роден: 10 септември 1895 г. в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ

починал: 9 октомври 1966 г.

националност: САЩ

професия: парашутист

Лесли Ървин (на английски: Leslie Leroy Irvin) е американски парашутист, който на 19 април 1919 г. извършва първия скок със свободно падане от самолет с последващо разтваряне на парашута.

Биография

Лесли Лерой Ървин е роден на 10 септември 1895 г. в Лос Анджелис. Той става каскадьор за нововъзникналата калифорнийска филмова индустрия, за която е трябвало да изпълнява акробатика на трапеци под балони и след това да се спусне с парашут. Впрочем Ървин прави първия си скок, когато е на възраст едва 14 г. Най-напред скача за филма Sky High от 300 м. през 1914. После той разработва своя парашут като животоспасяващо устройство през 1918 г. и скача няколко пъти с него.

След Първата световна война Въздушната служба на американската армия прави опит да се разработи подобрен парашут за напускане на самолети чрез обединяване на най-добрите елементи от множество различни дизайни. Сред участниците са включени Ървин и Джеймс Смит. Екипът в крайна сметка създава Airplane Parachute Type-A.

Той включва три основни елемента:

• съхраняване на парашута в мека опаковка и носен на гърба – демонстрирана от Чарлз Бродуик още през 1906 г.;
• ръчката и шнурът за ръчно отваряне на парашута на безопасно разстояние от самолета е заимстван от дизайн на Albert Leo Stevens;
• един чохъл, от който във въздуха се изтегля скатаният парашут.

През април 1919 г. Ървин успешно тества парашута, скачайки от самолет, пилотиран от партньора му Смит. Макар Ървин да си чупи глезена при приземяване заради силния вятър, експериментът е напълно успешен. Американската армия прави поръчка и този първи парашут Тип-А е пуснат в производство, като с течение на времето спасява няколко живота.

Ървин не е изобретил парашута, но той работи амбициозно за разработване на парашут, който може да се носи от потребителя и се управлява от ръчно.

По-малко от два месеца по-късно, в Бъфало, Ню Йорк, е създадена компанията The Irving Air Chute – първият в света парашутен дизайнер и производител. Според легендата името „Ървин“ по невнимание е променено на „Ървинг“ от секретар, който погрешно е прибавил „G“ в края на името, но компанията в продължение на повече от 50 г. не си прави труда да поправя грешката чак до 1970 г.

На 24 август 1920 г. с парашут на Ървинг се спасява Уилям О`Конър. През 1922 г. Irving Air Chute учредява в Канада неформалната асоциация Caterpillar Club на пилоти, които са се спасили с парашути на Ървин, и ги награждава със златна значка, представляваща копринена буба с името на асоциацията. Мотото на клуба е „Животът зависи от копринената нишка”. Първата значка е връчена на лейтенант Харолд Р. Харис, който на 20 октомври 1922 г. скача от повреден изтребител Loening W-2A. Сред известните членове са генерал Джеймс Дулитъл, Чарлз Линдберг и астронавтът Джон Глен. В края на Втората световна война броят на членовете със значки на клуба нараства до над 34 000, въпреки че общият брой на хората, спасени от парашути на Ървинг, се оценява на 100 000. (Наследникът на първоначалната компания Irving Air Chute все още осигурява златни значки за летците, които са направили принудителен скок с техен парашут.)

Фирмата се разраства бързо и през 1920-те и началото на 1930 г. почти навсякъде се използват парашути Irving Air Chute. През 1925 г. ВВС на Обединеното кралство приемат парашутите на Ървинг за своите летци. Лесли Ървин се премества в Англия.

От 1933 г. парашутите на Ървинг са приети за пилотски парашути във ВВС на 37 държави в света. До 1939 г. Irving притежава шест фабрики: Бъфало, Ню Йорк; Глендейл, Калифорния; Форт Ери, Канада; Букурещ, Румъния; Стокхолм, Швеция; Лечуърт, Англия.

Irving Air Chute се превръща в най-големият производител на парашути в света. До 1939 г. те се използват вече в 45 държави, включително и в Германия, която откупува патента от Ървин.

Правителството на САЩ настоява по възможност да се използват местни материали. Японската коприна обаче остава предпочитана. За година „Ървинг” използва 113 000 м коприна и един тон копринен конец. Дневната производителност е над 20 парашута дневно, продавани по $350. Нетните приходи от продажби през 1936 г. възлизат на $1 345 418.

През юли 1940 г., като част от обещанието си да сложи край на зависимостта на САЩ от японската коприна, Irving Air Chute доставя на правителството с експериментална цел парашути, изработени от найлоновото влакно на DuPont.

Преди Втората световна война армията изисква всеки парашут от Irving да се тества преди доставка. По-късно на Авиационната корпорация е възложена поръчката с помощта на моноплани на Райън с изрязани дупки в пода, през които са спускани твърди гумени манекени с парашути. Самолетът дневно прави до 50 курса. Необходимостта да се доставят големи количества за войната принуждава преминаването към нови методи за изпитване и по-добър контрол на качеството в процеса на производството, като по този начин се елиминира необходимостта да се тества всеки парашут.

Десантът на парашутистите от съюзните сили в Нормандия през юли 1944 г. е направен с помощта на парашути на Ървин.

През 1970 г. компанията най-накрая изважда „G“ от името си, ставайки Irvin Air Chute, а през 1996 г. променя името си на Irvin Aerospace Инк. със седалище в Санта Ана, Калифорния.

През юли 2012 г. компанията става подразделение на HDT Global и сега е специализирана в широк спектър от продукти за глобалната авиокосмическа продукция и военни пазари.

източник: blitz.bg