Роден: 6 април 1483 г. в Урбино, Папска държава
Починал: 6 април 1520 г.Рим, Папска държава, на 37 г.
Рождено име: Рафаело Санцио да Урбино
Националност: Италия
Професия: художник, архитект
Стил: Ренесанс
Учители: Пиетро Перуджино
Рафаело Санцио да Урбино (на италиански: Raffaello Sanzio da Urbino; наричан също Рафаело Санти или само Рафаело) е италиански художник и архитект от Флорентинската школа. Той твори през Зрелия Ренесанс, който обхваща периода от самия край на 15 век до първите години на 16 век.
По традиция Рафаело е смятан за един от тримата големи майстори на този период, наред с Микеланджело и Леонардо да Винчи.
Дейността на Рафаело се разделя на три стилистично обособени етапа, описани още от Джорджо Вазари: ранните му години в Умбрия, четиригодишен период във Флоренция (1504-1508) и триумфалният му успех в Рим, където работи за двама папи и техните близки сътрудници.
Въпреки относително краткия си живот, Рафаело е много продуктивен, ръководи необичайно голямо ателие и оставя след себе си огромно живописно наследство. След първите няколко години в Рим, повечето картини на Рафаело са проектирани от самия него, но са изпълнявани в ателието му по негови скици. Много от работите на Рафаело се намират в Апостолическия дворец във Ватикана, включително изрисуваните с фрески Стаи на Рафаело, смятани за централната и най-голяма творба в кариерата му. Там е разположено и най-известното произведение на Рафаело – „Атинската школа“, намираща се в стаята Станца дела Сегнатура.
Още приживе Рафаело е много влиятелен, въпреки че извън Рим работите му са известни главно от печатни репродукции. След смъртта му неговият главен съперник Микеланджело става по-популярен и едва през 18-19 век по-ведрите и хармонични работи на Рафаело отново започват да се оценяват високо.
Биография
Ранни години
Рафаело Санцио е роден в Урбино на 6 април 1483 г. в семейството на Джовани Санти, художник и поет в двора на местните херцози. При херцог Гуидобалдо да Монтефелтро и съпругата му Елизабета Гонзага градът е сред водещите италиански средища на литературата и изкуството. Рафаело израства в двора на херцозите, където придобива своите обноски и умения за общуване, подчертавани от Вазари. Там той се запознава с придобиващи популярност млади писатели, като Балдасаре Кастилионе, Бернардо Довидзи и Пиетро Бембо. Опитът на Рафаело в дворцовия живот му дава възможност по-късно с лекота да се движи във висшето общество, с което създава впечатлението, че напредва в кариерата без усилия. От друга страна той не получава особено добро класическо образование и не е сигурно, че може да чете добре на латински.
През 1491 г. умира майката на Рафаело, а през 1494 г. – и баща му, който междувременно се е оженил повторно. Останал кръгъл сирак на 11 години, Рафаело остава под попечителството на единствения си чичо Бартоломео, свещеник, който впоследствие води продължителни съдебни дела с мащехата му. Самият Рафаело вероятно продължава да живее с нея, когато не чиракува при някой художник.
По това време той вече показва известен талант, а според Вазари дори помага на баща си, докато той е жив. Дори след смъртта на Джовани Санти ателието му продължава да работи и Рафаело, заедно с мащехата си, изглежда участва в неговото управление от ранна възраст. Преждевременно развитият му талант може да се види в една запазена скица на автопортрет от юношеските му години. Още в Урбино Рафаело се запознава с работите на починалия през 1475 г. местен придворен художник Паоло Учело и на живеещия в близкия град Чита ди Кастело Лука Синьорели.
Според Вазари, бащата на Рафаело го води да чиракува в ателието на известния умбрийски художник Пиетро Перуджино, но този факт е оспорван, поради ранната възраст на Рафаело при смъртта на баща му и липсата на други източници, които да го потвърждават. Според друга теория, той получава известно обучение от Тимотео Вити, който от 1495 г. е придворен художник в Урбино. Повечето съвременни изследователи приемат, че Рафаело работи като помощник на Перуджино около 1500 г. Влиянието на Перуджино върху ранните работи на Рафаело също е ясно забележимо. Освен стилистичната близост, техниката на двамата също е много близка. През 1501 г. Рафаело вече е наричан „майстор“ – по това време обучението му би трябвало да е приключило.
Първата му самостоятелна поръчка е тази за Чита ди Кастело, която рисува с маниера на Умбрийската школа – красиви линии, сдържаните ритмични движения на строгите перуджови фигури. През 1501 и 1502 г. той прави два диптиха. Първият има два сюжета – „Трите грации“ и „Сънят на рицаря“, а вторият е „Свети Георги в борба с дракона“. И в двата диптиха се забелязва влияние на античното изкуство.
Флорентински период
През 1503 г. Рафаело заминава за Флоренция, където се запознава с творчеството на Леонардо да Винчи, Микеланджело и Донатело. Под влияние на тяхното изкуство стилът му става по-раздвижен, а познанията му се обогатяват. По това време той се сприятелява с монаха-живописец Фра Бартоломео. Именно във Флоренция Рафаело се прочува със своите Мадони и се посвещава изцяло на тях.
През 1504 г. Рафаело прави първата си значителна творба – „Обручение Богородично“, в която се насочва към нови идеи и композиционни решения. Същата година той рисува „Мадоната на великия херцог“, отличаваща се със строга красота, за разлика от по-късните меки и миловидни образи.
Като подарък за свой приятел, флорентински търговец създава „Мадоната с щиглеца“ (1505), където изобразява Богородица с младенеца и малкия Йоан, който подава на Исус птица щиглец, символ на плодовитостта. В нея е използвана пирамидалната композиция на Леонардо.
Други негови творби от този период са
- „Портрет на Пиетро Бембо“ (1504-1506),
- „Млада жена с еднорог“ (1505),
- портрет на Анджело и Магдалена Дони (1505),
- „Полагане в гроба“ (1507),
- „Оплакване на Христа“ (1507),
- „Мадона Естерхази“ (1508),
- „Хубавата градинарка“ (1508).
Римски период
През 1509 г. Рафаело получава поръчка от папа Юлий II, за да проектира и изпише три от залите на Ватиканските музеи – Станца дела Сигнатура, Станца ди Елеодоро и Станца Залия, т.нар. Стаи на Рафаело.
Най-известните му творби са фреските в Станца де ла Сигнатура (Залата на печата) – „Атинската школа“ и „Диспутът за Светото писание“. „Атинската школа“ (1509-11) е пример за използването на линейната и въздушна перспектива. В нея Рафаело изобразява много от великите философи, поети и мислители на античността, като Аристотел, Платон, Питагор, Хераклит и Птолемей.
Платон със своя облик напомня Леонардо да Винчи, Хераклит – Микеланджело, последните изследвания с рентгенови лъчи показват, че тази фигура е била добавена по-късно. Евклид /Браманте/, рисуващ геометрични фигури и в долния десен ъгъл, където за изобразени Птоломей с глобуса и Заратустра с небесната сфера, художника си е направил автопортрет /младеж с червена дреха и зелена шапка/.
Освен фрески в Рим Рафаело прави и множество живописни картини. Красивата дъщеря на хлебар от Трастевере той изобразява в „Дона Велата“ (1512-13); През 1513 той създава едно от най-известните си произведения – „Сикстинската мадона“. В нея Мадоната има излъчване на кралица, въпреки скромното си облекло, заобиколена от папа Сикст и св. Варвара.
Рисува и много други картини с религиозни и мистични сюжети. Сред тях са „Св. Цецилия“ и кръглата „Мадона Алба“ (1511). Една от последните му творби е „Преображение Христово“, поръчка на папа Климент VII.
Като архитект Рафаело е автор на вила „Мадама“ – образец на ренесансовата архитектура. Дворецът Пандолфини във Флоренция е също по проект на Рафаело. Портретите му са сред най-ценните и известни творби от Ренесанса.
Също както и Микеланджело, Рафаело пише сонети.
Умира на 37-ия си рожден ден в Рим. Погребан е в Пантеона. След смъртта му неговият съвременник Бембо пише следния епитаф, който е изписан над гробницата му:
Тук лежи Рафаело, от когото Природата се опасяваше, че ще бъде победена и която умря заедно с него.
В чест на Рафаело е наречен кратер на планетата Меркурий.
източник: уикипедия
