роден: 26 октомври 1881 г. в Шумен, Княжество България

починал: 23 ноември 1962 г. в София, Народна република България, на 81 г.

националност: България

професия: писател

образование: Софийски университет „Св. Климент Охридски“

научна дейност:

• област: Етнография

политика:

• партия: Прогресивнолиберална партия
• депутат в: XV ОНС

семейство:

• съпруга: Стаматка Радушева
• деца: Добромир Чилингиров

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е плодовит български писател и етнограф, политик и общественик от началото на XX век. Известен е като Последния възрожденец. Той е сред основателите на Съюза на българските писатели в 1923 г. и негов председател (1941-1944).

Биография

Роден на 26 октомври 1881 г. в Шумен в семейството на занаятчията Хаджи Добри и съпругата му Стефания. Завършва основно и педагогическо училище в родния си град Шумен, едновременно работи като обущарски и книжарски чирак. Учителства в с. Мечка, Русенска област и с. Султанци (Султанлар), Варненска област.

Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на Студентския дом в София. Завършва „Педагогика“ в Софийския университет (1904), назначен е за библиотекар в Народната библиотека в София. Специализира (1905-1907) в Берлин и Лайпциг по литературна история и естетика благодарение на проф. Иван Шишманов.

През 1908 г. сключва брак със Стаматка Радушева от Шумен. Работи в администрацията на списание „Звездица“. Назначен е от Иван Шишманов за коректор на сп. „Училищен преглед“. Учител е по немски и български език във Втора мъжка гимназия в столицата.

По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия.

Главен редактор е на вестник „България“ (1911-1913) и на списание „Бразда“ (1914-1915).

Чилингиров е поддиректор (1916-1919) и директор (1919-1922) на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. От 1923 г. е директор на Народния етнографски музей (сега Етнографски институт с музей).

След 9 септември 1944 г., вече на 63-годишна възраст, изпада в забвение, творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.

През 1955 г. се оттегля от обществения живот след сърдечен удар. Умира в София на 23 ноември 1962 г.

Обществена дейност

Секретар е на Прогресивнолибералната партия. През 1911-1913 г. е народен представител от Преславската околия в 15 обикновено народно събрание. Напуска партията след Междусъюзническата война през 1913 г.

През 1917-1918 г. е член на Поморавския народо-просветен комитет. Инициатор и съучредител на Съюза на писателите в България (1923). Председател е на Съюза на българските писатели (1941-1944). През периода 1941-1944 г. е председател на Върховния читалищен съюз.

Член е на Масонската организация в България. Участва в списването на сп. „Полет“ – издание на масонската ложа. Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.

Сред инициаторите е на откритото писмо на 21 български писатели до Богдан Филов в защита на българските евреи.

През 1942 г. е обявен за почетен гражданин на Шумен.

източник: уикипедия