роден: 28 март 1901 г. в Пловдив, Княжество България

починал: 20 април 1985 г. на 84 г.

националност: България

професия: лекар, оториноларинголог

Светослав Николов Бойкикев е български лекар-оториноларинголог, професор. Той е един от пионерите на онкологичното направление в оториноларингологията в Медицинския факултет на Висшия медицински институт в София.

Биография

Роден е през 1901 г. в Пловдив в голям български македонски род. Баща му, Никола Петков Бойкикев, е племеник на митрополит Натанаил Охридски.

През 1926 г. завършва Медицинския факултет в София. През 1926 – 1929 г. е общински лекар в Оряхово. Специализира в Германия (1936 г.). През 1947 г. е избран за доцент при катедрата по ушно-носни и гърлени болести при Медицинския факултет на Софийския университет. Личен лекар е на Георги Димитров. Участва в създаването на Онкологичния институт. От 1951 г. е завеждащ катедрата по ушно-носно-гърлени болести в ИСУЛ. От 1956 г. е професор.

Светослав Бойкикев е един от пионерите на онкологичното направление в оториноларингологията в Медицинския факултет на Висшия медицински институт в София.

Автор е на научни публикации, учебници и монографии. Почетен член е на Чехословашкото дружество по оториноларингология и на Балканския медицински съюз. През 1948 г. е награден от Клемент Готвалд (чехословашки политик, ръководител на Комунистическата партия на Чехословакия от 1929 до 1953 г.; първи държавен глава на Чехословашката социалистическа република от 1948 до 1953 г., както и 14-ият министър-председател на страната от юли 1946 г. до юни 1948 г. – първият комунист, заел този пост; завзема властта след преврата от 1948 г. с подкрепата на Съветския съюз и управлява до смъртта си.) с чехословашкия орден „Белия лъв“. През 1970 г. е удостоен със званието „Народен лекар“. Награден е с ордени и от полското и румънското правителства.

Умира през 1985 г.

Личният архивен фонд № 2173 „Бойкикев, Светослав Николов“ се съхранява в Държавен архив – София. Съставен е от 59 архивни единици.

Съчинения

Мнографии

• Най-важните въпроси в оториноларингологията в детската възраст, София, 1967, 201 с.
• Болести на орбитата, София, 1976 (в съавторство с Ив. Василев)
• Тумори на горните въздухоносни пътища, София, 1979 (в съавторство с Б. Лазаров, П. Маринов, М. Меламед и Р. Райчев)

Учебници

• Учебник по ушни и гърлени болести, София, 1954, 1957, (в съавторство с Георги Янков и Михаил Ботушаров)

Родословие

източник: уикипедия