Стоян Заимов (офицер)

Роден: 25 януари 1916 г., в София, България

Починал: 1995 г., в София, България, на 78 г.

Звание: генерал-майор

Служба: от 1938 г.

Служил на: България

Род войски: пехота

Войсково поделение:

Стоян Владимиров Заимов (25.01.1916, София – 1995, София) е български офицер (генерал-майор), участник във Втората световна война (1941-1945).

 

Биография

През 1938 г. завършва Военното училище в София. На 3 октомври с.г. е произведен в чин подпоручик и е изпратен на служба в 5-ти дивизионен артилерийски полк (1938-1941).

В периода 1941-1942 г. служи в Артилерийската школа, а от 1942 г. – в 10-ти дивизионен артилерийски полк. Същата година е уволнен от служба, след като баща му ген. Заимов е арестуван.

Поручик Заимов е приет отново на служба с Царска заповед №138 от 14 септември 1944 г. На 30 ноември с.г. е произведен в чин подполковник, пропускайки чиновете капитан и майор. През 1944 г. служи в Щаба на войската като началник на Отделението за външно разузнаване в Разузнавателния отдел. На 5 май 1945 г. е произведен в чин полковник.

Военен аташе в Швейцария и Италия (1947), по-късно в Китай. Посланик е в:

Семейство

Стоян Заимов е син на генерал-полковник Владимир Заимов и внук на революционера и писател Стоян Заимов.

Жени се на 23 юли 1944 г. за първата си съпруга Евгения (Жени). По време на мандата му в Италия е извикан обратно в София; съпругата му остава в Италия (както и сестра му Клавдия), по-късно заминава за САЩ. Техният син Владимир (1946-1972) загива край Харков при самолетна катастрофа.

С втората си съпруга Райна ген. Заимов има 2 деца:

  • дъщеря Анна (изкуствоведка, омъжена за журналиста Николай Конакчиев) и
  • син Бранимир (1958, юрист, дипломат, сега посланик в Р. Ирландия, по-рано в Канада).

Военни звания

  • Подпоручик (3 октомври 1938)
  • Поручик (3 октомври 1941)
  • Подполковник (30 ноември 1944)
  • Полковник (6 май 1945)
  • Генерал-майор (1959)

 

източник: уикипедия