рождено име: Лалю Маринов Пончев

роден: 1 януари 1898 г. в с. Калейца, Княжество България

починал: 21 февруари 1974 г. в София, Народна република България, на 76 г.

националност: България

професия: поет, писател, редактор

литература:

• активен период: 1922 – 1974
• жанр: стихотворение, поема, роман
• известни творби: „Железни икони“ (1927)
• награди: Димитровска награда (1950, 1952)

Лалю Маринов Пончев, известен с литературния си псевдоним Ламар, е български поет и писател.

Биография

Роден е на 1 януари 1898 г. в с. Калейца, област Ловеч. Завършва Търговската гимназия в Свищов през 1916 г. и Школата за запасни офицери през 1918 г. Участва в Първата световна война.

След войната работи в Троян, откъдето е уволнен от чиновническа служба за анархистичните си убеждения през 1923 г. Премества се в София и се сближава още същата година с Гео Милев и Христо Ясенов. От 1925 до 1947 г. Ламар ръководи основаната от него печатница „Ново изкуство“, редактира и издава сп. „Новис“ (1929 – 1932). Участва във втората фаза на Втората световна война.

След 9 септември 1944 г. е редактор на списанията „Български воин“ и „Турист“, на вестник „Ехо“ и др.

Умира в София на 21 февруари 1974 г.

Библиография

• „Арена“ (1922)
• „Железни икони“ (1927)
• „Запад-Изток“ (1944) – славянска поема
• „Утро над родината“ (1951) – стихотворения
• „Мъдростта на годините“ (1959)
• „Зуници над България“ (1962) – лирика
• „Светло и сред нощ“ (1962) – роман
• „Дъбово усое“ (1965) – импресии
• „От изгрев до залез“ (1966) – роман
• „Размразената лавина“ (1970) – есета, мисли и спомени
• „Земни видения“ (1975) – стихове и поеми

източник: уикипедия