Васил Златаров.

роден: 3 ноември 1869 г. в Гюргево, Обединено княжество Влашко и Молдова

починал: 17 май 1932 г. в София, Царство България, на 62 г.

националност: България

професия: военен офицер

образование: Национален военен университет

известен: създател на българското въздухоплаване

Васил Иванов Златаров е български офицер, полковник от инженерни войски, радетел за създаването на българското въздухоплаване, негов основател и пръв организатор. Той е първият българин, летял с балон, с планер и с аероплан. Първото бомбардиране на противников обект от български самолет е извършено на 17 ноември 1912 г. над Одрин от италианския доброволец Джовани Сабели (пилот) и майор Васил Златаров (наблюдател), командир на Въздухоплавателния парк, със самолет Блерио XI. Това е и първата аеропланна бомбардировка в Европа.

Биография

Васил Златаров е роден на 3 ноември 1869 г. в Гюргево, Румъния. Семейството на Иван и Николина Златарови се преселват там от Великотърновския край след Руско-турската война от 1853 – 1856 г., известна още като Кримската война. Тя е част от дълъг конфликт между великите европейски сили за влияние върху териториите на западащата Османска империя.

Васил Златаров израства в будно възрожденско семейство. Майка му Николина Златарова е сподвижница на Христо Ботев и човек с горд и свободолюбив характер. Златаров постъпва в гимназия в Русе през 1885 г. Отрано проличават способностите и характерът му – рисува хубаво, овладява отлично румънски и френски език, а настойчивостта и последователността в работата му са изява на целенасочен, определено свободомислещ и упорит характер.

На 10 октомври 1888 г. постъпва на военна служба. Завършва Военно училище през 1891 г. – XIII випуск, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в пионерните части. Служи в ЖП дружина, първа пионерна дружина. Служи последователно в пионерни части в Русе, Шумен и Пловдив. На 19 август 1892 г. подпоручик Васил Златаров и 12 сапьори осигуряват полетите на балона „Ла Франс“ на французина Йожен Годар по време на Първото пловдивско земеделско-промишлено изложение. В петия по ред полет Васил Златаров се издига във въздуха. Това предопределя по-нататъшната съдба на младия подпоручик. През 1900 г. служи в 1-ва пионерна дружина.

По време на службата си в Шумен през 1895 г. Васил Златаров сключва брак със Стефка Митева Келевлова.


Професионална кариера

След полета, Васил Златаров се посвещава на изучаване на въздухоплавателното дело, просветителска и пропагандна дейност за ролята на въздухоплаването за нуждите и целите на военното дело. В отговор на молбата му да бъде изпратен на обучение във въздухоплавателно дело, е изпратен през 1902 г. да учи в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчино край Петербург в Русия. По това време той е единственият чуждестранен офицер, допуснат до въздухоплавателното училище. Завършил блестящо курса за обучение, в България е назначен за началник на малка въздухоплавателна команда към ІІ пионерна дружина в София. В тази команда поради липса на конкретна дейност, са правели и обследвали полети с изработени от тях хвърчила.

През 1904 г. е назначен за ротен командир в V дружина, а въздухоплавателната команда има за командир друг запален във въздухоплаването български офицер – Харалампи Джамджиев. Срещата на двамата поставя началото на сътрудничество, предопределило бъдещето на българската авиация. С построените двуплощни хвърчила от т.нар. „хараграфов“ тип издигат товари до 70 кг. Тези изследвания са база за строеж на малки, но стабилни в полет планери, демонстрирани в полет по склоновете на Софийския военен лагер. След полета с балон, Златаров лети на безмоторен самолет и поставя началото на безмоторния спорт в България. Поради липсата на реално приложение на въздухоплаването във военното дело, командата е закрита.


Ново начало

В края на 1905 г. на Златаров е разпоредено да представи план за структура и организация на ново въздухоплавателно отделение, сформирано на 28 февруари 1906 г. Така за трети път след 1892 и 1903 г. се формира въздухоплавателна команда с неясно формулирани задачи и с никакви ресурси. Поради липсата на въздухоплавателни апарати, Златаров отново конструира хвърчила и балансирани планери. Създава и план за изграждане на въздухоплаването, който преди всичко включва проучване на европейския опит и пренасянето му в България за строеж на въздухоплавателни средства.

През 1906 г. изучава френския опит и наблюдава атракционните полети на Сантос-Дюмон с нов летателен апарат – самолетът. Независимо от впечатляващия полет, неговата теза е, че самолетът е недостъпно средство за България и закупува балон с вместимост 360 м3 и 300 м въже. Тук, в България, са направени приспособленията и газодобивния апарат за него. През 1909 г. отново в Париж бъдещият родоначалник на българската авиация разбира, че бъдещето е на по-тежките от въздуха летателни апарати. Бързо усвоява новите технически идеи и вниква в проблемите и качествата на създаваните аероплани от различни фирми.

За пропагандиране на полет със самолет и начало на програма за създаване на българска военна авиация, Златаров със Симеон Добревски организират полет на руския авиатор Борис С. Масленников в България – на Хиподрума край София. През 1909 г. заема длъжността началник на въздухоплавателното отделение при жп дружина. Отново за трети път Златаров е пръв – лети с руския пилот на 15 ноември 1910 г. Със закупени материали от Русия в България се изработва първия балон – „София-1“ по проект на Златаров и Казанджиев. На 1 август 1912 г. този балон с обем 640 m3 получава право на свободни полети. Това е балонът, с който българската войска воюва в Балканската и Първата световна война.

Като командир на въздухоплавателното отделение и човек потопен в теорията и практиката на въздухоплаването в началото на ХХ век, Златаров е убеден, че привързаният балон е уязвимо летателно средство от артилерията и няма бъдеще като летателен апарат. И независимо, че изпраща Продан Таракчиев да учи за пилотиране на балон в Русия, разучава техническите параметри и оферти на производителите на самолети. Подготвя техническите условия, на които трябва да отговарят закупуваните аероплани за българската войска. През 1911 г. е командир на техническата рота в жп дружина.

Като командир на Въздухоплавателния парк, Златанов организира през Балканската война базово летище край гр. Мустафа паша (Свиленград) и служба за техническо обслужване на аеропланната техника, като създава първата полева работилница за ремонт на аероплани. Българската авиация подпомага операциите на сухопътните сили в Източна Тракия, осигурявайки разузнавателна информация за разположението и придвижването на османските войски. За втори път след Италианско-турската война самолети се използват за бомбардиране на противника. На 10 ноември 1912 г. е формирано Трето аеропланно отделение с командир поручик Пеньо Попкръстев. Тилово и организационно трите аеропланни отделения са подчинени на Въздухоплавателния парк с началник майор Васил Златаров.

В периода от 16 октомври до 17 ноември самолетите на отделението извършват 15 излитания за изпълнение на бойни задачи – предимно разузнаване на османските позиции около Одрин (Караагач, Юруш, Кадънкьой, Доганджа, Емекчикьой и ъгъла между Марица и Тунджа). На 17 ноември 1912 г. над Одрин от пилотирания от италианския доброволец в българската армия Джовани Сабели самолет Блерио XI, майор Васил Златаров извършва първата в историята на Европа и на българската авиация бомбардировка от въздуха. През Балканските войни е командир на въздухоплавателен парк. През 1915 г. е домакин на понтонна дружина.

През Първата световна война Васил Златаров е командир на телеграфния парк при ЩДА (1915 – 1916), след което е командир на Въздухоплавателната дружина, която се състои от аеропланна и балонна група. Отново се създава полева аеропланна работилница, ръководена от Симеон Петров, а командир на авиационната група е Радул Милков. Оценката на авиационните специалисти – историци е, че при тежките военни условия, липсата на резервни части и сравнително бързо морално остаряваща летателна техника, създадената полетна организация, ремонта на самолетите и личното участие на Златаров в бойните действия, е поддържало в непрекъсната бойна готовност младата българска авиация и висок боен дух в първите военни авиатори. На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин полковник.

След войната по силата на Ньойския договор следва унищожаването на българската авиация. Васил Златаров е сред уволнените „поради намаляване ефективите на армията“. Работи като чиновник, поддържа магазин, но силно разклатеното му здраве го отдалечава от авиацията и възраждането ѝ след средата на 20 години на ХХ век. Умира в София на 17 май 1932 г. след продължително и тежко боледуване, на 62 години.


Теоретик и създател на генерация български авиатори

Като военен специалист, преминал специално обучение, Златаров задълбочава теоретичната си подготовка, наблюдава професионално развитието на въздухоплавателните средства и публикува първия труд в България на тази тема „Записки по въздухоплаване“. Той е написал и първите учебници по балонно дело, метеорология, химия и инструкции за работа и полет с балони.

Друг негов съществен принос е, че при липсата на каквото и да било виждане за развитието на въздухоплаването в България, той е изготвил програми за обучение на балонисти и авиатори, за закупуване на аероплани и бойното им използване и пряко е работил за реализирането на това дело.


Военни звания


Награди

  • Военния орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
  • Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента
  • Орден „За заслуга“ на обикновена лента

източник: уикипедия