Петър Гюзелев

роден: 10 декември 1945 г. в Стара Загора, България

починал: 25 април 2013 г. в София, България, на 67 г.

националност: България

професия: музикант, певец, композитор

музикална кариера:

съпруга:

  • Ева – имат две деца:
    • син Михаил (почива 3-годишен)
    • син Мартин
  • Ефросина (6 април 1996 г. – до смъртта му)

Петър Иванов Гюзелев (Пеци) е български музикант, най-известен с работата си в рок групата „Щурците“, където е китарист, вокал и композитор.

Биография

Преди „Щурците“ е основател на групите „Сините звезди“ и „Слънчевите братя“.

Гюзелев е автор на музиката и аранжимента на редица песни на „Щурците“, сред които „Дай ми малко нежност“, „Сватбен ден“, „Когато си отива любовта“, „Стълбата“, „Неизживените неща“, „Светлият век“, „Кой съм“, „Кралят рок“ и много др. През 1989 г. е продуцент на първия студиен албум на група АхатПоходът.

През 1993 г. започва самостоятелен албум и основава първата българска рок супер група „Стари муцуни“, в която са: Петър Гюзелев – китара, Георги Минчев – певец, Георги Марков – барабанист от „Щурците“, Иван Лечев – китарист от „ФСБ“, Ивайло Крайчовски – басист от „ФСБ“. През 1994 г. излиза албумът на групата „Бира, секс и рок енд рол“ и става албум № 1 за България, а песни като „Бира, секс и рок енд рол“, „Мързелив бирен ден“, „Блудният син“, „Купонът тече“, „Музикантска съдба“ и др. стават хитове на „Стари муцуни“. Музиката е на Петър Гюзелев, а текстовете – на Георги Минчев.

Петър Гюзелев има много песни, които са носители на награди в БНР, сред които е „Когато си отива любовта“ по текст на Волен Николаев. Има и награда от „Златният Орфей“ за песента „И една звезда“.

През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.

От 2007 г. е общински съветник в Столичния общински съвет. След упорита борба с болестта умира от тумор в мозъка на 25 април 2013 г.

Xĸтъp Гюзĸлĸв cъc cъпpyгoтo cи Aфpecинo пe вpĸмĸ нo лĸчĸниĸтe нo Xĸци в Лec Mнджĸлиc пpĸз 2010 г.

източник: уикипедия