роден: 5 октомври 1882 г. в Устър, САЩ
починал: 10 август 1945 г. в Балтимор, САЩ, на 62 г.
погребан в: Устър, САЩ
националност: САЩ
професия: професор, физик и изобретател
образование: Устърски политехнически институт, Университет „Кларк“
известен със: създаването на първата ракета с течно гориво
Робърт Хъчингс Годард (на английски: Robert Hutchings Goddard) е американски професор, физик и изобретател. Той разработва първата ракета с течно гориво.
През 1914 г. започва да конструира ракетни двигатели, като отначало разчита на собствени средства, но през 1917 г. получава финансова поддръжка от Смитсоновия институт. През 1919 г. написва труд за възможен полет до Луната.
Първата в света ракета с течно гориво е изстреляна на 16 март 1926 г. в Оубърн Масачузетс. Това била важна демонстрация за възможностите на ракетния двигател, въпреки малкия размер на ракетата (колкото човешка ръка) и нейния полет, достигнал височина от 12 m над повърхността на Земята в продължение на 2,5 s. Годард и неговият екип изстрелват общо 34 ракети в периода между 1926 и 1941 г., като достигат височина на полета 2,6 km и скорост от 885 km/h.
Освен това Годард се занимава и с проблеми, отнасящи се до реактивни гранатомети, като първите американски базуки са конструирани именно на базата на неговите трудове.
Биография
Роден на 5 октомври 1882 г. в град Устър, щат Масачузетс – малък град, разположен на около 55 km от столицата на щата Бостън. Детството и юношеството му протичат в Бостън. Интересът му към ракетите е породен от романите на Хърбърт Уелс, които чете като дете. Още на 16-годишна възраст Годард се заинтересува от изследване на космоса.
Получава бакалавърска степен в политехническия институт в Устър през 1908 г. Постъпва в университета Кларк, където получава магистърска степен през 1910 г. и степен доктор през 1911 г.
Ракетата на Годард
През 1906 г. полага началото на своите изследвания за възможността за използване на реакции между заредени частици за движение в космоса. Въпреки началните опити, които са неуспешни (някои от трудовете си изгаря в печката) той счита, че дори и в неосъществими идеи има над какво да се размишлява. През юни 1907 пише първата си публикация в списание „Scientific American Supplement“, озаглавена „Използване на жироскопа за стабилизиране и управление на аероплани“. За нея получава хонорар в размер на 10 щатски долара, а статията е препечатана в списанието на политехническия институт в Устър. През октомври същата година пише работа на тема „Възможности за пътуване в междупланетните пространства“, където споменава за средства за поддържане на живота в космоса, опасността от метеорити, както и реактивен метод за движение на енергия. През този период Годард се интересува от използване на магнитното поле на Земята за създаване на реактивна тяга, която да осигури движение на апарати в космоса и др. Много от идеите му са осъществени впоследствие.
През 1908 завършва Политехническия институт със степен бакалавър и постъпва в университета „Кларк“ в Устър, където е посещавал лекции още докато е бил в института. Едновременно преподава в политехническия институт. С университета „Кларк“, Робърт Годард свързва голяма част от своя живот за доста дълго време – той преподава там от 1914 до 1943 г.
През 1916 г. Годард се обръща с молба за финансова помощ към Смитсоновия институт във Вашингтон, както и към военното ведомство по проект за разработка на ракетни двигатели. Смитсоновият институт му отпуска субсидия в размер на 5000 щатски долара от фонд за експерименти с многоядрени ракети, като му поставят 2 условия: тесен контакт и сътрудничество с няколко известни учени и ежегодни отчети по работата и резултатите. На 8 януари 1917 г. Годард получава първия си чек за ракетни разработки в размер на 1000 щатски долара. През месец март същата година той пристъпва към експерименти в лабораторията на Политехническия институт. През 1917 г. Годард конструира ракета с твърдо гориво. През ноември 1918 прави няколко неуспешни опита за изпитания на своите ракети. Това не го сломява и на 16 март 1926 г. в Оубърн е осъществен първият в света полет на ракета с двигател с течно гориво. Годард използва бензин като горивна смес. Три години по-късно е пусната и първата ракета с камери на борда. Тя тежи 25,7 кг. И за нея Годард получава крупна финансова помощ. През 1930 г. ракета на Робърт Годард достига изумителните 600 m височина на полета при максимална скорост от 800 km/h.
През 1942 г. Годард постъпва в американските военновъздушни сили и повлиява на постиженията на ракетната техника по време на Втората световна война. Умира през 1945 г.
Цитати от Робърт Годард
- Винаги помнѝ: дори когато мислиш, че всичко е изгубено, ти остава бъдещето. (Just remember, when you think all is lost, the future remains.)
- Всеки блян се взема на шега, докато някой не го осъществи; но веднъж реализиран, се превръща в нещо обичайно. (Every vision is a joke until the first man accomplishes it; once realized, it becomes commonplace.)
- Мечтата не изчезва; дори и да си мисля, че тя е невъзможна, нещо вътре в мене просто не спира да работи. (The dream would not down… for even though I reasoned with myself that the thing was impossible, there was something inside which simply would not stop working.)
- Може да не се замисляме за завършека, за достигането на звездите – в прекия и преносния смисъл, може да е работа за поколения, но няма значение какво сме постигнали – в началото винаги има особена тръпка. (There can be no thought of finishing, for aiming at the stars, both literally and figuratively, is the work of generations, but no matter how much progress one makes there is always the thrill of just beginning.)
- Не става въпрос да се разграничава успешния от неуспешния експеримент. По-голямата част от работата, която в крайна сметка се увенчава с успех, е всъщност поредица от успешни и неуспешни изпитания, при които постепенно се елиминират пречките. (It is not a simple matter to differentiate unsuccessful from successful experiments Most work that is finally successful is the result of a series of unsuccessful tests in which difficulties are gradually eliminated.)
- Трудно е да се каже кое е невъзможно, защото мечтите от вчерашния ден са надежди на днешния и реалности на утрешния. (It is difficult to say what is impossible, for the dream of yesterday is the hope of today and the reality of tomorrow.)
- Чувствам, че навлизаме в ера, сравнима по своето развитие с онази, през която се създаваха самолетите. Въпрос на въображение е колко далече ще стигнем с ракетите и планетите… Мисля, да си кажа честно, че все още нищо не сме видели. (I feel we are going to enter an era comparable in its progress to that in which the airplane advanced… Its just a matter of imagination how far we go with rockets and jet planes…I think its fair to say you haven’t seen anything yet.)
източник: укипедия
