роден: 1785 г. в Котел, Османска империя

починал: 4 юни 1848 г. в Хилендарски манастир, Османска империя, на 63 г.

националност: България

професия: духовник, просветен деец

Неофит Бозвели, наричан също Неофит Хилендарец, е български духовник, един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането.

Биография

Неофит Бозвели е роден през 1785 г. в Котел. Замонашва се в Хилендарския манастир около 1810 г., след което започва да пътува като таксидиот. През 1813 г. се намира в Свищов, където се установява и се заема с книжовна и учителска дейностл Посещава за кратко Сърбия и след това се установява в Търново. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на един от водачите в борбата срещу гръцкото духовенство.

През 1839 г. българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит, но заминалите за Цариград пратеници са подкупени от служителите на Цариградската патриаршия. За митрополит на Търново е назначен друг грък на име Неофит Византийски, а Бозвели е определен за негов протосингел. След пристигането на новия митрополит Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир.

Обвинен в неподчинение, през април 1841 г. той е заточен в Света гора. Той остава там до август следващата година, като прекарва това време в Хилендарския и Зографския манастир и в манастира Дионисият. През това време активно си кореспондира с други църковни дейци като поп Андрей Робовски от Елена, лясковския архимандрит Максим и др., насърчавайки ги да не изоставят борбата, а да полагат усилия до крайния успех.

След заточението си той се установява в Цариград. Преценява, че градът предлага благоприятни условия за продължаване на борбата с Патриаршията, поради наличието на западни дипломати и реформаторските обещания на Високата порта. Дейността на Бозвели в столицата на Османската империя и критиката му към гръцкото духовенство довежда през 1845 гл до второ негово заточение в Света гора – в Хилендарския манастир и във Великата Лавра.

Неофит Бозвели умира на 4 юни 1848 г. в Света гора, което нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение.

източник: уикипедия