Posted in Л, Х

Лукан Хашнов

   Published Date: 07.03.2019

роден: 7 март 1862 г. в Ловеч, Османска империя

починал: 8 май 1917 г. в София, България, на 55 г.

националност: България

професия: инженер

техника област: Строително инженерство

Лукан Гечов Хашнов е български строителен инженер и първият български академик по строително инженерство. Той проектира едни от първите железопътни линии у нас след Освобождението, както и централната гара в София. По негови проекти са изградени канализационните мрежи на Варна, Стара Загора и Ихтиман.

Биография

Лукан Хашнов е роден през 1862 г. в Ловеч. Той е син на българския националреволюционер Гечо Хашнов и участничката в националноосвободително движение в Българско Величка Хашнова. Учи в първоначално училище в Ловеч. Завършва гимназия в Пардубице, Чехия (1882). Учи строително инженерство в Прага, Чехия (1882-1883). Завършва специалността във Виенската политехника (Австрия). Завръща се в България през 1888 г.

Трудов път

Работи като окръжен инженер в Ловеч. Помощник на главния инженер, инженер инспектор по мостове и шосета в Дирекция на обществените сгради (София). Проектира много от първите железопътни линии след Освобождението:

  • Ямбол – Бургас (1888),
  • София – Перник (1893),
  • участъка в прохода Хаинбоаз (1897-1898),
  • София – Варна.

От 1909 г. започва проектирането на трансбалканска жп магистрала Дунав-Егейско море с цел да свърже Средна и Северна Европа по най-късия възможен път със страните от Средиземноморието. В проекта се предвижда преминаването на Троянския Балкан под връх Амбарица да стане с тунел, дълъг 5500 метра. Проектът е публикуван през 1911 г. в официалното издание „Железопътен сборник“.

Така още преди повече от сто години в България е проектиран железопътен тунел под Троянския Балкан, който обаче и до днес не е реализиран.

Инж. Хашнов е автор на проекта за Централна гара София от 1903 г. По негови проекти са изградени канализационните мрежи на Варна, Стара Загора и Ихтиман. Инициатор и автор на проекта за изграждане на „Железния мост“ в гр. Ловеч.

Академик

Автор на едно от първите технически ръководства на български език „Тахиметрия“ (1895) – уникална книга, която цели 30 години се използва у нас и в чужбина като основен наръчник при проектирането на жп линии.

Дописен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките (1898), действителен член от 1900 г. Член на дружеството на строителните инженери във Франция (1898).

Награди

източник: уикипедия