роден: 14 март 1876 г. в Личища, Османска империя
починал: 9 ноември 1970 г. в София, България, на 94 г.
националност: България
професия: художник, галерист
Тръпко Василев Наков е български художник, декоратор, галерист и меценат, открил през 1910 г. първата художествена галерия в София.
Биография
Тръпко Василев Наков е роден през 1876 г. в костурското село Личища, което тогава е в Османската империя, днес Поликарпи, Гърция.
През 1890 г., почти дете, напуска родното село, за да търси нови духовни хоризонти и препитание в Цариград, изучавайки бояджийския занаят. Минава време и македонецът се установява в София, където и остава до края на живота си (1970 г.). През 1902–1903 г. Тръпко е студент в Рисувалното училище (дн. Художествена академия) в София. Не успява да го завърши, но творбите му – рисува главно пейзажи – говорят за безспорен талант. През 1905 г. започва самостоятелна бояджийска дейност като открива на ул. “Цар Шишман” №30 “Художествено бояджийско бюро”. Наема двама калфи и един общ работник и започва работа. Много от домовете на богатите софиянци са били украсени от него с пищни фризове и изящни сецесионни рисунки.
През 1906 г. завършва общия курс на Държавното рисувално училище в София (днес Художествената академия), където негови преподаватели са живописците Петко Клисуров и проф. Иван Ангелов.
Успоредно със занаятчийството Тръпко Василев продължава с рисуването и открива през декември 1907 г. самостоятелна изложба. Във в. “Ден” художествен критик под псевдоним Zero отбелязва в обширен текст, че авторът е “самороден, един силен, самообработен талант. Качеството, което най-много дава цена на неговите работи е “настроението”. Справка с Речника на псевдонимите ни казва, че критикът не е кой да е, а самата Елисавета Консулова-Вазова. Разбира се, не липсват и отрицателни рецензии – в обширен текст във в. “Гражданин” Александър Божинов е толкова краен в оценките си, че не харесва сюжетите, не харесва заглавията, не харесва дори… рамките на картините.
Предприемчивият бояджия-художник пази студентските си приятелства и през 1910 г., заедно с бъдещия голям майстор на четката Петър Морозов, организират художествена галерия. Морозов скоро се отказва от ръководството на галерията и едноличен собственик и уредник на духовното средище остава Тръпко.
Първата художествена галерия в София и в България изобщо се намира на улица “Аксаков” №16 и е кръстена “Постоянна художествена галерия”. Съвременниците на галериста я наричат просто Тръпковата галерия. Постройката е дървена, с дъсчен под, с вечно течащ покрив, но с история – в нея се е помещавало Рисувалното училище. Днес на това паметно място се намира Унгарският културен институт.
Въпреки недоброто си материално положение, Василев поддържа галерията чак до 1928 г. и така допринася много за популяризирането на изобразителното изкуство в България.
Тръпковата галерия е средищно място за изявени художници като Ал. Божинов, Иван Лазаров, Сирак Скитник, Иван Милев, Николай Райнов, Константин Щъркелов и др., обединени в дружество “Родно изкуство”. През 1919 г. платната си излагат Стоян Райнов, Жорж Папазов, по-късно намерил мястото си в града на художниците – Париж, карикатуристът Александър Божинов, Петър Морозов и др. Художникът Никола Танев, показал в галерията своя изложба през 1920 г., през 1957 г. разказва, че мнозина търговци са предлагали да пренаемат помещението за склад, но Тръпко не е давал и дума да се издума. Сравнява пионерското му дело с това на Третяков в Русия и на Симо в Букурещ.
Тръпко Василев нарежда още три самостоятелни изложби – през 1914, 1922 и 1952 г. Има негови платна в държавни галерии, частни колекционери, а навремето и в двореца на Фердинанд. Днес картините му попадат в каталога на забранените за износ в чужбина.
По-известни са платната му „Люто в гората“ и „В гората“, и двете рисувани през 1956 г. и притежание днес на Националната художествена галерия.
През 1957 г. Василев е удостоен с орден „Кирил и Методий“ I степен.
източник: literaturensviat.com, автор на оригиналния текст: Румяна Пенчева
