Роден: 20 декември 1786 г. в Рим, Италия

Починал: 30 октомври 1853 г. в Рим, Италия, на 66 г.

Националност: Италия

Професии: композитор, педагог

Музикална кариера:

• Стил: класическа музика

Пиетро Раймонди (на италиански: Pietro Raimondi) е италиански композитор и музикален педагог. Като композитор е творил в период между класическата и романтичната епоха. Макар че е по-известен като композитор на опери, Раймонди е новатор в контрапунктичната техника, както и в създаването на свръх големи музикални произведения за много гласове и инструменти.

Биография и творчество

Раймонди е роден в Рим на 20 декември 1786 г. Много беден, той е даден от овдовялата си майка при богата леля, която го изпраща в консерваторията „San Pietro a Majella“ в Неапол, където е контрапункт ученик на Джакомо Трито. След шест години леля му отказва да му помага и Раймонди се връща при майка си в Генуа, където написва няколко опери. През 1811 г. отива в Сицилия, където изнася опери в Катания и Месина. През 1820 г. се връща в Неапол, където пише почти всичките си около 40 опери през следващите 30 години. От 1820-те години пише шест фуги.

През 1824 г. е музикален директор на кралския театър Teatro San Carlo в Неапол. През 1833 г. е доцент и директор на консерваторията в Палермо.

Малко от оперите на Пиетро Раймонди са успешни. Затова, веднага щом осъзнава, че е засенчен от Росини, а по-късно и от Белини и Доницети, той променя композиционната си посока от опери към духовна музика. В тази област той има по-добра възможност да се отдаде на любовта си към контрапункта.

Раймонди публикува контрапункт през 1836 г. Приблизително от този период са и първите му експериментални композиции за много хорове и оркестри. След успехите му в това поприще композиторът посвещава по-голямата част от енергията си на такива творби.

През 1847 – 1848 г. пише зрелищната тройна оратория: „Putifar–Giuseppe–Giacobbe“, която е поставена на 7 август 1852 г. в Teatro Argentina в Рим с 430 участници и концерт от шест часа. Това произведение представлява съчетание от три независими оратории, предназначени да се изпълняват първо последователно, а след това – едновременно. Частите на ораториите са създадени така, че да прилягат плътно една към друга, като всички се подчиняват на правилата на контрапункта.

В резултат на успеха на тройната оратория, Пиетро Раймонди е приет от папата и удостоен със златен медал – толкова високо признание той никога не постига в операта.

Разболява се нелечимо и умира на 30 октомври 1853 г. в Рим, Италия, на 66 г.

 

 
 
източник: уикипедия