Posted in О, С

Стоян Омарчевски.

   Published Date: 25.12.2020

роден: 23 декември 1885 г. в Нова Загора, България

починал: 10 март 1941 г. в София, България, на 55 г.

националност: България

професия: политик

образование: Софийски университет „Св. Климент Охридски“

политика:

Стоян Омарчевски е български политик от БЗНС, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920 – 1923). По негова инициатива в България се чества Ден на народните будители на 1 ноември.

Биография

Стоян Омарчевски завършва в Софийския университет философия през 1912 г. и право през 1917 г. През 1905 г. става член на БЗНС. Арестуван е след деветоюнския преврат, но на 9 април 1924 г. е освободен. От 1925 до 1926 г. е член на ПП на БЗНС. През декември 1926 г. съюза се разцепва, а Омарчевски преминава на страната на БЗНС „Оранжев“ (Константин Томов). През 1929 г. се включва в редиците на БЗНС „Врабча-1“. Между 1935 и 1938 г. членува в дясната земеделска група „Орач“.


Министър на просвещението

В периода 1920 – 1923 г. е министър на просвещението, като заменя на поста Цанко Церковски от същата партия:

  • въвежда задължителното основно образование;
  • строи 1115 нови училища в малките селища;
  • освобождава от данъци детската литература.

Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Откриват се медицинския, ветеринарния, агрономическия и богословския факултети на Софийския университет.


Ден на народните будители

През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите св. Иван Рилски – 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на „големите българи“ – Левски, Ботев, Каравелов…

Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва…


Правописна реформа, 1921

През 1921 г. Омарчевски прокарва предложената от акад. Александър Теодоров-Балан правописна реформа (Омарчевски правопис) на българския език. Правописът остава в сила до деветоюнския преврат. Не е възприет от голяма част от българските учени (особено от лингвисти като Любомир Милетич, Стефан Младенов и др.), както и от издателите на някои вестници и списания, които продължават да използват стария правопис (Иванчевски правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение Тодор Иванчов). Освен от земеделците, е използван и от комунистите.


Омарчевски правопис

Омарчевският правопис, известен още като правопис на БЗНС или земеделски правопис, е въведен с правописната реформа на правителството на БЗНС през 1921 г. при министър Стоян Омарчевски. Той остава в сила до 1923 г., когато е възстановен (с някои поправки) Иванчевският правопис.


Основни положения

От съвременния български правопис, омарчевският правопис се отличава твърде малко. По-съществените разлики са в:

  • изхвърляне от азбуката на буквите ъ, ь и ѣ.
  • мекост на съгласна пред о се бележи с й: синйо, Ганйо.
  • правилото за употреба на пълен и кратък член при съществителните и прилагателните в единствено число от мъжки род: пълен член се употребява пред дума, започваща с гласна, а непълен – пред дума, започваща със съгласна или на края на изречението. Това правило се нарича евфонично (противопоставено на настоящото синтактично правило).
  • представянето на звука [ъ] с буквата ѫ (голяма носовка).
  • правилата за употреба на удвоените предлози „със“ и „във“: по омарчевския правопис „във“ се пише пред думи, започващи с в, ф или хв, а „със“ – пред думи, започващи със с, з, ш, ж или щ.

С публикуването на „Упътване за общ правопис на българския книжовен език“ за пръв път се кодифицира и употребата на главни букви, също така някои въпроси на сричкопренасянето.

източник: уикипедия