роден: 1 юни 1804 г. в село Новоспаское, Смоленска губерния, Руска империя

починал: 15 февруари 1857 г. в Берлин, Прусия, на 52 г.

националност: Русия

професия: композитор

стил: класическа музика

Михаил Иванович Глинка е известен руски композитор. Считан е за основоположник на руската класическа музика. Получава широко признание и извън родината си.

Ранни години

Глинка е роден на 1 юни 1804 г. в село Новоспаское, близо до река Десна в Смоленска губерния на Руската империя. Баща му, Иван Николаевич Глинка, е заможен капитан в оставка. На десетгодишна възраст Михаил Глинка започва да учи пиано и цигулка.

През 1817 г. родителите му го завеждат в Санкт-Петербург и го настаняват в т. нар. Благороден пансион (Първа Санктпетербургска класическа гимназия) при Педагогическия институт. В Петербург Глинка взема уроци от видни музиканти, сред които и ирландския пианист и композитор Джон Филд. След като завършва пансиона през 1822 г., Глинка усилено се занимава с музика: изучава западноевропейската музикална класика, композира, познат е като музикант в любителските кръгове в Петербург.

През 1830 г., следвайки лекарска препоръка, Глинка заминава зад граница – отначало в Италия, а после в Австрия и Германия. Тогава се запознава с видни композитори като Ектор Берлиоз, Винченцо Белини, Гаетано Доницети. В Италия Глинка прекарва три години. Там изучава известния вокален стил белканто. През 1833-1834 г. Глинка живее в Германия. Пет месеца изучава композиция под ръководството на немския теоретик Зигфрид Ден в Берлин.

Отново в Русия

Глинка се завръща в Русия с нови произведения и планове за създаване на руска национална опера. След дълго търсене на сюжет за опера, Глинка се спира на преданието за Иван Сусанин – патриотичен герой, пожертвал живота си за царя. Първоначалното заглавие на операта – „Иван Сусанин“, впоследствие е променено на „Живот за царя“. Под това заглавие е поставена на сцената на Петербургския Болшой театър на 9 декември 1836 г. и се радва на успешен прием. Скоро след постановката на операта Глинка е назначен за капелмайстор на Придворната певческа капела, която ръководи в продължение на две години.

Втората му опера е „Руслан и Людмила“, по мотиви от Пушкин. Премиерата е на 9 декември 1842 г.

Късни години и смърт

През 1844 г. Глинка отива във Франция, а после в Испания. В Париж Берлиоз дирижира откъси от негови произведения и написва положителна рецензия за него. В резултат от пътуването до Испания, Глинка написва увертюри по испански народни теми.

Отново отива във Франция през 1852 г. и прекарва две години в Париж. Оттам се премества в Берлин, където почива на 15 февруари 1857. Погребан е там, но няколко месеца по-късно тялото е пренесено в Петербург и погребано в Тихвинското гробище, близо до Александро-Невската лавра.

Наследство

След смъртта на Глинка неговите две опери са обект на дискусии в музикалната преса, най-вече между известните музикални критици Владимир Стасов и Александър Серов.

Извън Русия някои от творбите на Глинка за оркестър се радват на популярност в концерти и записи. Освен известните увертюри към оперите му, сред важните му произведения са симфоничната поема „Камаринская“ (1848) с мотиви от руския фолклор, както и две испански произведения – „Нощ в Мадрид“ (1848, втора редакция – 1851) и „Арагонская хота“ (1845).

Глинка композира много творби за вокал и пиано (песни, романси, арии, канцонети), вокални етюди, както и някои камерни произведения, в това число два струнни квартета.

Друго произведение на Глинка, което привлича внимание през последната декада на 20 век, е неговата (незавършена) „Патриотична песен“, вероятно написана за конкурс за национален химн през 1833 г. Музиката е приета за национален химн на Русия през периода 1990-2000 г.

Три руски консерватории носят името на Глинка:

• Държавната консерватория в Нижни Новгород (на руски: Нижегородская государственная консерватория им. М. И. Глинки)
• Държавната консерватория в Новосибирск (на руски: Новосибирская государственная консерватория (академия) им. М. И. Глинки)
• Държавната консерватория в Магнитогорск (на руски: Магнитогорская государственная консерватория)

В чест на композитора съветският астроном Людмила Черних нарича на негово име малка планета – 2205 Глинка. Планетата е открита през 1973 г.

източник: уикипедия