роден: 1 януари 1933 г. в София, Царство България

починал: 2 октомври 2000 г. в София, България, на 67 г.

националност: България

професия: музикант, композитор, преподавател

стил: поп, джаз, ортодокс

инструменти: саксофон, кларинет

активни години: 1954-2000

Светозар Русинов е български музикант, композитор и преподавател.

Биография

Роден е на 1 януари 1933 г. в София. Завършва Българска държавна консерватория с кларинет в класа на проф. С. Димитров. От 1974 г. до началото на 1990-те години преподава саксофон и кларинет в Естрадния отдел на Консерваторията. Участва като саксофонист в оркестрите на цирка (1954-1956 г.) и в Биг-бенда на БНР (1963­-1970 г.), като изпълнява соловите партии на много от пиесите и песните, записани в този период.

Става популярен с лиричните мелодични песни, които създава през 1960-те. В началото на 1970-те свири в Германия, в различни немски оркестри.

Започва да композира след постъпването си в Биг-бенда на БНР. Първите му поп песни като „Обичам те“ (в изпълнение на Йорданка Христова) и „Сребърни ята“ (в изпълнение на Георги Минчев) печелят популярност със своята мелодичност и се изпълняват от известните певци Георги Кордов, Паша Христова, Мими Иванова, Мария Нейкова. Участва с успех на фестивала „Златният Орфей“, радиоконкурса „Пролет“ и други фестивали и конкурси.

Голяма част от песните му са включени в авторски албум (1984). Автор е на инструментални пиеси за биг-бенд и комбо-състав („Завръщане към бъдещето“).

През 1990-те години Светозар Русинов композира главно църковна музика. Умира на 2 октомври 2000 г. в София.

Светозар Русинов е баща на музиканта Явор Русинов.

Наградени песни

• Втора награда на „Златният Орфей“ за песента „Созополска приспивна“ – изп. Георги Кордов (1967 г.)
• Награда от конкурс за София за песента „Софийска златна есен“ – изп. вок. квартет „До-Ре-Ми-Фа“ (1968)
• Първа награда на радиоконкурса „Пролет“ за песента Яворова пролет – изп. М. Иванова, П. Христова и М. Нейкова (1970)
• Специална награда на „Златният Орфей“ за песента „Пейте, другари чавдарци“ – изп. Панайот Панайотов (1976)

източник: уикипедия