Мария Калас

Родена: 2 декември 1923 г. в Манхатън, Ню Йорк, САЩ

Починала: 16 септември 1977 г. в Париж, Франция, на 53 г.

Погребана в: Егейско море (Бяло море), Гърция

Националност: САЩ

Професия: певица

Музикална кариера:

Стил: опера
Глас: сопран
Активност: 1942-1974 г.

Семейство:

Съпруг: Джовани Батиста Менегини
Партньор: Аристотел Онасис

Мария Калас (на гръцки: Μαρία Κάλλας), родена Мария Анна София Кекилия Калогеропулу (Μαρία Άννα Σοφία Καικιλία Καλογεροπούλου) е легендарна оперна певица, сопрано. Тя е една от най-известните и влиятелни оперни певици на 20 век, станала известна със своето белканто, широк диапазон и драматични интерпретации. Репертоарът ѝ варира от класическите опери на Доницети, Белини и Росини, до творбите на Верди и Пучини, а в ранната ѝ кариера – и до драмите на Вагнер.

Биография

Родена е на 2 декември 1923 г. в семейството на гръцките имигранти Евангелия Димитриади (накратко Лица Демес) и Джордж Калогеропулос, в Манхатън, Ню Йорк, САЩ. Майката е строга с Мария, тъй като е искал син – Лица Калас толкова е вярвала, че третото ѝ дете ще бъде момче, че след раждането на Мария, не пожелава дори да погледне новороденото в продължение на четири дни.

На около 3-годишна възраст талантът на Мария започва да се проявява. Щом разбира, че малката ѝ дъщеря има глас, Лица започва да я кара да пее. По-късно Калас си спомня:

Караше ме да пея, когато бях само на пет, а аз мразех да пея.

Джордж Калас не е доволен, че съпругата му фаворитизира по-голямата им дъщеря и тормози постоянно малката, а Лица от своя страна все повече се озлобява към мъжа си и неговите чести отсъствия от дома и често го унижава пред децата. Бракът им продължава да се влошава и през 1937 г. Лица решава да се върне в Гърция с дъщерите си.

Връзката на Калас с майка ѝ продължава да се руши през годините и в разцвета на кариерата ѝ тя става обект на голям обществен интерес, особено след историята на корицата в списание „Time“ през 1956 г., която се фокусира върху отношенията им, и по-късно от книгата на Лица „Моята дъщеря Мария Калас“ (1960). Мария публично казва, че обтегнатите им отношения са по вина на нещастното ѝ детство, прекарано в пеене и работа по настояване на майка ѝ:

Сестра ми беше слаба, красива и дружелюбна, а майка ми винаги я предпочиташе. Бях грозното пате – дебело, тромаво и непопулярно. Жестоко е да накараш детето си да се чувства грозно и нежелано… Никога няма да ѝ простя, че ми отне детството. През всичките години, вместо да си играя и да раста, аз трябваше да пея и да печеля пари. Всичко, което направих за тях, беше предимно добро, и всичко, което те ми направиха, беше предимно лошо.

Учи получава музикалното си образование в Гърция, където учи оперно пеене, но кариерата ѝ започва в Италия, където дебютира в Ла Скала през 1951. Калас възражда позабравеното белканто, което е считано за много опасно за гласа, и скоро на италианската сцена отново се изпълняват Доницети, Росини и Верди, а след постиженията ѝ в „Ла Скала“ в Милано, певицата се отправя към най-големите оперни сцени в света – „Метрополитън“ в Ню Йорк и лондонския „Ковънт Гардън“.

На 22 май 1964 г. Мария Калас изпълнява операта „Норма“ на Винченцо Белини в Парижката опера.

В началото на кариерата си Мария Калас е доста едра жена, а по собствените ѝ думи:

Тежка, да, може да се каже. Но също съм и висока жена – 1,74 м, и тежах не повече от 91 кг.

През 1953 и началото на 1954 тя сваля почти 36 кг, превръщайки се в това, което диригентът Никола Ресиньо нарича „вероятно най-красивата дама на сцената“. Сър Рудолф Бинг, който помни Калас като „чудовищно дебела“ през 1951 г., заявява, че след отслабването, Калас е била „изумителна, изящна, поразителна жена“, която „не показва нито един от признаците, които човек обикновено намира при дебела жена, която е отслабна: изглеждаше сякаш се е родила с тази стройна и грациозна фигура и винаги се е движела с тази елегантност.“

През 1957 г., докато все още е омъжена за състоятелния италиански бизнесмен Джовани Батиста Менегини, Калас се запознава с гръцкия магнат Аристотел Онасис на парти във Венеция, организирано в нейна чест от Елза Максуел след представление в „Анна Болейн“ на Доницети. Последвалата афера, която започва на яхтата на Онасис „Кристина“, получава широка публичност, като нито един от двамата не крие връзката от семейството си. Според много източници именно Аристотел Онасис е причината Калас да се откаже от кариерата си и да се отдаде на бохемски живот – двамата са засичани всяка вечер на различно парти, където се отдават на забавления и шампанско до сутринта, а когато Франко Дзефирели я пита през 1963 защо не практикува пеенето си, тя отвръща:

Опитвам се да изпълня живота си като жена.

Според един от нейните биографи, Калас и Онасис са имали дете – момченце, което умира часове след като се е родило на 30 март 1960 г., а също се твърди, че Калас е имала поне един аборт, докато е била с Онасис. За да бъде с него, Мария се отказва от американското си гражданство и прекратява брака си с Менегини. Две години по-късно, през 1968, Аристотел Онасис напуска Мария Калас и обявява годежа си с бившата първа дама на САЩ Джаки Кенеди. Въпреки този удар по достойнството и чувствата на певицата, тя продължава да се среща с гръцкия магнат в Париж, докато той официално е с Джаки.

Когато при катастрофа загива единственият син на Онасис – Александър, милиардерът изпаднал в тежка депресия и дори обявява публично, че „животът е изгубил смисъл“ за него. Джаки остава все така дистанцирана към съпруга си.

И тогава Онасис отново потърсва единствената, която може да сподели с него болката му – Мария Калас. Тя имала всички основания да не му прости, защото когато тя, чак на 43 забременяла от него, Онасис ѝ забранил да роди детето, с думите че той вече си има наследник. Въпреки този горчив спомен, Калас за пореден път му прощава.

Аристотел Онасис умира на 15 март 1975 г. в една парижка болница. До него е не съпругата му Джаки, а… Мария Калас.

Мария Калас прекарва последните си години, живеейки до голяма степен в изолация в Париж и умира от сърдечен удар на 53-годишна възраст на 16 септември 1977 г. Тялото ѝ е кремирано и погребано в парижкото гробище Père Lachaise. Урната с праха ѝ е открадната оттам, но по-късно възстановена, след което през пролетта на 1979 е разпръсната над Егейско море край бреговете на Гърция по нейно желание.

Така една от най-великите оперни певици на 20 век си отива в самота, загубила гласа си, заради драстичната загуба на тегло и бохемския начин на живот, неосъществила мечтата да има семейство и да бъде ценена и обичана – травма, започнала от трудното ѝ детство и отношенията с майка ѝ, и продължила с нелеката връзка с Онасис.

Райна Кабаиванска за Мария Калас

Мария Калас е най-високият връх в певческото изкуство на ХХ век. Гласът ѝ беше феноменален, на основата на невероятна техника, съвършена музикалност и магнетично присъствие на сцената. Тези уникални качества я направиха мит в историята и във въображението на обществото…
Райна Кабаиванска