роден: 11 август 1953 г. в Перник, България

починал: 17 април 1988 г. в Рила, България, на 34 г.

националност: България

професия: алпинист

Людмил Стойов Янков е български алпинист, заслужил майстор на спорта по алпинизъм (1981), герой на социалистическия труд (1984). В актива си има успешни изкачвания на емблематични­те северни стени на Матерхорн и Айгер, турове в Доломитите и в Памир, спускане със ски от вр. Елбрус. По време на експедиция „Еверест 84“ той рискува живота си в опит да спаси Христо Проданов в зоната на смъртта над 8500 м н.в. – подвиг без аналог в историята на алпинизма, който му носи световно признание.

Биография

Роден е в Перник на 11 август 1953 г. Завършва Висшия лесотехнически институт в София през 1978 г.

Установява се да живее в Кюстендил. Работи в управление „Архитектура и благоустройство“ при ОНС в Кюстендил.

Занимава се с алпинизъм в дружество „Академик“, София от 1976 г. Член е на националния отбор по алпинизъм от 1979 г. и нещатен треньор на алпийския клуб в Кюстендил.

През 1982 г. изкачва северната стена на връх Матерхорн, а през 1983 г. – връх Айгер. Покорява връх Гросглокнер – 2 пъти по тура „Палавичини“ в Австрийските Алпи, както и стени в Доломитите, връх Чивета (1980) – по тура „Филип флам“, връх Чима Овест, връх Чима Пиколисима – по туровете на Касин, връх Мармолада, връх Елбрус (1980, 1982 и 1983) в Кавказ, откъдето прави първото спускане на българин със ски, в Памир (1982) – върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска.

Участва в експедициите „Лхотце 81“ и „Еверест 84“, при последната от които с невероятна скорост се изкачва от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация на „един дъх“, за да окаже помощ на Христо Проданов. В многогодишната история за покоряване на Еверест няма подобен пример на човешка саможертва и героизъм.

На 17 април 1988 г., по време на тренировъчен лагер на националния отбор по алпинизъм под връх „Камилата” в Рила, Людмил Янков в свръзка с младата надежда на катеренето Стоян Наков падат от 200-метрова скала.

Публикува свои стихове и разкази във вестниците „Литературен фронт“, „Пулс“, „Труд“. През 1987 г. получава наградата за публицистика на в. „Пулс“, а в 1988 г. става лауреат на награда за литература за книгата си „Мечта отвъд долините“. След смъртта му излиза стихосбирката „Гранитна вода“ и публицистичната му книга „Стената“.

Носител е на:

• орден „Георги Димитров“ (1984) – най-високото отличие на НРБ,
• международната награда „Феърплей“,
• „Спорт, етика, мъжество“ на в. „Спорт“ и др.

Посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Кюстендил“ през 1998 г.

Библиография

• „Мечта отвъд долините; Гранитна вода; Стената“, София, 2003, изд. „Одисея-Ин“, 240 с.
• „Цената на мечтата. Проза. Стихове. Дневници“, София, 2008, изд. „Одисея-Ин“, 248 с.

източник: уикипедия