Васка Емануилова.

родена: 25 декември 1905 г. в Комщица, България

починала: 11 юли 1985 г. в София, България, на 79 г.

националност: България

професия: скулпторка

образование: Държавната художествена академия

учители:

Иван Лазаров
Цено Тодоров

Васка Емануилова Игова е известна българска скулпторка. Тя е първата жена, оставила трайна диря в българската скулптура.

Биография и творчество

Родена е през 1905 г. в село Комщица, Годечко. Неин брат е микробиологът акад. Игнат Емануилов. Когато е на 17 години, през 1922 г., тя постъпва в Държавната художествена академия, където нейни преподаватели са професор Иван Лазаров по скулптура и професор Цено Тодоров по рисуване. Завършва академията през 1927 г. Излага за първи път свои творби през 1928 г.

Тъй като първоначално няма собствено ателие, до 1931 г. остава да работи в академията в ателието на проф. Марин Василев. През 1939 г. провежда тримесечна специализация по скулптура в Париж.

Още от момента на завършването си Емануилова взема участие в изложби на жени-художнички. През 1931 г. става съосновател и член на Дружеството на новите художници и участва в много от организираните от него колективни художествени изложби.

Емануилова работи с гипс, бронз и теракота (печена глина), основно в областта на малката пластика в жанровете голо тяло, историческа и битова композиция и най-вече портрет. Създава скулптурни портрети на свои колеги и съвременници: поета Николай Хрелков (1932), художниците Илия Петров (1924), Георги Машев (1928), Борис Елисеев (1934), Васил Стоилов (1937), Стоян Венев, Иван Ненов, Ненко Балкански, керамика Стефан Димитров (1931). Известна е и със своите женски и детски портрети и еротични серии.

Освен с кавалетно изкуство, Емануилова се занимава и с изпълнението на монументални творби като увенчаващата композиция на Паметника на Съветската армия в София, през 1953 г.

През 1961 г. е наградена с орден „Червено знаме на труда“.

На 4 февруари 1985 г. Емануилова дарява на Софийска градска художествена галерия 90 свои скулптури, 48 акварели и 35 рисунки. Умира на 11 юли същата година. След смъртта на Емануилова СГХГ открива постоянна експозиция с нейни творби във филиал на ул. „6-и септември“ № 9. Поради реституция филиалът е затворен в продължение на 12 години, но през декември 2006 година е възстановен като галерия „Васка Емануилова“ на бул. „Янко Сакъзов“ № 15.

Освен на Столичната галерия, творби на Емануилова са притежание и на Националната художествена галерия, художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Добрич, Бургас и частни сбирки в България и по света.

Ако в ранните творби на младата авторка личи силното влияние на проф. Лазаров, в края на 30-те години тя вече е изграден автор със собствен пластичен възглед, който се изразява в непринудените пози, в обединяването на обемите в общо композиционно решение при голото тяло („Девойка с плащ“, 1939), в одухотвореността на образа в портретите („Росица“, 1938). През 40-те години скулпторката доразвива умението си да обобщава и уравновесява индивидуалните черти, за да постигне класически чисти лица, стреми се към освобождаване на телата от плоскостта и към извеждането им в триизмерно пространство („Седяща жена“, 1943, „На морския бряг“, 1946). През тези години създава и серия от еротични композиции.

Скулпторката участва в изработката на временната скулптурна украса на столицата (произведенията са от гипс) с фигурата „Работник“. Най-известното произведение на Васка Емануилова (в съавторство с Мара Георгиева) е централната трифигурна композиция на Паметника на Съветската армия в София (1953) представяща съветски войник, придружаван от миньор и майка с дете. Тандемът Емануилова-Георгиева създава редица тематични паметници из страната. Придобитият опит в архитектоничното изграждане на скулптурната композиция, позволява на ваятелката да се насочи към създаване на свободностоящи фигури с характерно свободно движение и изразителен силует („Нелегален позив“, 1954; „Жетварска песен“, 1955).

През шейсетте и седемдесетте години на миналият век Васка Емануилова навлиза в зрелия период на творчеството си, който е и най-плодотворен. Произведенията от това време са с издължени пропорции, хармонични черти на лицата, завършено класично звучене, напомнящо на античния идеал за красота. Няколко скулптури от този период са експонирани в парковата среда на столицата.

За съжаление малки скулптурни творби като „Дете със стомна” (на бул. „Сливница”), „Гроздоберачката” (на „Римската стена”), „Момиче с книжка” (в градинката до „Халите”), „Момче с гъска” (в градинката до „Орлов мост”) бяха изтръгнати от Софийския пейзаж от мародери в началото на 90-те години на ХХ в. За щастие копия на някой от тези произведения се пазят в галерия „Васка Емануилова”.

Галерия