роден: 2 октомври 1864 г. в Горна Оряховица, Османска империя

починал: 18 януари 1923 г. в София, България, на 58 г.

националност: България

професия: архитект

Петко Иванов Момчилов е един от най-видните български архитекти. Негови проекти има в София, Варна, Ловеч, Велико Търново, Сливен, Букурещ и др.

Биография

Петко Иванов Момчилов е роден на 2 октомври 1864 г. в гр. Горна Оряховица. Семейството е на известния просветител Иван Момчилов, който основава Еленската даскалоливница.

Завършва Мъжката гимназия във Варна през 1885 г. и практикува учителската професия в града до 1887 г. След учението си в Мюнхен, през 1892 г. завършва университета в Прага със специалност архитектура. Освен проектант на красивата Варненска Девическа гимназия е автор на разнообразна по замисъл и форма архитектура, която се откроява с оригинален художествен образ и синтез. Във Варна арх. Момчилов проектира и сградата на митрополията с красиви неовизантийски елементи. Сред негови осъществени проекти са едни от най-емблематичните сгради на София от началото на века: Централната минерална баня, черквата „Св. Седмочисленици“, Синодалната палата. Почитан е от европейските си колеги, които ласкаво се отзовават на композиционното му умение, с което са решени функционалните проблеми на неговите обекти.

Още като студент е деен участник в различни конкурси. През 1892 г. печели конкурси за изграждането на два моста в Европа: в Будапеща на кралица Елизабет Брюне и Литийният мост на река Нева в Санкт Петербург. Но след разглеждане и оценяване на конкурсните работи, арх. Момчилов остава на второ място, а призовата награда е връчена на инж. Густав Айфел. През същата 1892 г. Петко Момчилов получава 1-ва награда на международния конкурс за проекта си за Ж. П. гара с хотел в Букурещ.

Негови са проектите на гимназиите в Ловеч, Велико Търново и Пловдив, Сливенските минерални бани, Българска народна банка, Централен софийски затвор, Александровска болница, Майчин дом в София и много други. Петко Момчилов е първият почетен гражданин на Горна Оряховица (1898).

На 18 януари 1923 г. България се разделя с един от най-великите си архитекти.

Проекти

• В София
  • Преустройството на джамията Коджа дервиш Мехмед паша в днешната църква Свети Седмочисленици (съвместно с архитект Йордан Миланов)
  • Александровска болница (1884; съвместно с Йордан Миланов)
  • Майчин дом, ул. „Братя Миладинови“ №112
  • Синодалната палата (1908; съвместно с Йордан Миланов)
  • Къща на Теодор Теодоров, днес Ресторант „Крим“, ул. „Славянска“ №17 (1910)
  • Централен Софийски затвор, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21 (1911)
  • Централна минерална баня, пл. „Бански“ №1 (1913; съвместно с Йордан Миланов)
• Сливенски минерални бани
• Гимназия в Пловдив
• Девическа гимназия във Варна, днес Варненски археологически музей (1892-1898)
• Гимназия в Търново
• Гимназия в Ловеч

Неговото име носят

• Улица в София
• Улица във Варна (бивша ул. „Михаил Фрунзе“). Интересен факт е, че името на арх. П. Момчилов е било сгрешено при първото преименуване на улицата, извършено в началото на демократичните промени след 1989 г. Улицата се е наричала „Арх. П. Момилов“ до 2010 г., когато грешката е била поправена.

източник: уикипедия