебните 1924/1925 и 1925/1926 г. учи в „Робърт колеж“ в Цариград. На 19 години завършва Първа мъжка гимназия и записва право в СУ „Св. Климент Охридски“ по настояване на баща си. В Цариград се запалва по баскетбола и след преместването си в София е сред основателите на баскетболния отбор „АС-23“. Съосновател е и на националния отбор по баскетбол мъже. 15-годишен вече е капитан и център нападател и на двата отбора. Основава женския национален баскетболен отбор и е негов треньор.
Представител е за България на „Осрам“ и съсобственик и управител на първата фабрика в страната за грамофонни плочи „Берлин грамофон“, по-късно „Дойче грамофон“.
Още като студент по право Йосиф Цанков написва първата си песен „Ела с мен в Хавай“ (1930), а през 1936 г. създава квартет “Цанков”. По това време усъвършенства знанията си по теория на музиката и композиция при П. Стефанов и проф. Веселин Стоянов. Автор е на първите български оперети, валсове, танга, фокстроти, румби. Същевременно ръководи фабриката за грамофонни плочи “Лондон рекърдс” (1937-40 г.).
Той е главен композитор (на оперети) на театър „Одеон“ през 1937-1941 г. Оперети от Йосиф Цанков са: „Мая“, „Жуана“, „Продадена любов“, „Дръж се, Жужи“, „Златната вдовица“. При бомбардировките над София през Втората световна война изгарят повечето партитури на тези произведения.
Йосиф Цанков е сред основателите на Българското националното радио (в началото – Радио „София“) през 1936 г. Музикалните и детски радиопредавания са били по негови идеи. Открил е изключителния актьор Константин Коцев, когото привлича за участие в детски радиопиеси.
След 9 септември 1944 г. творческата работа на Йосиф Цанков е силно ограничена. Новата власт отхвърля шлагерите, тангата и валсовете, оперетите и балета като буржоазен уклон. Забавната музика, композирана от Цанков, не се излъчва по радиото, нито се свири на живо по театри и заведения. През 1951 г. е назначен за отговорен редактор в музикална редакция “Радиопром” (по-късно „Балкантон“) с протекциите на съветския композитор Арам Хачатурян. Остава на тази работа до края на живота си.
Запален филателист, той е разполагал с една от най-богатите колекции в България.
Йосиф Цанков умира в съня си от инфаркт дни, преди да навърши 60 години – на 21 октомври 1971 г. На пианото му е намерен нотният лист с песента „Вместо сбогом“, позната ни в изпълнението на „Тоника СВ“.
Във връзка с 90-годишнината от рождението му Цанков е удостоен посмъртно с орден „Стара планина“ I степен. Улица в софийския квартал „Лагера“ в близост до „Балкантон“ носи неговото име от 2002 г.
През 2011 г., по повод 100-годишнината на Йосиф Цанков, Международният музикален фестивал „Софийски музикални седмици“ включва концерт, посветен на композитора. В деня на рождението му се появява пощенска марка с неговия лик. През 2012 г. се състои грандиозен концерт с участието на повече от 100 музиканти и певци в зала 1 на Националния дворец на културата.
Творчество
Автор е на над 500 музикални произведения – оперети, инструментална и танцова музика, филмова и театрална музика, стари градски песни, както на поп песни. Като творец той непрекъснато търси съвършенство и неговите песни, изпълнявани от плеяда звезди на българската поп музика, стават любими на всички. „Танго“, „Фантазия“ и „Концертно танго“ са често изпълнявани по танцови забави и балове. Многобройните му шлагери, изпълнявани от различни изпълнители, печелят редовно наградите на публиката, зрителите и радиослушателите в многобройни фестивали и конкурси.
Той е автор на поп песни като: „Приказка“, „Лунни лъчи“, „Песен моя, обич моя“, „Събота вечер“, „Пролет моя“, „Пеят сто китари“, „Целуни ме“, „Птици мои“, „Облаци“, „Море на младостта“, „Песен за София“ и много други.
Негова е популярната пиеса „Керванът“, издавана на винилова плоча и разпространявана в Холивуд. През Втората световна война, по желание на американските и английските войници, които се бият в Сахара срещу войските на Ромел, тя звучи всяка сутрин в 9:00 ч. по Радио „Лондон“ (днес BBC). Според някои обаче това е мит – има само съвпадение на заглавия: присъствието на ориенталски мотиви в мелодията на песента „Керванът“ на Цанков и на джаз пиесата „Caravan“ на Хуан Тисол, записана през същия период от оркестъра на Дюк Елингтън, която са искали да слушат войниците.
В първия конкурс за българска поп песен (1964 г.) Йосиф Цанков получава 6 (от всичките 8) награди за песните: „Птици мои“, „Целуни ме“, „Мое безумно сърце“. През лятото на 1967 г. журито отказва да награди „Песен моя, обич моя“ по текст на Димитър Василев в изпълнение на Йорданка Христова, въпреки високата оценка от публиката, както отказва и през 1969-а, когато Лили Иванова представя песента му „Море на младостта“. През 1970 г. неговата „Повей, ветре“ в изпълнение на Паша Христова е наградена с Голямата награда от фестивала „Златният Орфей“. Песните на Йосиф Цанков са изпълнявани и записвани в албуми от известни чужди изпълнители: Жозефин Бекер, Клаудио Вила, Артуро Теста, Зигфрид Валенди, Йосиф Кобзон, Жилбер Беко и др.
Заслугите на Йосиф Цанков към българската музика са определили мястото му на основоположник на забавната музика в България.
В средата на 1980-те години „Тоника СВ“ възкресяват шлагерите на Йосиф Цанков „Твоята китара“ и „Вместо сбогом“. През 2001 г. певицата Надя Ботева записва кавъри на негови хитове, сред които особено сполучливи са новите версии на „Керванът“, „Песен моя, обич моя“, „Целуни ме“, „Покана за танц“.
източник: уикипедия
