роден: 20 юли 1304 г. в Арецо, Италия

починал: 19 юли 1374 г. в Аркуа, Италия, на 69 г.

националност: Италия

професия: учен, дипломат, поет

Франческо Петрарка (на италиански: Francesco Petrarca) е италиански учен, дипломат, поет и ранен хуманист. Наред с Данте Алигиери, той е смятан за един от основоположниците на Ренесанса.

Биография

Петрарка е роден в Арецо през 1304 в семейството на нотариус и прекарва ранното си детство в близкото до Флоренция село Инчиза. Баща му, Сер Петрако, е изгонен от Флоренция през 1302 (заедно с Данте) от Черните гвелфи.

Петрарка прекарва голяма част от детството си в Авиньон и съседния Карпентрас, където се премества семейството му, следвайки папа Климент V, поставил през 1309 началото на Авиньонското папство. По настояване на баща си Петрарка учи право в Монпелие (1316-1320) и Болоня (1320-1326), но самият той се интересува главно от писане и латинска литература.

След смъртта на баща си през 1326, Петрарка се връща в Авиньон, където заема различни църковни служби. Тази работа му дава много време за писане. С първата си мащабна работа („Африка“, епопея на латински за римския военачалник Сципион Африкански) Франческо Петрарка придобива европейска известност. През 1341 е обявен в Рим за поет лауреат, първият човек след Античността, който получава това отличие.

Посланик

Петрарка пътува много из Европа, работейки като посланик на папата. Той пише много писма, а сред видните му приятели е и Джовани Бокачо. При пътуванията си той събира стари латински ръкописи и е сред пропагандаторите на възстановяването на текстовете на древните автори. Сред находките му е първият латински превод на Омир и неизвестна дотогава сбирка от писма на Цицерон. Отричайки това, което смята за невежество на своята епоха, Петрарка създава концепцията за мрачното Средновековие, възприета и силно разкрасена от следващите поколения писатели.

Алпинизъм

На 26 април 1336 г. Франческо Петрарка, заедно с брат си и двама придружители, се изкачва на връх Ванту (1909 м). Доста по-късно той описва пътуването си в писмо до своя приятел Франческо Диониджи. По това време не е обичайно да се изкачват планини само заради изживяването. Затова тази дата се смята за „рожден ден на алпинизма“, а самият Петрарка (Petrarca alpinista) – за „баща на алпинизма“.

Късни години

Последната част от живота си Франческо Петрарка прекарва в пътувания из Северна Италия като учен, поет и дипломат. Кариерата на Петрарка в Римокатолическата църква не му позволява да се ожени, но той е баща на две деца от една или две жени, останали неизвестни. Синът му Джовани е роден през 1337 в Авиньон, а дъщеря му Франческа – през 1343 във Воклюз. Джовани умира от чума през 1361, а Франческа се жени за Франческуоло да Бросано, по-късно изпълнител на завещанието на Петрарка.

След смъртта на Колона, Петрарка отклонява предложение на катедрата във Флоренция и заминава за Милано, където прекарва 8 години при двора на фамилия Висконти. Изпълнява различни дипломатически мисии, сред които и посещение на император Карл IV (Свещена Римска империя) в Прага, който го е поканил още по време на пребиваването на Петрарка в Мантуа.

През 1361 г. Петрарка напуска Милано и след неудачни опити за връщане в Авиньон и преселване в Прага, се установява във Венеция (1362-1367), където живее неговата незаконна дъщеря с мъжа си.

Оттук той почти ежегодно предприема продължителни пътешествия из Италия. Последните години от живота си, към 1367 г., Петрарка прекарва при двора на Франческо ди Kapapa, отчасти в Падуа, отчасти в село Аркуа, където прекарва остатъка от живота си в религиозно съзерцание. Там и умира в нощта на 18 срещу 19 юли 1374 г., недоживявайки с един ден своята 70-годишнина. Намират го на сутринта на масата с перо в ръката, над жизнеописанието на Цезар. На местното гробище е издигнат паметник от червен мрамор, поставен на поета от зет му Бросано, бюстът е издигнат през 1667 г.

Лаура и „Сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура“

„Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура“ (на италиански: Il Canzonière, Canzonière, в превод „Песенник“) е поетичен сборник на Франческо Петрарка, в който поетът възпява любовта си към Лаура и скръбта си за загубата на любимата си. Написан е след 1348 г. Оригиналното заглавие е на латински: Rerum vulgarium fragmenta.

Причини за написване на творбата

Франческо, син на нотариус, докато изучава правни науки, нерядко се отдава да страстта си да съчинява стихове. Решава, че името му не е благозвучно и подходящо за творческата му личност и се прекръства на Петрарка. Друго събитие, което преобръща живота, а и творчеството му, е посещението на Разпети петък през 1327 г., на църквата „Сен Клер“ в Авиньон. Там за пръв път се среща с Лаура и тя заема основна роля в живота и творчеството му дълги години. Лаура е красива 20-годишна омъжена жена. Осъзнаването на невъзможната любов тласка Петрарка към още изпепеляващи чувства. Не след дълго обаче Лаура умира от чума и писателят се оттегля в самотата си. Със смъртта на Лаура се ражда и творбата му „Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура“.

Франческо Петрарка нанася чести промени върху сборника си. Така след чумната епидемия през 1348, която отнема живота на любимата му, сборника му бива разделен на сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура. Сборникът съдържа в себе си 366 на брой сонети, балади, канцони, разделени в две композиционни части:

• „Песни за живота на мадона Лаура“ (263 произведения)
• „Песни за смъртта на мадона Лаура“ (103 произведения).

източник: уикипедия