Posted in В, С

Владимир Стойчев

   Published Date: 29.02.2020

роден: 24 март 1892 г. в Сараево, Австро-Унгария или София, България

починал: 27 април 1990 г. в София, България, на 98 г.

националност: България

професия: генерал, политик и спортен деец

звание: генерал-полковник

години на служба: 1912-1945

служи на: Българска армия

род войски: кавалерия

командвания: Първа българска армия

битки / войни:

награди:

образование: Национален военен университет

политика: Народен представител във: II НС, III НС, IV НС, V НС, VI НС, VII НС, VIII НС, IX НС

Владимир Димитров Стойчев e български офицер, генерал-полковник, военен, политически и спортен деец.

Биография

Роден е на 24 март 1892 г. или на 7 април 1893 г. Майка му е сръбкиня. Елена Петрович, е дъщеря на кмета на Сараево. Владимир няма и 6 месеца, когато младото семейс­тво Стой­чеви се зав­ръща в Бъл­гария и се установяват в София. Баща му Димитър Стойчев е адютант на княз Александър Батенберг, дипломиран юрист в Швейцария и военен прокурор в делото срещу Морено Грасияни (български евреин, военен деец, подполковник, участник в Балканската и Първата световна война). Димитър Стойчев умира, още когато младият Владимир е на 11 г. Майката Елена успява да изпрати сина си при своя леля във Виена. Неин съпруг е офицерът от кавалерията Артур фон Понграч. Със съдействието на семейството, във Виена младият Стойчев учи 7 години в австрийско средно военно училище „Мария Терезия“, където е заедно със синовете на короновани особи и богаташи от цял свят. Освен на учението, Стойчев залага и на спорта.

Взема участие в Балканските войни (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). След това завършва Военното училище и Военната академия в София.

Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924), Амстердам (1928) и Берлин (1936), както и на други международни конни състезания. В периода 1930-1934 г. е военен аташе във Франция и Великобритания. Той е известен с ексцентричното си поведение, като при заминаването си за Париж издейства лично от цар Борис III дотам да бъдат превозени на държавни разноски неговите коне.

През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Той е член на Военния съюз, който на 19 май 1934 г. организира военния преврат, но година по-късно е изолиран от управлението от цар Борис III. На 18 октомври 1935 г. Стойчев е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат. Отстранен е и от спортен клуб АС-23. През следващите години неколкократно е интерниран.

През 1944 г. Владимир Стойчев е сред активните дейци на Военния съюз, който изиграва решаваща роля в осъществяването на Деветосептемврийския преврат. В нощта на акцията той е натоварен със завземането на телеграфната и телефонна станция (по това време евакуирани в сградата на Българската народна банка), а след това с довеждането в София на регентите, за да подпишат актовете за назначаване на новото правителство. След преврата Стойчев става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. Той е произведен в генералско звание и става член на БКП.

По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944-1945) е командир на Първа българска армия. Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска – Австрийските Алпи. На 8 май 1945 в Клагенфурт генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Пети корпус от Осма британска армия ген. Чарлз Кейтли. Ген. Владимир Стойчев е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.

След 9 септември 1944 г. става председател на футболния отбор АС-23, а през ноември и на обединения Чавдар (София).

От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г.

Народен представител в XXVII, XXVIII, XXIX, XXX, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXIV и XXXV Народно събрание между 1949 и 1990 г.

Умира на 27 април 1990 г. в София. Днес той е патрон на Спортното училище на ЦСКА „Генерал Владимир Стойчев“ с държавно финансиране.


Памет

  • От 1 септември 1974 г. Спортното училище на ЦСКА носи името „Генерал Владимир Стойчев“.
  • Бюст-паметникът на ген. Владимир Стойчев беше открит на 22 октомври 2014 г. пред сградата на Министерството на младежта и спорта в София.
  • На 24 февруари 2017 г. в Музея на съобщенията в Централна поща бе пусната пощенска марка с лик на ген. Стойчев.
  • 8 юни 2017 г. в град Жуков (Русия) е открита улица на името на ген. Владимир Стойчев.


Военни звания


Награди

източник: уикипедия