име: Васил Хаджигендов

роден: 7 декември 1891 г. в Сливен, Княжество България

починал: 3 септември 1970 г. в София, Народна Република България, на 78 г.

националност: България

професия: режисьор, актьор, драматург

известен с: автор е на първия български филм

семейство:

• брак: Жана Гендова
• деца: Димитър Гендов (работил в „Дома на киното“)

Васил Димов Гендов (Васил Димов Хаджигендов) е български кинорежисьор, киносценарист, актьор и драматург. Наречен е „бащата на българското кино“. Той е автор на първия български филм „Българан е галант“ (прожектиран на 12-13 януари 1915 г.), комедия в стила на Макс Линдер.

Биография

Васил Гендов е роден на 24 ноември 1891 г. в Сливен. В периода 1905-1907 г. е ученик-стажант в театър „Сълза и смях“ и в Народния театър. Неговият дебют е в ролята на Роберт Пфайфер в постановката „Педагозите“ от О. Ернст. Завършва висшата театрална школа „Ото“ във Виена, специализира в Берлин, във филмовата къща „АИКО“. В периода 1910-1912 г. е актьор в трупата на Роза Попова. Работи като драматичен администратор в Русе (1911-1913). Бил е директор на пътуващият драматичен театър „Български театър“, София (1920-1938). Естраден артист (1938-1946).

През 1921 г. заедно със съпругата си Жана Гендова създава Софийския пътуващ театър, на който е директор, режисьор и актьор. Основоположник е на българското филмово изкуство, създател е на първата българска филмопроизводствена кооперация „Янтра филм“. Гендов е инициатор за създаване на първия Съюз на артистите в България (1919-1920), Съюза на кинодейците в България (1931 г.), както и на Музея на българската кинематография (1948 г.). Основател на първия съюз на филмовите дейци (1934). Член на СБФД.

Създател е на първия български игрален филм „Българан е галант“, на който е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Създава и продуцира „Бунтът на робите“. Първият български звуков („говорящ“) филм. Това е и първият филм за Васил Левски. Продукцията е снимана през 1932 г. в Карлово. Както във всичките си дотогавашни ленти Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля.

Гендов е автор на спомените „Трънливият път на българския филм“ (история на българския филм). Основава и „филмопроизводствена  кооперация „Янтра филм“ – продуцентска къща, подобна на днешните такива.

Отдаден на работата си, създателят на „Българан е галант“ твори в трудните условия на тогавашна България, когато киното прохожда. Гендов е „човек оркестър“ – във всичките си филми (без един) е едновременно сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля! Основава няколко организации за киноизкуство, както и Музея на българската кинематография. Оставил ни е своите мемоари, разказващи за тогавашното кино и за създаването на „Българан“. Макар че съдържат и неточности, спомените му са ценен източник за детските стъпки на българския филм.

Почива на 3 септември 1970 г. в София.

Награди и отличия

• Заслужил артист (1952)
• Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1963)

Първият български филм

Премиерата на първия български филм „Българан е галант“ се състои на 12 януари 1915 г. в елитното софийско кино „Модерен театър“ (сградата стои и днес на бул. „Мария Луиза“ №26). Няколко дни преди това събитие всекидневниците „Пряпорец“, „Дневник“ и „Мир“ тръбят:

Сензация в Модерен театър!

Кратките реклами информират, че

…комедията е снета в София и играна от българските артисти при Народния театър г-жа Мара Липина и г-н Васил х. Гендов.

Историята във филма силно наподобява хитовите тогава чуждестранни градски комедии. Тя няма особени художествени качества, но тук важна е – както отбелязва киноисторикът проф. Александър Грозев – „сензационната новост, че това е български филм, с български сюжет и български актьори“.

Сюжет

Елегантен и обичащ приключенията франт, наречен Българан, среща на улицата млада дама и започва да я ухажва. Тя решава да даде добър урок на натрапника и му предлага да я придружи до пазара, където купува скъпи продукти. По някое време, изненадана, тя открива, че е забравила парите си вкъщи, и моли ухажора да ѝ даде назаем. Той, разбира се, се съгласява.

Дамата води Българан по магазините, той заплаща непотребните ѝ покупки, а тя го натоварва да ги носи. Сетне го завежда в едно от най-скъпите и луксозни заведения тогава – „Градското казино“ – и започва да поръчва скъпи напитки и закуски, отново за негова сметка. После го повежда към дома си, но по пътя среща своя съпруг и му предлага да извикат файтон и да освободят Българан, наречен насмешливо „носача“. Двамата съпрузи потеглят и оставят шашардисан донжуана, който получава дребна монета от 50 ст. за услугите си. Българан остава като статуя с парите в ръка и смаян гледа подир файтона.

Актьори и герои

Главните герои във филма са Българан и ухажваната от Българан дама, а второ- и третозначителни – съпругът, един клиент в ресторанта и двама минувачи, появяващи се в действието.

Ухажваната дама е ангажираната от Гендов актриса от Пловдивския театър Мара Миятева-Липина, станала и първата българска киноактриса с ролята си на Младата дама.

Голяма трудност се оказва обаче подборът на другите актьори за „Българан“. Театралните звезди отказват да се снимат заради лошото мнение за киното по онова време. Докато театърът вече е станал част от елитарните забавления, то „живата фотография“, представяна от скитащи „палаткаджии“, се смятала за простонародно зрелище. Известната актриса Елена Снежина, братовчедка на Гендов, отклонява поканата му за снимки, защото съпругът ѝ нямало да позволи тя да се „резили“! Накрая актьорският състав е попълнен със служители на „Модерен театър“ и други любители актьори, нахъсани да се снимат в новото за България изкуство.

Липина е работила без хонорар, защото бюджетът на „Българан“ е бил нищожен. Поради тази причина проблем има и с реквизита – дрехите струват скъпо, а парите едва покриват и наема за тях „от частни лица за временно ползуване“. Заради лошия имидж на кинаджиите никой не желае дори да заема дрехите си за подобни „маймунджулуци“. Любопитен е случаят със собственичката на шапка, която режисьорът убедил, че капелата е нужна за… благотворително представление за Червения кръст. Всичко уж минава добре, Гендов взима реквизита, но в деня след началото на снимките дамата идва и си я иска обратно. Разбрала за какво всъщност са я ползвали, в пристъп на гняв извикала: „Как ще сложа аз утре тази шапка, когато така я омаскарихте?!“. Киногафът е налице – героинята на Липина влиза в луксозен магазин с една шапка, а на излизане вече е с друга. Е, може да си я е купила отвътре…

Външните снимки на „Българан“ разгневяват и собствениците на къщи и магазини, пред които се снима филмът, защото гражданите не желаят имотите им да се използват за декор и яростно гонят пионерите на българската киноиндустрия. Един собственик на магазин дори заплашва екипа с полиция, ако в заснетия кадър е попаднала табелата на дюкяна му – това би било лоша реклама за търговията! А днес компаниите хвърлят огромни пари за продуктово позициониране, и то за няколко секунди на екран…

Създаването на филма

Още докато учи във Виена (1908-1909 г.), Гендов решава да създаде кинотворба. Но вече знае, че за целта ще са му нужни доста пари. Затова по-късно, в София, режисьорът обикаля няколко търговци, индустриалци и богаташи, но получава отказ. Вероятно през 1914 г. напористият младеж се среща с оператора на киносалона „Модерен театър“ – испанеца Гаетано Пиа де Флорес. Той го насочва към предприемчивия унгарец Аладар Оттай – съсобственик на „Модерен театър“, който веднага се запалва по идеята и предоставя на Гендов снимачна техника, пари и своя оператор Гаетано. Това е и целият екип на първия български игрален филм.

По това време в нашата киноиндустрия не съществува днешното стриктно „разделение на труда“ и за един директор на киносалон е нещо нормално да финансира производството на филм – разбира се, срещу привилегията творбата да бъде показвана именно в неговото кино.

„Българан е галант“ се снима около 15 дни и трае 1 час. След снимките предстои филмът да се прояви и пренесе върху прожекционната лента. Това свещенодействие се случва… на тавана на „Модерен театър“. Човекът оркестър пише:

Големите прозорци щяхме да затъмним с черги и хартия. Няколко корита щяха да се използват като вани за промиването, а пирони по стените щяха да служат за сушилня за окачване на филмите“ (лентите).

Нужната вода пък кинаджиите наливат в тенекии от близката бирария.

Работата по проявяването трае до три часà след полунощ. Понеже вносните филми носят емблемата на продуцентската си къща, и нашият не прави изключение – композирано е лежащо лъвче с триъгълен надпис: „ГЕНДОВЪ ФИЛМЪ СОФИЯ“. Изглежда внушително – нищо че това е, както бихме казали днес, „фирма фантом“. Но като е гарга, да е рошава!

Прожекциите

Следващата работа е да се направят плакатите и да се разпратят анонси за събитието по вестниците. Те гласят:

Очаквайте най-голямото събитие! Български филм!

и едва отдолу, за да се подчертае, че това е комедия – „Смях до сълзи!“.

Вестник „Пряпорец“ призовава:

Интересно е всеки един да види как се заражда едно изкуство в една млада и напредничава страна като България… Днес е редкият случай!

Премиерата, състояла се на 12 януари 1915 г., се превръща в събитие. От сутрин до вечер два или три дни поред зрителите пълнят „Модерен театър“. След това филмът заминава за Русе, където на 17-18 януари гастролира в театър „Аполо“. През септември 1915 г. лентата отново е показана в „Модерен театър“, а през август 1916 г. – и в Одрин. Последната прожекция на „Българан“, за която знаем със сигурност (отразена е в три вестника), проведена на 1 юни 1917 г., е благотворителна. Такъв е редът на прожекциите на първия наш игрален филм, подредени от най-съвестния му изследовател д-р Петър Кърджилов.

Приходите от филма

Зрителите приели с интерес и задоволство лентата, която, според тогавашните вестници:

бе сърдечно аплодирана и посрещната с обяснимо въодушевление. Възторжената публика… остана доволна от постигнатия относителен успех, изпрати с бурни ръкопляскания комедията.

В спомените си обаче Васил Гендов споделя и нещо тъжно – Аладар Оттай от „Модерен театър“ не му отделил нито стотинка от приходите. Бюджетът на „Българан“ не само е изхарчен до шушка, но дори Гендов продава своя часовник, за да услужи с пари на Мара Липина, когато престоят ѝ в София се удължава и тя остава без средства. Въпреки това, режисьорът е заплатен…

с възторзите на публиката, което за начало все пак беше най-голямата награда.

След това „Българан е галант“ се изгубва и има няколко версии за съдбата му. Най-вероятната е, че Аладар Оттай, след като напуска „Модерен театър“ (към втората половина на 30-те), отнася филма в Будапеща по правото на силния човек, финансирал и подкрепил създаването му. Засега това е най-убедителната версия, поддържана и от изпълнителя на една от второстепенните роли във филма Методи Станоев в материал за Българска национална филмотека от 1960 г.

Театрални роли

• Дювал – „Дамата с камелиите“ от Александър Дюма-син
• Пасторът – „Родина“ от Ханс Зюдерман
• Карелин – „Епидемия“ от Разсудов
• Борис Аксеевич – „Лудетина“ от В. Крилов
• Нотариус – „Севилският бръснар“ от Пиер дьо Бомарше
• Андрей Роквил – „Съвест“ от П. Бурже
• Юджин Мерчбенкс – „Кендида“ от Джордж Бърнард Шоу

Филмография

Режисьор във всичките си филми, не играе само в Бай Ганьо:

Година	Филми и Сериали	Роля
1937	Земята гори	Георги Симов
1933	Бунтът на робите	Васил Левски
1930	Буря на младостта	Антон
1929	Улични божества	работникът
1928	Пътят на безпътните	Михаил
1927	Човекът, който забрави Бога	Павел Симов
1922	Военни действия в мирно време	първи агент
1922	Бай Ганьо	не участва във филма
1921	Дяволът в София	Дяволът
1917	Любовта е лудост	студентът
1915	Българан е галант	Българан

източник:
статията „Как бе създаден Първият български игрален филм „Българан е галант“ (1915)“ с автор Антон Оруш
уикипедия