роден: 18 ноември 1920 г. в Кюстендил, България
починал: 2006 г.
националност: България
професия: очен лекар
Проф. Никола Константинов е виден български очен лекар. Създател на първата във Варна и страната специализирана болница по очни болести, която съществува и до днес. Има значителен принос в развитието на родната медицина и е сред най-вдъхновяващите личности на съвременна България.
Биография
Роден е в Кюстендил на 18 ноември 1920 г. Баща му, Иван Константинов, е бил професор и член на първия академичен съвет на Висшето търговско училище (днес Икономически университет) във Варна. Ето защо бъдещият лекар прекарва детството си в морската столица. От малък той е с многостранни интереси и изключителен пиетет към знанието. Това е обяснението за изключителното му представяне като ученик първо в немското начално училище, а след това и във Варненската мъжка гимназия. Любовта му към естествените науки е тази, която го подтиква да следва медицина в София.
Веднага след завършването си е мобилизиран и участва като лекар на фронта през Втората световна война, а след нея е разпределен като участъков лекар в с. Поляне, днес гр. Антоново. В началото на 50-те години заедно със семейството си се мести в София и започва работа в тогавашната Работническа болница, в която, след преобразуването ѝ в Институт за усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ), печели конкурс за асистент по очни болести. Академичната му кариера продължава отново във Варна, където се завръща през 1967 г. и става последователно доцент и професор.
Проф. Константинов основава Катедрата по очни болести към Висшия медицински институт във Варна (1972-1980) и първата в България Специализирана болница по очни болести, която съществува и до днес. През 1979 г. основава и от 1980 до 1986 г. е ръководител на Катедрата по очни болести в новоучредения Институт за лечение на чужди граждани към Медицинска академия в София (дн. Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ – София). На тази позиция той популяризира българската офталмологична школа извън пределите на страната и допринася за поддържането на висок международен имидж на българската медицина.
Работил е в областта на роговичната трансплантация, кератопротезирането, детската глаукома, лечението на увеитите, лазерното лечение. Член (1969-1986) и почетен член (1986) на Европейския съвет по офталмология. Бил е и ръководител на Българското офталмологично дружество. Участвал е в многобройни международни форуми и е избиран за член на международни медицински организации. Винаги е бил съпричастен с проблемите на хората с нарушено зрение и слепота, и е автор на множество профилактични и превантивни програми в различни региони на България.
Проф. Константинов, заедно със съпругата си Геновева Константинова, имат принос и за развитието на Съюза на слепите в България. Председателят на „Съюза на слепите в България“, Спас Карафезов, през 2006 г. споделя:
Професор Никола Константинов беше неотделимо свързан с проблемите на слепите хора в България. Беше наш посланик пред обществото и управлението на страната. Той допринасяше със своите разбирания и действия за достойнството на слепия човек, за доверието към неговите възможности, за неговото утвърждаване в обществото.
Семейство
Съпругата му Геновева Константинова е най-силната опора в неговия живот. Музикант по професия, тя го следва и професионално: пяла е в професионалния хор на слепите, помагала е на слепите музиканти, пишела е Брайлови ноти и е работила за режисиране на повечето представления.
Проф. Константинов и съпругата му Геновева Константинова имат двама синове – Иван и Добрин, които също поемат по пътя на медицината и продължават делото на своя баща. Първородният му син, д-р Иван Константинов, е именит очен лекар, а проф. Добрин Константинов е сред водещите специалисти по детска онкохематология. Ученици и последователи на големия професор са известни офталмолози, работещи днес както у нас, така и в чужбина.
Памет
За големия дар, който дава на гр. Варна и страната – първата специализирана очна болница в България, проф. Никола Константинов е удостоен със званието Почетен гражданин на Варна. Той се завръща в Морската столица и посещава любимия си морски бряг всяко лято, до сетния си дъх през 2006 г.
