Роден: 5 април 1843 г. в Копривщица, Османска империя

Починал: 24 януари 1903 г. в София, България, на 59 г.

Националност: България

Професия: политик

Политическа партия: Либерална партия

Народен представител в: УС, I ВНС, I ОНС, II ОНС, IV ОНС, VIII ОНС, IX ОНС, X ОНС, XI ОНС

Първи мандат като Министър на финансите: 7 април 1880 – 9 май 1881

При министър-председател: Драган Цанков (1880)

Предшественик: Григор Начович

Наследник: Георги Желязкович

Втори мандат като Министър на финансите: 11 юли 1884 – 21 август 1886

При министър-председател: Петко Каравелов (1884-1886)

Предшественик: Михаил Сарафов

Наследник: Тодор Бурмов

Трети мандат като Министър на финансите: 4 март 1901 – 3 януари 1902

При министър-председател: Петко Каравелов (1901-1902)

Предшественик: Христо Бончев

Наследник: Михаил Сарафов

Петко Стойчев Каравелов е български политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на – Демократическата партия. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова – съпруга на поета Пейо Яворов.

Биография

Произход и образование

Петко Каравелов е роден на 5 април (24 март стар стил) 1843 г. в Копривщица в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела. Каравеловият род води началото си от средата на XVIII век, като според различни сведения неговият основоположник хаджи Стойчо произлиза от Златишко или от Костурско. Майка на Петко Каравелов е Неделя Доганова, произхождаща от знатния копривщенски род Доганови, а по майчина линия – от Чалъкови. Семейството на Стойчо и Неделя има седем деца – четири момчета: Любен, Христо, Петко и Рали и три момичета: Рада, Велика и Мария (майка на Рашко Маджаров).

Първоначално Петко Каравелов учи в Копривщица, но през 1856 г. баща му го изпраща в Енос, където да чиракува за абаджия при негов приятел. Там той учи в гръцкото училище и през 1858 г. му предлагат стипендия, за да продължи образованието си в Атина, но баща му го връща в Копривщица. Малко по-късно, със съдействието на видния копривщенец Найден Геров, Петко Каравелов заминава за Москва, където вече учи по-големият му брат Любен. След две години подготовка той постъпва в Историко-филологическия факултет на Московския университет, но след три години следване напуска и започва да учи право, дипломирайки се успешно.

Политическа кариера

След Освобождението на България участва активно в изработването на Търновската конституция. Той оглавява радикалното крило на Либералната партия и става министър-председател на България (1880-1881). На 27 април 1881 г. княз Александър Батенберг разпуска второто ОНС, уволнява правителството на Петко Каравелов и назначава нов служебен кабинет начело с руския генерал Казимир Ернрот. С това започва Режимът на пълномощията.

След установяването на Режима на пълномощията Петко Каравелов заминава за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив (1883-1884).

След възстановяването на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща в София и отново оглавява правителство на Либералната партия (1884-1886). На този пост той извършва най-голямото си политическо дело – Съединението на България. През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество. При окончателното си напускане на България, с последния си Манифест от 26 август 1886 г. Батенберг назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Пълен господар на регентите става Стамболов, а Каравелов напуска на 1 ноември 1886 г. Той и негови съмишленици са арестувани по време на русенския бунт на офицерите-русофили през февруари 1887 г. – русофилските бунтове. Обявява се против избора на княз Фердинанд I. През 1892 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в опита за убийство на Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев, но през 1894 г. е амнистиран.

Партиен лидер

През 1896 г. основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Каравелов е министър-председател за четвърти път в коалиция с Прогресивнолибералната партия.

Петко Каравелов умира през 1903 г. в София и е погребан в двора на църквата „Свети Седмочисленици“. Според финансиста Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка. Една от известните му мисли за политиката е „Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата.“.

Семейство

Петко Каравелов се жени на 15 януари 1880 г. за Екатерина Великова Пенева (1860-1947), с която имат 3 деца:

• Радка, умира ненавършила 3-годишна възраст;
• Виола, угасва с помрачено съзнание след „безследното изчезване“ на съпруга ѝ, журналиста и общественика Йосиф Хербст;
• Лора, съпруга на доктор Иван Дренков и впоследствие на поета Пейо Яворов. Лора загива от куршум, последвана от съпруга си.

източник: уикипедия