име: Роман Кацев

роден: 21 май 1914 г. във Вилно, Руска империя

починал: 2 декември 1980 г. в Париж, Франция, на 66 г.

националност: Франция

професия: писател, пилот, дипломат

други псевдоними:

• Емил Ажар
• Сатан Богат
• Рене Дьовил
• Фоско Синибалди

литература:

• активен период: 1945-1980 г.
• жанр: роман
• известни творби:
  • Корените на небето (1956)
  • Животът пред теб (1975)

награди: „Гонкур“ (1956 и 1975)

семейство:

• майка: Нина Овчинская
• баща: Арье-Лейб Кацев
• съпруга:
  • Лесли Бланш (1944-1961)
  • Джийн Сибърг (1962-1970)

Ромен Гари (на френски: Romain Gary, псевдоним на Роман Кацев) е френски писател от руско-еврейски произход, литературен мистификатор, кинорежисьор, военен и дипломат. Той е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур“: веднъж 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път, през 1975 г., като Емил Ажар (Émile Ajar).

Биография

Роман Кацев е роден на 8 май 1914 г. в град Вилно, на територията на Руската империя (по-късно Вилнюс, Литва). Майката на бъдещия писател е провинциалната актриса Нина Овчинская. Тя имигрира с него във Варшава, когато момчето е на 3 години. Бащата на Ромен, Арье-Лейб Кацев, напуска семейството през 1925 г. и се жени повторно. За свои истински баща Ромен счита Иван Мосжухин, звезда на руското нямо кино. През 1928 г. майката и синът се установяват във Франция, в Ница.

Ромен изучава право в Екс ан Прованс и в Париж. През 1938 служи в авиацията, присъединява се към Свободна Франция през 1940 г. и служи в Свободните въздушни сили на Франция. Воюва като пилот в Европа и Африка. Налага се да емигрира във Великобритания и постъпва във френската войска, във формирование на Шарл дьо Гол. След войната се връща във Франция и е поканен на служба като дипломат и търговски аташе. Първото му дипломатическо назначение е в България, пребивава в Румъния, Швейцария, САЩ, Боливия. От 1957 г. до 1961 г. е главен консул в Лос Анжелис.

Отношенията на Гари с майка му са описани в романа La Promesse de l’aube („Обещанието на зората“) (1960). Майката е мечтала синът ѝ да стане посланик, кавалер на ордена на Почетния легион, велик актьор в драмите на Хенрик Ибсен и Габриеле д’Анунцио, да се облича по модата в Лондон. Нейните мечти в голяма степен се сбъдват – Гари става генерален консул на Франция, кавалер на ордена на Почетния легион, движи се във висшето общество, бил е елегантен денди и литературна знаменитост. През 1945 г. публикува първия си роман „Европейско възпитание“. Ромен Гари бързо става един най-популярните писатели във Франция. През 1956 г. за романа си „Корените на небето“ получава наградата „Гонкур“.

Ромен Гари има вкус към мистификацията и литературните псевдоними. Той подписва романите си с различни псевдоними, като основните са Ромен Гари и Емил Ажар, обяснявайки фамилиите с игра на думи с руските думи „гори“ и „жарава“. Той издава и криминалния политически роман Les Têtes de Stéphanie („Главите на Стефани“) под псевдонима Сатан Богат (Shatan Bogat) и сатиричната алегория L’Homme à la colombe („Човекът с гълъба“) под името Фоско Синибалди (Fosco Sinibaldi, първите букви заместват „Гар“ в Гарибалди).

След като през 1974 г. прави сензация с първия си роман под името Емил Ажар, „Голям гальовник“, френската литературна критика прави множество предположения кой стои зад псевдонима, като първоначалните „заподозрени“ са Луи Арагон и Реймон Кьоно. По-късно започват да се лансират предположения, че Ажар е Ромен Гари, но Гари категорично ги отхвърля. Така с присъдената му през 1975 година награда „Гонкур“ за романа „Животът пред теб“, Гари става единственият писател, двукратен носител на наградата, която иначе по регламент се присъжда само веднъж в живота.

Съпруг е на писателката Лесли Бланш и на американската актриса Джийн Сибърг, с които се развежда. Година след развода с последната (през септември 1979 г.) прави опит за самоубийство с барбитурати. Депресиран поради напредналата възраст, Ромен Гари се застрелва с куршум в устата на 2 декември 1980 г. Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след смъртта на Гари, на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (Vie et mort d’Émile Ajar), написана на 21 март 1979 г. Той пише:

Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател.

и

Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…

Някои негови книги са екранизирани:

• „Clair de femme“ (Сияние на жена) (1979),
• „La vie devant soi“ (Животът пред теб) (1977) и
• La Promesse de l’aube (2017).

Цитати от Ромен Гари

• Ако има нещо, което отваря хоризонтите, то това е точно невежеството.
• Реалността не вдъхновение за литература. В най-добрия случай литературата може да е вдъхновение за реалност.
• Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата.
• Някой ден със сигурност ще се продават хапчета за човечност. И човек ще взема сутрин по едно на гладно, преди да се срещне с другите.
• Не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно.
• Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да не се състои.
• Когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщащ вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата.
• Животът е сериозно нещо поради своята незначителност.
• Но усмивките често са тъжни, трябва да им влизаме в положението.
• Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхна.
• Няма нищо по-кофти, по-мръсно замислено от страните, където човек разполага с всичко, за да бъде щастлив.
• … щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази.
• Любовта е най-вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си.
• … и аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен.
• … то, щастието, е известно най-вече със своята липса … не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане.
• Две безнадеждности, които се срещат, това маже и да е равно на една надежда, но то доказва единствено, че надеждата е способна на всичко…
• … не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно.
• Боях се от приятелството, което в края на краищата се превръща в говорилня.
• Понякога погубването на чувствителността е въпрос на оцеляване.
• „Самостоятелният мъж” и “самостоятелната жена” е шумотевица, която идва отдругаде, от големите ледени самоти…
• За да обичаш, не е достатъчно да обожаваш.
• … когато си дал всичко на една жена, то става неизчерпаемо. Да си мисли човек, че всичко е свършило, защото е загубил единствената жена, която е обичал, е пълна липса на любов.
• И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормалното физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Можем да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас.
• Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.
• Да обичаш е приключение без карта и компас, където можеш да се изгубиш единствено от предпазливост.

източник: уикипедия