родена: 3 март 1900 г. в Кюстендил, България

починала: 22 февруари 1980 г. в София, България, на 79 г.

националност: България

професия: детска поетеса, писателка и драматург

псевдоним: Авелина/Avelin (1919 – 20)

Веса Паспалеева е псевдоним на Веселина Владимирова Караманова, българска детска поетеса, писателка и драматург.

Биография

Веселина Владимирова Караманова е родена на 03 март 1900 г. в гр. Кюстендил. Баща ѝ е видният обществен деец и историограф на Кюстендил, адвокатът Владимир Алексов Караманов (1875 – 1969) (български учител, историк, етнограф и общественик, един от най-добрите историографи и познавачи на Кюстендилския регион). Майка ѝ Пенка Владимирова Караманова  (1880 – 1951), котленка, също е общественичка; председател на Женско дружество „Майчина любов“ – Кюстендил през периода 1906 – 1931 г.

Веселина има двама братя – юристите Владимир (1906 – 1990) и Данаил (1909 – 1985) и две сестри – учителките Тамара (1914 – 2008) и Лиляна (1916 – 1991). Внучка на небезизвестния в Кюстендил Алексо Димитров Караманов (1839 – 1902) – народен представител през периода 1882 – 1893 г.

Още от малка Веса пише стихове и проза. Когато е на девет години съчинява първото си стихотворение, което се състояло от четири стиха и е една малка детска сатира, в която се осмива някаква кюстендилска дама. През 1919 г. завършва Девическата гимназия в Кюстендил, когато поетесата вече „реди“ и стихотворения и драми за възрастни. Първото стихотворение за възрастни „Вечерна тъга“ е отпечатано в самоковското списание „Факел“ през 1919 г., подписано под псевдонима Avelina.

Дружи с Емануил Попдимитров и Георги П. Стаматов, които по онова време живеят и работят в Кюстендил. Познанството ѝ с Антон Страшимиров оказва влияние върху творчеството ѝ, защото той я съветва да не пише в различни жанрове, а да се насочи към детската поезия, тъй като там е най-добра и да не си губи времето с романи и драми, а в детската литература е нейният творчески път. До това заключение той стига, когато Веса му дава да прочете не само стихотворенията си за възрастни, а и няколко детски стихотворения. Първото отпечатано детско стихотворение „Доволен“ излиза в сп. „Детска радост“, редактирано от Ран Босилек през 1924 г.

В последните класове на гимназията по български език и литература ѝ преподава Елисавета Багряна.

След завършването на Девическата гимназия в Кюстендил (1919), записва славянска филология в Софийския университет, но за съжаление не завършва висшето си образование, поради тежкото материално положение на семейството си.

По този повод в автобиографията си в частта за семейното си положение и имотното състояние баща ѝ Владимир Караманов пише, че тя е с незавършено пълно университетско образование, защото преждевременно встъпила в граждански брак, но това обаче не ѝ пречи да стане една от най-добрите детски писатели, с прозвище Веса Паспалеева, по името на съпруга си Леонид Паспалеев – запасен офицер.

От 1921 – 1923 г. поетесата се заселва в Самоков, където се омъжва за писателя Леонид Паспалеев – офицер от руски произход, който по това време е началник охрана на Двореца „Чамкория“ в Самоков. Там се ражда и първата им дъщеря Тамара през 1922 г.

Свързвайки живота си с Леонид, на Веса се налага да живее на различни места в страната. През 1923 г. се премества в Петрич, където Леонид е комендант, а тя – учителка по български език и аритметика в Петричката смесена реална гимназия. След това ѝ се налага да се мести в други градове: Радомир (1925 – 1926), София (1926 – 1930), където съпругът ѝ е в Шести пехотен полк. През 1926 г. се ражда и втората им дъщеря Людмила.

През 1929 г. излиза от печат и първата ѝ стихосбирка „Великденче“, илюстрирана от Георги Попов – Джон. Първата рецензия на стихосбирката написва писателят Стилиян Чилингиров във „Вестник на жената“, като пише, че е горд, че броят на жените творци в българската детска литература се увеличава с още една надеждна сила и че още малко сили трябват на Веса Паспалеева, за да се нареди с познатите вече поети за деца, каквито са: Дора Габе, Калина Малина и Вяра Бояджиева.

Отново се налага на семейството да се мести – в Свищов (1933 – 1934), в София (1935 – 1936), в Шумен (1936 – 1939), където Леонид е в Пети артилерийски полк, а след това и в Сливен (1939 – 1941). Отново се връща в София от 1941 г. до смъртта ѝ. През цялото време Веса сътрудничи на всички детски списания: „Детска радост“, „Детски свят“, „Детски живот“, „Лястовичка“ и др. Член на Българския писателски съюз.

Първото нотирано стихотворение е „Весело овчарче“. Музиката му написва Стоян Цеков Даскалов през 1935 г. като млад учител. Произведенията ѝ се илюстрират от художниците Георги Попов – Джон, Георги Атанасов, Вадим Лазаркевич, Александър Денков, Люба Паликарева и др. Наградена е с ордена „Кирил и Методий“ I степен и получава писателска пенсия. В края на живота си Веса написва едни от най-хубавите си стихотворения за родния си град Кюстендил. Поетесата умира в София на 22 февруари 1980 г.

Творчество

Нейни стихосбирки за деца се появяват от 1929 г., а детските ѝ пиески – от 1932 г. За първи път печата стихове в списание “Чернозем” (1919), а стихове за деца – в сп. “Детска радост” (1924).

Сътрудничи на периодичните издания:

• списанията – “Чернозем”, “Факел”, “Детска радост” (1924), “Светулка”, “Детски свят”, “Другарче”, “Детски живот”, “Росица”, “Кладенче”, “Прозорче”, “Славейче”, “Дружинка”, “Пламъче”, “Огнище”, “Детско здраве”, “Жената днес”, “Славяни” и др.;
• вестниците – “Здравец”, “Въздържателче”, “Септемврийче”, “Другарче”, “Родни простори”, “Вестник за жената”, “Литературен фронт” и др.

Член на редакционната колегия на сп. “Дружинка”.

Автор на книгите:

• “Великденче” (1929),
• “Страшният злодей” (пиеска, 1932, 1938),
• “Надхитреното овчарче” (сценка, 1934),
• “Крадливата гостенка” (1935, 1943),
• “Вълшебният извор” (приказка, 1938),
• “Коледна звезда” (1938),
• “Ленива невяста” (1938),
• “Най-добрият лекар” (1938),
• “Футболната топка” (пиеска за деца, 1938),
• “Бащина земя” (стихове, 1942),
• “Папагалчето Макси” (разкази, 1942),
• “Алените терлички” (приказки, 1943, 1947, 1949),
• “Безстрашното овчарче” (приказки, 1943),
• “Великденска свещица” (приказки, 1943),
• “Весело овчарче. Избрани стихотворения” (1943),
• “Дядовото кожухче” (приказки и пиески за деца, 1943),
• ”Куцото магаренце” (приказки, 1943),
• “Медените питки” (приказки, 1943),
• “Милостивата катеричка” (приказка, 1943, 1945, 1946),
• “Мързеливите шопи” (приказки и сценки в стихове, 1943),
• ”Чудната флейта” (приказки, 1943),
• “Ластовичке, отгде идваш” (стихове, 1945, 1948),
• “Наказаният мързеливко” (приказка, 1945, 1948, 1970),
• ”Трите пеперудки” (приказки, 1945),
• “Хитроушко дългоушко” (приказки за животните, 1945),
• “Беглец от школото. Сръбска приказка. Преразказ в стихове, 1946),
• “В горския град” (приказка, 1946),
• “Веселият таралеж” (разкази и приказки, 1946),
• “Лакомата Мецана” (приказка, 1946),
• “Малката готвачка” (приказки, 1946),
• “Мравчо Първачето” (приказки, 1946),
• “Умното прасенце” (приказка, 1946),
• “Чудният бисер” (приказка, 1946, 1947),
• “Баба Меца и Щурчо-Свиреца” (приказка, 1947),
• “Даша и Маша. Руска приказка” (1948),
• “Димитровска дружинка” (стихотворения за деца, 1950),
• “Жаба мързелана” (детски сценки, 1951),
• “Медна жица” (1952),
• “Слънчице, здравей” (стихове за малките, 1953),
• “Мама е герой” (стихове за малките, 1954),
• “Малката домакиня” (приказка, 1958),
• “Птичета-презморчета” (стихотворения и гатанки за най-малките, 1959),
• ”Медна свирка свири” (стихотворения за деца, 1960),
• “Бодливите гостенчета” (поема, 1962),
• “Чудното прозорче. Избрани произведения” (1962),
• “Птиче-чуруличе” (стихотворения и песнички, 1969),
• “В горския град. Картина за преразказ” (1970),
• “Рой звездици. Избрани произведения” (1970),
• “Туп, туп, крачета” (стихотворения за деца, 1970),
• “Рожба златокрила” (1973, в съавторство с Лъчезар Станчев, Георги Авгарски),
• “Книжка-веселушка”,
• “Хитрото мишленце” (стихове, 1976),
• “Пролет в Родината” (стихотворения, 1977),
• “Усмивката на полка” (разказ, 1978) и др.

Носител на международната награда “Андерсен” през 1980 г. Преводач на руски приказки и стихове за деца.

Памет

От 2010 г. е създаден национален детски литературен конкурс на името на Веса Паспалеева.

Ръкавички
Седнала на прага мъничката Гичка
колко ѝ приляга — плете ръкавичка!
Бримчица уплита, после две разплита —
дяволската плетка все излиза редка!
Скоро сняг ще падне, трябват ръкавички!
Пипайте по-бърже, палави ръчички!

Доволен
От днес имам вече нови панталони.
В джобчето ми дрънкат семки и бонбони.
Ще запратя всички рокли на тавана,
да не би да хрумне някога на мама
пак да ме направи галено момиче —
че де ще се дяна кат ме види чичо?
Черньо и Писана гледат от кьошето —
колко е порасло тая нощ момчето!
Пуякът на двора веч не ме закача…
Ах тез панталони колко много значат…

Хитрото мишленце
Орехчета скрила
баба във торбата,
но мишле пробило
дупчица в средата.
Джобчето догоре
пълнило мишлето,
хрупкало си сладко,
без да го усетят…
Кога двечки, трички,
кога десетина,
пълната торбичка
стана половина!
Най-подире празна
виснала торбата,
смаяла се баба,
ахнала, горката!
Хитрото мишленце
гледало зад скрина,
смяло се, играло
цялата година…

източник: уикипедия