Роден: 7 август 1829 г. в Продановци, Османска империя

Починал: 17 януари 1915 г. в Самоков, България, на 85 г.

Националност: България

Професия: художник, иконописец

Семейство:

• баща: Иван Николов Иконописец
• братя / сестри:
  • Сара Иванова
  • Ката Иванова
  • Софка Иванова
  • Димитър Иванов
  • още четирима братя / сестри
• съпруга: Александра Образописова (Христова)
• деца:
  • Миролюбица (21 май 1864 – 20 януари 1871, 6 г.)
  • Райна (21 октомври 1866 – 24 ноември 1866, 4 седмици)
  • Борис (19 юни 1870 – неизв.)
  • Миролюбица (27 октомври 1873 – неизв.)
  • Александра (27 февруари 1876 – неизв.)
  • Краса (6 юли 1873 – неизв.)
  • Александра (Цана) (15 януари ? – неизв.)

Никола Иванов Образописов е български художник, иконописец от Самоковска художествена школа.

Биография

Никола Образописов е роден на 7 август 1829 г. в село Продановци, община Самоков, Софийска област. Син е на зографа Йован Иконописец, от когото усвоява православната иконописна традиция, както е запазена в Света гора.

Творчество

Никола Образописов съживява живописта, като обръща поглед към народния бит и българския пейзаж и се опитва да ги внесе в църковните изображения. Тази апокрифна живопис има голям успех, защото е общодостъпна и ясните ѝ форми допадат на народа. Той е един от най-значителните живописци от времето на духовното възраждане на България. Неговата интересна личност на пламенен възрожденец и живописец с оригинално дарование се откроява ярко на фона на една бурна и славна епоха от историята на българския народ.

Образописов е майстор-техник. Прави икони и стенописи в Западна България, Одринско, Поморавието, Македония и Босна.

Иконописи и стенописи на Никола Образописов:

• В 1872 г. рисува икони за църквата „Света Петка – Параскева“ в Росомач, Висок.
• През 1873 г. изписва пиротската църква „Успение на света Богородица“.
• Работи в Рилския манастир и в околните параклиси. В притвора на църквата на Рилския манастир изписва Страшния съд и мъките на грешниците.
• Изписва църквата на метоха при Орлица и параклиса „Св. Лука“ при постницата.
• Негови стенописи и икони има в Бельова църква.
• Има стенописи и икони в Лозенския манастир „Свети Спас“ и др.

Образописов гравира щампи, а също така твори и светска живопис. Оставя портрети, автопортрети и битови картини, по известните от които са:

• „Селско хоро от Самоковска околия“,
• „Пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново до Рилския манастир“,
• „Вражалицата“.

Умира на 17 януари 1915 г.

източник: уикипедия