роден: 27 април 1935 г. в Троян, Царство България
починал: 25 септември 2019 г. в София, Република България, на 84 г.
погребан: Централни софийски гробища, София, Република България
националност: България
професия: журналист, администратор, издател
образование: Софийски университет „Св. Климент Охридски“
литература:
- период: 1957 – 2019
- жанрове: стихотворение, поема, есе, мемоари
- направление: Априлско поколение
- известни творби: „Недопустимост“
награди:
- Почетен гражданин на София (2018)
- Димитровска награда (1972)
- „Пеньо Пенев“ (1984)
- Рицар на поезията на Френската академия (1985)
- „Мате Залка“ и „Борис Полевой“ – Русия (1986)
- „Фернандо Риело“ (1993)
- „Христо Г. Данов“ (2008)
- „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията (2010)
политика:
семейство:
- съпруга: Дора Бонева (? – 2019; смъртта му)
- деца:
- Владимир Левчев
- Марта Левчева
Биография
Роден е на 27 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет. Член е на БКП от 1961 г. Като ученик и студент е секретар на Комсомолското дружество. От 1959 до 1963 г. е инструктор в ЦК на ДКМС.
Първата му книга „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор на три романа и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“ и „Сладко и горчиво“.
Работи в Радио София и вестник „Литературен фронт“. От 1972 до 1975 г. е заместник-председател на НС на ОФ. По-късно е първи заместник-председател на Комитета за култура. Председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г. Левчев е част от близкото обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб. Член е на Президиума на НС на ОФ, на Световния съвет на мира и на Европейската академия за наука и изкуство. От 1991 г. е собственик на издателска къща „Орфей“, издаваща стихосбирки и едноименно списание.
Награди и отличия
Международни
- Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезията (1985)
- Медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985)
- Награди „Мате Залка“ и „Борис Полевой“ – Русия (1986)
- Голяма награда на института „Александър Пушкин“ и Сорбоната (1989)
- Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993)
- Орден „Владимир Маяковски“, учреден от Съюза на писателите в Евразия и Съюза на писателите и преводачите в Русия, и Диплом на литературно-обществената премия „Да светиш винаги“ през 2009 г.
- „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията (2010)
В България
- Носител е на най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата – Димитровска награда за 1972 г.
- Носител е на Националната литературна награда „Пеньо Пенев“ за 1984 г.
- Доктор хонорис кауза на СВУБИТ (17 май 2005 г.)
- По повод неговата 70-а годишнина през 2006 г. Любомир Левчев е награден от президента Георги Първанов с орден Стара планина – I степен, за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“
- Доктор хонорис кауза на Бургаския свободен университет (с протокол № 3 от 12 май 2006 г.)
- През 2008 г. получава националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество
- Почетен гражданин на Смолян (2010)
- Почетен гражданин на София (2015)
Произведения
Поезия
- „Звездите са мои. Стихотворения“ (1957)
- „Завинаги. Стихотворения“ (1960)
- „Позиция. Стихотворения“ (1962)
- „Но преди да остарея. Стихотворения“ (1964)
- „Пристрастия. Стихотворения“ (1966)
- „Обсерватория. Стихотворения“ (1967)
- „Рецитал. Стихотворения“ (1968)
- „Стрелбище. Стихотворения“ (1971, 1974)
- „Дневник за изгаряне. Стихотворения“ (1973, 1975)
- „Звездопът. Поеми“ (1973)
- „Свобода. Стихове“ (1974)
- „Самосъд. Стихотворения из десет книги“ (1975)
- „Изход. Стихове“ (1976)
- „Поздрав към огъня. Стихове“ (1976, 1978)
- „Откъс. Стихове“ (1980)
- „Заклинания. Стихотворения“ (1981)
- „Лък. Стихотворения“ (1983)
- „Самосъд’83. Стихотворения из четиринадесет книги“ (1983)
- „Работническа кръв. Стихотворения“ (1984)
- „Бавен марш и други стихотворения“ (1984)
- „Метроном. Стихове“ (1986)
- „Седмата смърт. Стихове“ (1989)
- „Отвъд. Стихотворения“ (1994)
- „Небесен срив. Стихотворения“ (1996)
- „Пръстен от пръст“ (1999)
- „Селена“ (2001)
- „Вечерен акт“ (2003)
- „Пепел от светлина“ (2005)
- „Окончания“ (2006)
- „Кон със зелени крила“ (2009)
- „Капризната игра на времената“ (2010)
- „Седемдесет и седем стихотворения“ (2012)
- „В невидимата кула“. Любовна лирика. ИК „Жанет 45“, Пловдив (2014)
Автор е на текстовете на песните „Да те жадувам“ на рок група „Сигнал“ и „След любов“ по музика на Александър Йосифов, включена в албума „Борис Гуджунов ’78“.
Проза, есеистика, мемоари
- „Поетическото изкуство“ (1986)
- „Убий българина. Роман“ (1988)
- „Ти си следващият“ – роман (2001)
- „Размисли за орфизма“
- „Писма от Ада. Есета“. София: Стандарт, 2008, 262 с.
- „Панихида за мъртвото време“ (2011)
Отличия
- 1977 г. – удостоен е със званието „Народен деятел на изкуството и културата“
НЕДОПУСТИМОСТ
Да те жадувам аз,
да те жадувам!
А ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен…
Това е толкова недопустимо!
Защото все пак ти ще ме помилваш,
Главата ми ще падне на гърдите ти –
отсечена от меча на въздишките.
Ще се стопят китарите,
додето остане само оня звук,
наподобяващ
звънтежа на пружинено легло…
Това е толкова недопустимо!
Защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия
и като календарче с телефони.
Не съм готов!
Не съм готов!
Затуй минавам всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви…
Минавам аз.
Минавам сам.
Недопустим като тъга.
© Любомир Левчев, „Следлюбов”
източник: уикипедия
