роден: 1 август 1923 г. във Вишнево, Втора Полска република
починал: 28 септември 2016 г. в Рамат Ган, Израел, на 93 г.
погребан: Йерусалим, Израел
националност: Израел
религия: юдаизъм
професия: политик
образование:
награди: Нобелова награда за мир (1994)
политика:
- партия: Кадима
- 9-и президент на Израел: 15 юли 2007 – 24 юли 2014
Шимон Перес (на иврит: שמעון פרס), фамилно име по рождение Перски, е виден израелски държавник и политик, лидер на Израелската партия на труда.
През 2007 г., на 83-годишна възраст, е избран за президент на Израел за 7-годишен мандат до 2014 г. Той е два пъти министър-председател на Израел – през периодите 1984 – 1986 и 1995 – 1996 г. В началото на 2005 г. става вицепремиер в коалиция с Ариел Шарон.
Заема също редица министерски постове:
на външните работи (3 пъти: 1986 – 1988, 1992 – 1995, 2001 – 2002),
на отбраната (2 пъти: 1974 – 1977, 1995 – 1996),
на вътрешните работи (1984),
на финансите (1988 – 1990),
на развитието на Негев и Галилея (2005 – 2007),
на регионалното развитие (1999 – 2001),
на транспорта (1970 – 1974),
на съобщенията (1970 – 1974),
на информацията и диаспората (1974),
на абсорбирането на имигрантите (1969 – 1970),
на религията (1984).През 1994 г. получава Нобелова награда за мир, заедно с Ясер Арафат и Ицхак Рабин, за активния му принос в сключването на Договорите от Осло.
Биография
Шимон Перес е роден във Вишнев, Полша (днес в Беларус) на 2 август 1923 г. Семейството му се премества в Тел Авив през 1934 г. Перес се включва в Хагана (1947), а от 1952 г. е в ръководството на военното министерство, където отговаря за снабдяването с оръжие на създаващата се израелска армия. Сред неговите успехи от оноова време са закупуването на модерни френски изтребители Dassault Mirage III, както и на ядрен реактор.
Шимон Перес е избран (1959) за депутат в Кнесета от партията Мапаи и е заместник-министър на отбраната до 1965 г. Във връзка с аферата Лавон напуска (заедно с Моше Даян и Давид Бен Гурион) Мапаи и образуват новата партия Рафи. През 1968 г. партията Рафи (без Бен Гурион) се слива с Мапаи и е образувана днешната Израелска партия на труда.
От 1969 г. Перес заема разни постове в правителствата на Партията на труда, а след оттеглянето на Голда Меир през 1974 г. е основен съперник на Ицхак Рабин за лидерството в партията и страната. През 1977 г. Рабин подава оставка след скандал с нарушение на банковите регулации от неговата съпруга. Перес застава начело на Партията на труда, която за пръв път в историята на Израел губи изборите. Едва през 1984 г. Партията на труда печели най-много места в Кнесета и Перес застава начело на коалиция с Ликуд и други по-малки партии. От 1986 г. е външен министър, а от 1988 – министър на финансите. През 1990 г., след неуспешен опит да състави правителство на малцинството, Партията на труда напуска кабинета.
В началото на 1992 г. Перес губи първите вътрешни избори в историята на Партията на труда от Ицхак Рабин, чието място е заел петнадесет години преди това. Въпреки това, той не напуска политическия живот и е външен министър в правителството на Рабин, а след неговото убийство през 1995 за кратко е отново министър-председател.
На първите преки избори за министър-председател през 1996 Перес е победен от Бенямин Нетаняху от Ликуд и на следващата година е сменен от Ехуд Барак начело на Партията на труда. При управлението на Барак (1999 – 2001) Шимон Перес заема второстепенни постове, но след неговото поражение се завръща на сцената. Той включва Партията на труда в правителство на националното единство, водено от Ариел Шарон от Ликуд и става външен министър в него, въпреки че официално не е начело на партията. Партията на труда напуска правителството през 2003, но отново се включва в него в края на 2004, за да подкрепи плановете на Шарон за изтегляне от Газа.
На 13 юни 2007 г., на 83-годишна възраст, е избран от Кнесета за президент на Израел.
На 28 септември 2016 г., на 93-годишна възраст, умира в Рамат Ган.
Признание
През 1998 г. е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Лиежкия университет.
източник: уикипедия
