Роден: 22 септември 1791 г. в Лондон, Великобритания

Починал: 25 август 1867 г. в Лондон Великобритания, на 75 г.

Националност: Великобритания

Професия: физик, химик

Научна дейност в област: физика, електрохимия

Работил в: Кралски институт на Великобритания

Известен с: откритията си в областта на електромагнетизма и електрохимията, Закона на Фарадей; открил бензена

Майкъл Фарадей (на английски: Michael Faraday) е английски физик и химик, известен предимно с откритията и приносите си в областта на електромагнетизма и електрохимията. Той изучава магнитното поле около проводник, по който тече прав ток и формулира понятието електромагнитно поле във физиката. Той открива електромагнитната индукция, диамагнетизма и закона на електролизата, а също така и връзката между магнитното поле и светлината, което е показател за електромагнитната ѝ природа. Законът на Фарадей за индукцията гласи, че промяната на магнитния поток във времето поражда електродвижеща сила. Той изобретява първия, макар и примитивен електромотор, което слага основите на производствената технология. Той открива бензена, горелката на Бунзен и популяризира терминологията, свързана с анод, катод, електрод и йон. По времето, по което живее, учени като него са наричани натур-философи. Някои го считат за най-добрия експериментатор в историята на науката. На негово име е наречена единицата за електрически капацитет и константата на Фарадей (количеството електрически заряд на един мол електрони).

Алберт Айнщайн има портрет на Фарадей на стената в своя кабинет, редом с тези на Исак Нютон и Джеймс Максуел.

Биография

Майкъл Фарадей е роден на 22 септември 1791 в Нюингтън Бътс, днес предградие на Лондон. Той е син на ковач и семейството му е изключително бедно. По-големият му брат Робърт също е ковач и известно време издържа Майкъл материално. Майка му е трудолюбива и умна жена, но необразована. Семейството няма пари дори за средното образование на Фарадей. На 12-годишна възраст той започва да разнася вестници, а 14-годишен става книговезец. По време на 7-годишното чиракуване той прочита много книги, повтаря опитите описани в тях, а вечер посещава лекции и води записки.

Начало на кариерата

На 20 години, през 1812 г., Фарадей посещава лекции на известния английски химик и физик Хъмфри Дейви, който е член на Кралския институт на Великобритания и Кралското научно дружество, и Джон Тейтъм, основател на градското философско общество. Много билети за тези лекции са дадени на Фарадей от Уилиям Денс (един от основателите на кралското филхармонично общество). Фарадей изпраща на Дейви 300 страници книга, която написва и подвързва сам, основана на записките му по време на лекциите. Отговорът на Дейви в началото е по-скоро небрежно пренебрежителен, но когато последният си уврежда зрението при нещастен случай с азотен трихлорид, решава да наеме Фарадей като секретар. Когато Джон Пейн, един от асистентите на кралската институция, е уволнен, сър Хъмфри Дейви назначава Фарадей като асистент по химия на 1 март 1813 г.

Пътешествие в Европа

Фарадей не е считан за джентълмен в английското класово разделено общество. Когато Дейви отива на дълго пътешествие на европейския континент от 1813 до 1815 г., неговият прислужник отказва да тръгне с него. Фарадей заминава като асистент на Дейви, но изпълнява и длъжността на прислужник, докато се намери заместник в Париж. Дейви не намира заместник и Фарадей е принуден да бъде едновременно вале и асистент по време на пътуването. Съпругата на Дейви до такава степен отказва да третира Фарадей като равен, че младият Фарадей чувствайки се жалък, обмисля връщането си в Англия и е на път да изостави науката изобщо. Но пътуването до континента го запознава с европейския научен елит (Ампер, Гей-Люсак) и става източник на нови идеи.

Първи самостоятелни изследвания и научни публикации

След завръщането си, Майкъл Фарадей започва да работи интензивно и все по-голям процент от неговите занимания се състоят от самостоятелни научни изследвания. През 1816 г. започва да води курс по физика и химия. През същата година излиза и първият му печатан труд.

1821 г. е една от най-ключовите в живота на Майкъл Фарадей, белязана от няколко важни събития. Той става технически наблюдател в лабораторията на Кралския институт и публикува два научни труда – за „въртенето“ на ток около магнит и за въртенето на магнит около ток. На 2 юни 1821 сключва брак със Сара Барнард (1800-1879), с която се запознава в църквата, която и двамата посещават. Фарадей е силно религиозен, християнин, член на Сандеменската църква, основана през 1730 г.

В периода до 1821 публикува около 40 научни работи. По това време започва все повече да се увлича по електричеството и магнетизма и връзката между тях.

Професура

Майкъл е избран за член на Кралското дружество през 1824 г. и е назначен за директор на лабораторията на Кралския институт през 1825 г. През 1827 г. получава професорска катедра. Спонсор на Фарадей става Джон „Лудия Джак“ Фулер, който създава Фулеровата професура по химия в кралското дружество. През 1833 г. е назначен за Фулеров професор по химия безсрочно, без да има задължение да води лекции.

Научни открития

На 29 август 1831 г. Майкъл Фарадей постига блестящ успех – той открива явлението електромагнитна индукция, с други думи поява на електрическо поле при промяна на магнитното поле. Днес това откритие лежи в основата на съвременната електротехника, но както повечето физици Фарадей не се интересува от приложенията на своите открития, а е погълнат от идеята да разгадава законите на природата. През 1832 г. Оксфордският университет го удостоява с почетна докторска степен.

В периода 1833-1834 г. Майкъл Фарадей изучава протичането на електрически токове през разтвори на киселини и соли, което води до откриването на законите на електролизата. До края на 1830-те той извършва обширни изследвания на електрическите явления в диелектрици. Избран е за член на Шведската кралска академия на науките през 1838 г. и на Френската академия на науките през 1844 г.

Последни години

Здравето на Фарадей започва да се подрива, най-вероятно от постоянното умствено напрежение и през 1840 г. той е принуден да прекъсне заниманията си за няколко години. През 1841 г. негови приятели го убеждават да замине за Швейцария, за да се възстанови. След като се завръща, през 1848 г. той прави ново откритие – явлението на завъртане на равнината на поляризация на светлината, разпространяваща се в прозрачни вещества по дължината на линиите на магнитното поле (днес това е известно като ефект на Фарадей). Самият Фарадей отдава огромно значение на това си откритие, защото е дълбоко убеден във взаимовръзката между оптиката и електромагнетизма. Други експерименти, които Майкъл Фарадей провежда водят до откритието на диамагнетизма и парамагнетизма.

През 1855 г. болестта му се влошава и той е принуден да се откаже от интензивна научна работа. Той отслабва значително и започва лесно да забравя. Умира на 25 август 1867 г. в Лондон на 75-годишна възраст.

Цитати от Майкъл Фарадей

• Аз не съм поет, но ако мислите за себе си, както го правя аз, фактите ще оформят стихотворение във вашите умове.

  I am no poet, but if you think for yourselves, as I proceed, the facts will form a poem in your minds.

— Литературни бележки от 1858 г. цитирано в „Животът и записките на Фарадей“ (1870) от Бенс Джоунс, т.2, с.403

• Всичко това е сън. Въпреки всичко ще го подложа на няколко експеримента. Нищо не е твърде прекрасно, за да е истина, ако не съответства на законите на природата…

  All this is a dream. Still examine it by a few experiments. Nothing is too wonderful to be true, if it be consistent with the laws of nature…

— запис в лабораторния дневник №10,040 (19 March 1849), публикувано в „Животът и записките на Фарадей“ (1870)

• Един ден, сър, това ще се облага с данък.

  One day sir, you may tax it.

— отговор на Фарадей към Уилям Гладстон (по него време министър на финансите) на въпроса му за практическата стойност на електричеството (1850); цитирано от в The Harvest of a Quiet Eye : A Selection of Scientific Quotations (1977), с.56

• Имам много повече доверие в един човек, който работи психически и физически по някой въпрос, отколкото на шест, които само говорят за него; и затова се надявам и съм напълно убеден, че и вие съшо работите. Природата е най-любезният ни приятел и най-добрият критик в експерименталната наука само ако позволим на нейните внушения да влязат непредубедено в нашите умове. Нищо не е толкова добро, както експеримент, който – доколкото ни да дава право на грешка – ни дава (като награда за нашето смирение в укорите) абсолютен напредък в областта на знанието.

  I have far more confidence in the one man who works mentally and bodily at a matter than in the six who merely talk about it — and I therefore hope and am fully persuaded that you are working. Nature is our kindest friend and best critic in experimental science if we only allow her intimations to fall unbiassed on our minds. Nothing is so good as an experiment which, whilst it sets an error right, gives us (as a reward for our humility in being reproved) an absolute advancement in knowledge.

— Писмо до Джон Тиндейл (19.03.1851); писмо 2411, редактирано от Франк А.Й. Л. Джеймс (1999); „Кореспонденцията на Майкъл Фарадей“, т.4, с.281.

• Лекторът трябва да даде на слушателите всички основания да смятат, че всички негови усилия се упражняват единствено за тяхно удоволствие и обучение.

  The lecturer should give the audience full reason to believe that all his powers have been exerted for their pleasure and instruction.

— цитирано то А.Рандом Уолк в „Науката“ (1973) от Робърт Л.Уебър, с.76

• Най-важното нещо, което трябва да знаете, е как да си вземете всички неща тихо.

  The important thing is to know how to take all things quietly.

— цитирано в „Съкровищница на християнската вяра: Енциклопедичен наръчник“ (1949) от Стенли Ървинг Стюбър и Томас Къртис Кларк, с.809

• Няма друга отворена врата, през която можеш да влезеш в изучаването на естествената философия, освен чрез разглеждане на физическите явления на свещта.

  There is no more open door by which you can enter into the study of natural philosophy than by considering the physical phenomena of a candle.

— Химическата история на свеща (1860)

• Продължава да опитва, който знае какво е възможно…

  But still try, for who knows what is possible…

— цитирано в „Животът и записките на Фарадей“ (1870) от Бенс Джоунс, т.2, с.483; гравирано над портала над Pfahler Hall of Science at Ursinus College in Collegeville, Пенсилвания

• Тайната [на моя успех] се състои в три думи: работа, приключване, публикуване.

  The secret is comprised in three words — Work, finish, publish.

— популярен съвет, даден на младия Уилям Крукъс, който го запитал за тайната на негоивя успех като учен-изобретател; цитирано в „Майкъл Фарадей“ от Джон Хол Гладстон (1847), с.123

източник: уикипедия