роден: около 1467 г. в Белмонте, Португалия
починал: около 1520 г. в Сантарем, Португалия, на 53 г.
националност: Португалия
Педру Алвариш Кабрал (на португалски: Pedro Álvares Cabral, понякога на португалски: Pedralves Cabral) е португалски мореплавател, изследовател и откривател на Бразилия.
Ранни години (1467-1500)
Роден е през 1467 г. в Белмонте, провинция Бейра-Байкса, Португалия, в знатно семейство. Той е третият син на Фернау Кабрал, губернатор на Берия и Белмонти, и Изабел де Гуея де Куирос, потомка на първия крал на Португалия – Афонсо I. Получава добро образование и в младостта си заема редица видни административни длъжности.
Експедиционна дейност (1500-1501)
Откриването на Бразилия (1500)
След успеха на Вашку да Гама Кабрал е изпратен в Индия от крал Мануел I в качеството си на адмирал на втория португалски флот, състоящ се от 13 кораба и около 1500 човека екипаж. За капитан на един от корабите е назначен Бартоломео Диаш. В експедицията участват и Дуарте Пашеку Пирейра, неведнъж плавал към Западна Африка, и Гаспар Лемуш.
Флотилията отплава от Лисабон на 9 март 1500 и на 22 март 1500 достига до островите Кабо Верде, където един от корабите изчезва. По неизяснени и досега причини, вместо да плава по добре известния на португалците път към нос Добра Надежда покрай бреговете на Африка, ескадрата на Кабрал поема право на юг, но поради океанските течения е отнесена на запад и след месец, на 22 април се озовава на брега на Южна Америка, на територията на днешна Бразилия. На 24 април слиза на брега, нарича земята Terra da Vera Cruz и на 1 май 1500 г. тържествено я обявява за принадлежаща на Португалия, като издига на брега дървен кръст.
Съзнавайки значението на направеното от него откритие, Кабрал изпраща в Лисабон един от капитаните си Гаспар Лемуш, с послание до краля. След няколко месеца, през 1501 г., кралят изпраща за Вера Крус три каравели под командването на адмирал Гонсалу Куельо. На 2 май 1500 г. с останалите 11 кораба Кабрал възобновява плаването си към Индия.
Кабрал в Индия (1500-1501)
По пътя към Ост-Индия, на Кабрал му се налага да премине през много бури, по време на които, през май 1500, четири от корабите му потъват с целия си екипаж, в т.ч. и корабът, командван от Бартоломео Диаш.
С останалите шест кораба от флотилията (седмият кораб под командата на Диого Диаш, по време на майската буря се отклонява от ескадрата и открива остров Мадагаскар) на Кабрал достига до източния бряг на Африка, спира на брега на Мозамбик, за който първи дава подробна информация, и след това се отправя към Каликут. В средата на септември 1500 г. флотилията достига до крайбрежието на Индия.
Под натиска на арабските търговци и духовенство, местните жители отказват да търгуват с португалците, нападат тези, които са слезли на брега и убиват около 50 човека. Кабрал отговаря на убийствата като бомбардира беззащитния град и опожарява няколко арабски кораба, но силите му са доста малки, за да подчини Каликут. Тогава той се обръща към управителите на съседните пристанищни градове Кочин и Канапур, като им предлага изгодна търговия.
Съседите се отнасят враждебно към Каликут и продават на чужденците голямо количество подправки, ароматни вещества, леки местни тъкани, лекарствени растения и др.
В средата на януари 1501 Кабрал отплава обратно за Португалия. Около бреговете на Мозамбик един от корабите засяда на риф и е запален и изгорен. Край югоизточните брегове на Африка друг от корабите се отделя от флотилията и самостоятелно се прибира в Португалия. В края на юни 1501 четирите кораба отново се събират, а край бреговете на Кабо Верде към тях се присъединява и корабът на Диого Диаш и на 31 юли 1501 всички се прибират с богати товари в лисабонското пристанище.
Независимо от многото жертви и загубата на шест кораба, в метрополията считат, че експедицията е успешна и за тази цел е организирана нова (трета) експедиция към Индия, оглавявана отново от Вашку да Гама.
В последващи морски експедиции името на Кабрал вече не се споменава.
Следващи години (1501-1520)
Кабрал се оттегля в имението си в провинция Бейра-Байкса. Умира около 1520 г. Гробницата му в Сантарем е идентифицирана през 1848 г. от бразилския историк Франсис Адолфо Варнхаген.
Неговите пътешествия са описани от Рамузио в „Navigazioni e viaggi“ (Венец, 1563).
източник: уикипедия
