Роден: 15 септември 1919 г. в Яврово, България

Починал: 30 юни 2002 г. в София, България, на 82 г.

Националност: България

Професия: писател белетрист, публицист

Жанр: разказ, есе, пътепис

Награди:

• Димитровска награда за проза
• „Йордан Йовков“ (1995)
• Вазова награда (1997)

Брак:

• Мария Пиндева
• Таня Чорбарска – Хайтова
• Жени Божилова

Деца: Александър, Здравец и Елена

Народен представител в: VIII НС, IX НС

Николай Александров Хайтов е български писател, драматург, публицист, известен със сборника си „Диви разкази“, както и с противоречивите си съчинения относно гроба на апостола на свободата Васил Левски. Обвиняван е в опити за присвояване на чужди произведения. Народен деятел на изкуството и културата.

Биография

Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, област Пловдив. Завършва прогимназия в родното си село. Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско в продължение на 3-4 години.

През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград.

През 1943 г. завършва в София Лесотехническия факултет.

От есента на 1944 г. е войник в Пловдив.

От 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичево, Девинско и в Горско стопанство – Сапарева баня.

От 1951 г. е инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство „Боровец“, Самоковско.

Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си заради незаконни доходи, според публикация във в. „Работническо дело“. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен. Принуждава се да търси препитание с писане на очерци и големият му литературен талант веднага е забелязан, като е вербуван за агент на ДС, Шесто управление, с псевдоним Горския. В Комдос се пази картончето, според което достига до чин полковник от ДС с право на шофьор.

Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ („Случай без прецедент“) и нов очерк. Пише очерци за вестник „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г. От 1959 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник ‘Народна култура’ и списание „Наша родина“. От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 г. и секретар на СБП (1966-1968).

През 1966 г. става главен редактор на списание „Родопи“, което през следващите години е сред основните поддръжници на Възродителния процес сред помаците, а след това и сред турците. Хайтов се превръща в един от неговите популярни идеолози и съветник на Тодор Живков по този въпрос.

През 1967 г. излизат знаменитите му „Диви разкази“, авторството на които е спорно. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езика, включително китайски. През 1989 г. излизат „Избрани произведения“ в три тома.

Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.

Николай Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999, като преди това от 1966 до 1968 е негов секретар. Бил е председател на Творческия фонд на СБП, но е отстранен тихомълком, след като се разразява скандалът около самоволното му влизане в жилището на писателката Яна Язова през 1974 г. и кражбата на оригиналите на неиздадените ѝ приживе романи, вкл. и ръкописа на романа ѝ „Левски“. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП.

Николай Хайтов има двама синове и една дъщеря:

• Александър – скулптор,
• Здравец – архитект,
• Елена Хайтова.

Женил се е три пъти, последната му съпруга е Жени Божилова.

Умира на 82-годишна възраст на 30 юни 2002 г. от левкемия и е погребан в Централни гробища – София.

Признание и награди

Носител е на Димитровска награда за проза, на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ (1995) и на Вазовата награда за литература (1997).

Избран е за академик през 1997 г. от Българската академия на науките.

През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.

Обвинения в плагиатство

Николай Хайтов е обвиняван многократно в присвояване и опити за присвояване на чужди произведения:

• Опитва се да публикува под свое име сборника с документални разкази „Забравените от небето“ на Екатерина Томова. Когато не успява, активно се противопоставя на издаването му. Авторката получава широка обществена подкрепа от средите на интелигенцията в борбата си да публикува книгата. Поради създалата се гласност Тодор Живков се среща с нея и решава случая в нейна полза.
• В първото издание на документалната книга за историята на село Манастир от Славчо Дичев, която Хайтов редактира, като автори са посочени и двамата, но в следващото издание като автор фигурира единствено Николай Хайтов. Журналистката Велислава Дърева, която разкрива плагиатството му във в. „Комсомолска искра“ през 1986, като публикува факсимиле на кориците на двете издания, е уволнена след писмо на Хайтов до Окръжния комитет на БКП в Пловдив. Издателството излиза с опровержение, че това е полиграфическа грешка.
• През 1985 г. Петър Величков открива чернови на неиздадения дотогава роман „Левски“ на Яна Язова в Централния държавен архив и публикува откъси от него във в. „АБВ“. Според него Хайтов е откраднал беловата на романа (която така и не е намерена) след смъртта на авторката му и го е депозирал в издателство „Христо Г. Данов“, но поради излизането на откъсите го изтегля и заличава всички следи.

Произведения

Николай Хайтов е автор на разнообразни по жанр и тематика творби.

• „Съперници“ (1957)
• „Искрици от огнището“ (1959)
• „Разбулена Родопа“ (1960)
• „Писма от пущинаците“ (1960)
• „Хайдути“ – очерци (1960)
• „Старите у дома“ (1962)
• „Смолян“ (1962)
• „Жени хайдутки“ (1962)
• „Матей Миткалото“ (1964)
• „Шумки от габър“ (1965)
• „Румяна войвода“ (1965)
• „Родопски властелини“ (1965)
• „Диви разкази“ (1967)
• „Ламята“ (1970)
• „Приключения в гората“ (1970)
• „Магьосникът от Брезе“ (1979)
• „Хвъркатото корито“ (1979)
• „Родопските комити разказват“ (1972)
• „Капитан Петко Войвода“ (1974)
• „Надникване в съкровеното“ (1977)
• „Разкази и есета“ (1984)
• „Да възседнеш глиган“ (1985)
• „Бодливата роза“ (1975)
• „Вълшебното огледало“ (1981)
• „Асеновград в миналото“ (1983)
• „Последните мигове и гробът на Васил Левски“ (1985)
• „Гробът на Левски“ (1987)
• „Светогорски записки“ (1987)
• „Африкански записки“ (1989)
• „Избрани произведения“ (1989)
• „Дневници“
• „Родопски властелини“
• „Троянските коне в България“ (2002, посмъртно)
• „През сито и решето“ (2003, посмъртно)
• „Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски“ (2004, посмъртно)
• „Бележки по тефтерчето на Васил Левски“ (2007, посмъртно)
• „Алото“

По сценарии на Хайтов са създадени филмите „Козият рог“, „Мъжки времена“, „Краят на песента“, „Капитан Петко войвода“ (1981), „Дърво без корен“, „Орисия“, телевизионната поредица „Семейство Калинкови“. Филмът „Воевода“ от 2017 е основан върху разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов.

Цитати от Николай Хайтов

• Левски е еманация на българщината в най-висшата ѝ форма.
• Eдно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш. (из разказа „Мъжки времена“)
• Главата ми да отсекат, пак ще викам: ‘Да живее България!’
• Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а «правата на човека» да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население.
• Национализмът е нормалното ми агрегатно състояние.
• Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети.
• Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша! (из разказа „Сватба“)
• Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите.Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна. – в интервю от 1993 г.
• В една зверилница, толерантност означава смърт.
• Изтървем ли България, изтървали сме всичко.

Цитати за Николай Хайтов

• „След Иван Вазов народният писател на България е акад. Николай Хайтов!“ (Любомир Левчев)
• „Хайтов, като никой друг, днес ни преподава най-важния урок, който го няма в училищните програми – урокът по родолюбие!“ (Николай Петев)
• „Неговите конфликти се извисяват до антична трагедия!“ (Богомил Райнов)

източник: уикипедия