Posted in В, К

Васил Казанджиев

   Published Date: 19.04.2019

роден: 10 септември 1934 г. в с. Мартен, обл. Русе, Царство България

националност: България

професия: композитор, диригент, педагог

стил: класическа музика

образование: Българска държавна консерватория

Акад. Васил Иванов Казанджиев е изтъкнат български композитор, диригент и педагог.

Биография

Произход и образование

Васил Иванов Казанджиев е роден на 10 септември 1934 г. в с. Мартен (Русенско). На 7-годишна възраст започва да свири на китара, а две години по-късно и на пиано. Десетгодишен започва да композира.

Първите му учители по композиция и дирижиране са Константин Илиев и Добрин Петков. През 1952 г. завършва гимназия, а през 1957 г. завършва Българска държавна консерватория. Учи композиция в класа на проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов. Още като студент в Академията той завоюва лауреатско звание за „Симфониета“ за голям оркестър на шестия международен младежки фестивал в Москва (1957 г. – председател на журито Дмитрий Шостакович).


Кариера

Започва кариерата си като диригент в Софийската опера (1957-64). През 1965 г. е назначен за постоянен диригент на вече утвърдения и популярен „Софийски камерен оркестър“, който по-късно е преименуван на камерен ансамбъл „Софийски солисти“ и работи като негов главен диригент до 1978 г. Под ръководството на Казанджиев съставът се утвърждава като един от водещите оркестри на България и осъществява множество турнета в България и чужбина. Репертоарът на състава обхваща периода от XV до ХХ век до новонаписани произведения и премиери на творби от български и чуждестранни композитори. Съставът реализира изпълнения и записи на произведения на Вивалди, Бах, Моцарт, Барток, Вебер, Шостакович, Бритън и др. Между 1979 и 1993 г. Казанджиев заема поста главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР.

Казанджиев се занимава активно със звукозаписна дейност, а също така и с преподаване в Консерваторията: четене на партитури (от 1960 г.) и оркестрово дирижиране (от 1984 г.).

От 1985 г. е професор по оперно и симфонично дирижиране. През 2005 г. е избран за член-кореспондент на БАН. На 12 януари 2009 г. на основание чл. 9 ал. 9 от Правилника за избиране на академици (действителни членове) и член-кореспонденти (дописни членове) на БАН Управителният съвет на БАН избира чл.-кор. Васил Казанджиев за Академик в направление „Творци на изкуството“. През 2015 г. акад. Васил Казанджиев е удостоен с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.


Творчество

Автор е на множество музикални произведения: пет симфонии и други произведения за симфоничен оркестър, инструментални концерти, музика към филми и театрални постановки, хорови и камерни творби.

Въпреки че през 60-те и 70-те години на ХХ век името на Казанджиев се свързва с българския музикален авангард, наред с такива творци като диригента Константин Илиев и композиторите Лазар Николов и Георги Тутев, той успява да изгради собствен самобитен стил, налагайки се като един от съвременните европейски класици.

В началото на XXI век той работи активно като композитор, представяйки с голям успех своя симфонична и камерна музика на различни фестивали или концертни форуми в България и в чужбина.


Творби

Симфоничен оркестър

  • „Симфониета“ (1953)
  • Симфония № 1 (1959)
  • „Септември 1923“ – героична увертюра (1960)
  • „Апокалипсис“ (1976)
  • „Капричио“ (1977)
  • „Илюминации“ (1979)
  • Симфония № 3 (1983)
  • Симфония № 4 „Нирвана“ (2000)
  • Симфония № 5 „Lux Aeterna“ (2006) в памет на Добрин Петков

Камерен оркестър

  • Complexi Sonori (1965)
  • Симфония №2 „Симфония на тембрите“ (1968)
  • „Картини от България“(1970)
  • „Живите икони. Възхвала на Софийската крипта“ (1970)
  • „Празнична музика“ („Псалми и ритуали“) (1972)

Камерна музика

  • Струнен квартет №1 „Перспективи“ (1966)
  • „Строфи“ за флейта, цигулка и пиано (1968)
  • Струнен квартет №2 (19­72)
  • Концертни импровизации (1974)
  • „Епизоди“ за кларинет, арфа и ударни инструменти (1977)
  • „Импулси“ за флейта, обой и фагот (1978)
  • „Катарзис“ за 12 виолончела (1996)
  • „Миражи“ за кларинет, цигулка, виолончело и пиано (1997)
  • Струнен квартет №3 (2002)
  • Трио за кларинет, виолончело и пиано (2007)

Клавирна музика

  • Токата (1957)
  • Соната (1959)
  • „Триумф на камбаните“ (1972)

Филмова музика

  • Тази кръв трябваше да се пролее (1985)
  • Купете си надежда (Documentary short) (1984)
  • Боянският майстор (1981)
  • Тигърчето (1973)
  • Татул (1972)
  • Четиримата от вагона (1970)
  • Сбогом, приятели (1970)
  • Шибил (1968)
  • Рицар без броня (1966)
  • Вълчицата (1965)
  • Смърт няма (1963)
  • Тютюн (1962)

източник: уикипедия