роден: 28 април 1902 г. в Шумен, Княжество България

починал: 29 юни 1969 г. в София, България, на 67 г.

националност: България

професия: композитор

Веселин Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, музикален педагог и общественик.

Биография

Роден на 20 април 1902 г. в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов. Бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников.

Музиката заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това – от 1922 г. – при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 г.

Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 г. той заминава за Виена. Там изучава композиция при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 г. Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.

През 1937 г. започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: Тодор Попов, Димитър Петков, Стефан Ременков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др.

Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 г. се появява операта „Хитър Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 г. е завършен и балетът „Папеса Йоанна“, от който са извлечени две сюити за оркестър.

Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969 г. в София.

Признание и награди

Герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда.

Произведения

• Оркестрова музика
  • Две симфонии
  • Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“,
  • Празнична увертюра“
  • Симфоничната поема „Кървава песен“,
  • Рапсодия за симфоничен оркестър
• Концерти
  • Три концерта за пиано и оркестър
  • Концерт за цигулка и оркестър
  • Концерт за виолончело и оркестър
  • Концертино за цигулка
• Опери
  • „Женско царство“, либрето Стефан Костов по едноименната му комедия (София, 1935)
  • „Саламбо“, либрето Б. Борозанов по романа „Саламбо“ на Густав Флобер (София, 1940)
  • „Хитър Петър“
• Балет „Папеса Йоанна“, либрето по едноименния роман на Емануел Роидис (София, 1969)
• Кантати „Да бъде ден“, „Добрият ученик“, „Балада за невестата“
• Произведения за пиано
  • Три пиеси за пиано: Прелюд, Ноктюрно, Етюд

източник: уикипедия