роден: 7 октомври 1883 г. в Дряново, България

починал: 12 януари 1951 г. в София, България, на 67 г.

националност: България

професия: писател, драматург и преводач

Рачо Стоянов Генов-Дуфев е български писател, драматург и преводач.

Биография

Рачо Стоянов е роден на 7 октомври 1883 г. в гр. Дряново в семейството на занаятчия. Учи в Априловската гимназия в Габрово до 1902 г. Установява се във Варна, където работи като чиновник. Впоследствие е

• актьор в пътуващ театър,
• коректор във вестник „Ден“ (1904-1910),
• библиотекар в Народното събрание (1910-1914) и в БАН (1914-1926),
• журналист в редакциите на вестниците „Мир“, „Македония“ и „Знаме“.

Член на СБП.

Литературната дейност на Рачо Стоянов започва с интимна и социална поезия. За пръв път печата през 1904 г. в сп. „Летописи“ – разказа „Човекът“, който прави силно впечатление на Константин Величков и Антон Страшимиров. Сътрудничи на списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Съвременник“, на вестниците „Ден“, „Македония“, „Литературен глас“ и „Литературен фронт“.

Първият му сборник „Разкази“ (1909) е посрещнат ласкаво от литературната критика. През 1927 г. Народният театър в София открива сезона си с драмата му „Майстори“, написана през 1922 г. Още приживе на автора драмата е поставяна и в театрите на Белград (1936), Прага (1938), Загреб (1943). През 1936 г. публикува повестта „Майка Магдалина“, наградена от БАН. Неговите стихотворения са издадени чак през 2010 г.

Превежда и художествена литература от руски, френски и английски език:

• Ръдиард Киплинг (романа „Ким“),
• Джек Лондон (романа „Мартин Идън“),
• Робърт Луис Стивънсън (романа „Островът на съкровищата“),
• Кнут Хамсун (романа „Редакторът Люнге“, от руски),
• Фьодор Достоевски (повестта „Бели нощи“),
• Антон Павлович Чехов (повестта „Кащанка“ и др.),
• Луис Бромфийлд и др.

Заради голямата му самокритичност много романи, пиеси и повести остават незавършени, понякога прекъсвани на средата на изречението; известен брой разкази са или непубликувани, или незавършени. Много от тези творби не са издавани, а дневниците от архива на автора, наследен от сестра му и преместен в родния му град, са разпилени и частично изгубени. Сравнително пълно описание и анотирано издание в два тома на внимателно подбрани произведения правят през 1976 г. Атанас Смирнов и Георги Крънзов.

Награда

През 1986 г. е учредена Националната литературна награда „Рачо Стоянов“, която се присъжда на всеки три години на творци за изключителния им принос към развитието на българската култура.

източник: уикипедия