Маргьорит Юрсенар

родена: 8 юни 1903 г. в Брюксел, Белгия

починала: 17 декември 1987 г. в Бар Харбър, САЩ, на 84 г.

националност: Франция, САЩ

професия: писател

литература:

  • жанр: роман, есе
  • известни творби: „Мемоарите на Адриан“ (1951)

награди: „Еразъм“ (1983)

Маргьорит Юрсенар (на френски: Marguerite Yourcenar) е литературният псевдоним на Marguerite Cleenewerck de Crayencour – френска писателка. Тя е първата жена член на Френската академия, където е приета през 1980.

Биография

Маргьорит дьо Крайенкур е родена на 8 юни 1903 г. в Брюксел, Белгия, в семейството на французин и белгийка. Майка ѝ умира в резултат на усложнения при раждането. Баща ѝ се премества с дъщеря си в Северна Франция, където сам се заема с обучението ѝ, включващо класическа литература, старогръцки и латински език. По-късно тя взема първата част на зрелостния си изпит без формално да е посещавала училище.

В годините преди Втората световна война Юрсенар пътува почти непрестанно – обикаля Европа, Азия и Африка, трупайки опит и впечатления, които по-късно ще намерят отражение в творчеството ѝ. В навечерието на войната (1939) Юрсенар заминава за САЩ при приятелката си Грейс Фрик – преводач на произведенията на Юрсенар на английски език. Двете се запознават през 1937 и живеят заедно до смъртта на Фрик през 1979 г. До края на живота си Юрсенар ще живее в САЩ, а през 1947 г. придобива американско гражданство.

Умира на 17 декември 1987 г. в Бар Харбър, Мейн, на 84-годишна възраст.


Творчество

Дьо Крайенур публикува първата си диалогична поема „Le Jardin des chimères“ („Градината на химерите“) през 1921 г. под псевдонима Юрсенар – анаграма на фамилното ѝ име.

През 1951 тя публикува на френски език своя magnum opus „Мемоарите на Адриан“. Романът пожънва както комерсиален, така и критически успех до такава степен, че днес се счита за съвременна класика. Сюжетът му пресъздава живота и смъртта на един от „петимата добри“ римски императори, Адриан. В дълго писмо, което императорът пише до своя наследник и осиновен син Марк Аврелий, Адриан разказва своето минало – описвайки своите успехи, любовта си към Антиной и философията си.

През 1968 публикува Творение в черно, роман, чието действие вече е пренесено в края на Средновековието и още смътното зараждане на Ренесанса. Негов герой е ученият, лекар и алхимик Зенон, въплътил в сложния си образ много от будните свободни духове на тази епоха – Леонардо, Джордано Бруно, Томазо Кампанела, Парацелз. Романът проследява неспирното търсене на принципите на естеството, които исторически ще доведат до зараждането на съвременната наука; вечната борба с предразсъдъците, които в онази епоха често са на живот и смърт. Скитанията на героя от един в друг град или държава онагледяват този път, като често в тях се вплитат реални исторически факти и се обрисува трескавото състояние на духа на цяла цивилизована Европа по това време.

Маргьорит Юрсенар пише множество новели, есета, като навсякъде успява да използва в максимална степен задълбоченото си познаване на историята, литературата, и почти научното си внимание към най-малките детайли на човешкото битие, като същевременно в най-голяма степен успява да им придаде художественост, емоция и разбиране. Това може да се каже дори за мемоарите ѝ, преизпълнени с факти, където всеки разказ е придружен с вживяване или повторното си изживяване, заедно с цялата емоционалност, минало и предстоящо в този момент.


Цитати от Маргьорит Юрсенар

  • Когато губя всичко, ми остава Бог.
  • Да се опитаме да влезем в смъртта с отворени очи.
  • Няма нещастна любов: не притежаваме онова, което не притежаваме. Няма щастлива любов: това, което притежаваме, не го притежаваме.
  • Накрая условностите формират човека.
  • Историята се интересува само от привилегированите.
  • Отношението между писателят и неговите герои е трудна за описание. Прилича малко на отношението между родителите и децата.
  • Накрая живите същества винаги ви се изплъзват.
  • Човешката природа се променя малко и същевременно е способна на невероятна външна пластичност.

източник: уикипедия