Роден: 5 март 1893 г. в Пазарджик, България
Починал: 31 януари 1965 г. в София, България, на 71 г.
Националност: България
Професия: политик
Народен представител в: XX ОНС, XXII ОНС, XXIII ОНС
Константин Владов Муравиев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), участвал в правителствата, свалени при трите преврата в България през първата половина на 20 век. Той е министър-председател на България в 62-то правителство (2 септември-9 септември 1944).
Народен представител е в XX (1923), XXII (1927-1931) и XXIII (1931-1934) обикновено народно събрание.
Биография
Константин Муравиев е роден в Пазарджик през 1893 г. По майка произхожда от Еленския род Робови, от който произлиза Дойно Граматик, автор на Еленския препис на Паисиевата История от 1784 г.
Баща му е руски офицер от Освободителната война. След като се ражда синът му, бащата изоставя майката и Муравиев израства под опеката на на вуйчо си Александър Стамболийски, чиято съпруга Милена е сестра на майка му.
Завършва Френския Институт за висши науки в квартала Кадъкьой в Цариград (1912). Участва в Балканските войни и Първата световна война, завършва Военно училище в София (1915). През 1919 е уволнен от армията с чин капитан.
Член на БЗНС от 1918 г., след напускането на армията Константин Муравиев става частен секретар на Александър Стамболийски. При неговото управление той е
- началник на „Обществена безопасност“ (1919-1920),
- консул в Ротердам (1920),
- управляващ българската легация в Нидерландия (1921),
- управляващ българската легация в Турция (1922-1923),
- министър на войната (1923).
След Деветоюнския преврат през 1923 г. е арестуван и съден, заедно с други членове на правителството. Освободен през 1926 г., той е сред водачите на БЗНС Врабча 1. Кореспондент е на вестниците „Соар“ и „Котидиен“ през 1927-1928. Муравиев е последователно министър на народното просвещение (1931-1932) и на земеделието и държавните имоти (1932-1934) в правителствата на Народния блок до Деветнадесетомайския преврат.
От 2 до 9 септември 1944 г. Муравиев оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии, което прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. За седмицата, през която е на власт, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия.
На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа от военния министър генерал Иван Маринов поради технически проблеми при изпълнението. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната, за да се даде възможност на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България. Когато на 8 септември се обнародва решението, страната се озовава в необичайна ситуация: намира се във война едновременно от една страна със САЩ, Великобритания, СССР, и от друга страна с Германия.
И въпреки това, на 9 септември правителството на Муравиев е съборено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с активното сътрудничество на военния министър Иван Маринов.
Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор от т. нар. Народен съд. Тази присъда е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 г. Муравиев е помилван, но оставен под домашен арест, в навечерието на изборите през есента на 1945 г. По-късно отново е в затвора, освободен е 1955 г., на следващата година е арестуван отново и е изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 г.
На 31 януари 1965 г. умира в София.
източник: уикипедия
