
роден: 16 август 1832 г. в Некарау, Баден
починал: 31 август 1920 г. в Гросботен, Германия, на 88 г.
националност: Германия
професия: психолог
образование:
- университети:
- учил при: Херман фон Хелмхолц
научна дейност:
- област: Психология, физиология
- работил в: Лайпцигски университет
- видни студенти: Едуард Титченър, Грандвил Стенли Хол, Освалд Кюлпе, Хуго Мюнстерберг, Владимир Бехтерев, Джеймс Кетъл, Лайтнер Уитмър
- публикации: „Психология на народите“ (1901 – 1904)
- известен със: създаването на експерименталната психология
- повлиян от: Густав Фехнер
- повлиял на: Емил Крепелин
философия:
- регион: Западна философия
- епоха:
- Философия на XIX век
- Философия на XX век
- интереси: Логика, епистемология
Вилхелм Максимилиан Вунд (на немски: Wilhelm Maximilian Wundt) е германски психолог, физиолог, философ. Занимава се преди всичко с логика и с теорията на познанието. Често е определян като основоположник на експерименталната психология. През 1879 г. създава първата в света психологична лаборатория – в Лайпцигския университет.
Биография
Роден е на 16 август 1832 г. в Некарау (днес част от Манхайм), Баден, в семейство на лютерански пастор. Следва медицина, но се отказва от лекарска практика. Увлича се по идеалистическа философия. В изследванията си открива влиянието на специфични фактори, при което започва да преобладава интересът му към психологията.
През 1875 г. Вунд започва работа в Лайпцигския университет като преподавател по физиология и философия, като уговорката му с университета е да има възможност да създаде лаборатория по експериментална психология. Такава лаборатория е създадена през 1879 г. и тя е първата създадена в света, а две години по-късно лабораторията се трансформира в Институт по експериментална психология. Като основен метод в своята лаборатория той използва интроспекцията (самонаблюдението).
Вунд създава първата теоретична школа за научна психология в Германия. Едуард Титченър (ученик и последовател на Вунд), по-късно в САЩ я наименува Структурализъм.
При Вунд учат и множество българи, дали началото на психологията като наука в България, като Цветан Радославов (написал химна на България), д-р Кръстьо Кръстев, Никола Алексиев, Иван Шишманов, Петър Нойков, Никола Бобчев и Пенчо Славейков.
Умира на 31 август 1920 г. в Гросботен, до Лайпциг, на 88-годишна възраст.
Научна дейност
Вунд изучава човешкото съзнание и сложните химически вещества, които са негови съставни елементи. Така той представя психологичната наука – като допирателна с физиката и с химията, в която съзнанието е набор от опознаваеми части. Освен че Вунд базира своите изследвания на научни и на физиологични методи, той често използва и метода на интроспекцията, който към днешна дата не се разглежда като научен, понеже не дава възпроизводими резултати.
Вилхелм Вунд често е наричан баща на съвременната психология. Някои негови трудове, като „Принципите на физиологичната психология“, са класически и фундаментални в областта на психологията. Независимо, че допуска неточност и противоречивост в теорията си, той остава с изключително значение за развитието на психологията. Най-известното му произведение е „Психология на народите“ в 10 тома.
Признание
В негова чест астероидът 11040 Вунд, открит през 1907 г., носи неговото име.
източник: уикипедия