Катя Зехирева

родена: 10 декември 1926 г. в Бургас, Царство България

починала: 26 август 2009 г. в София, България, на 82 г.

националност: България

професия: актриса, професор

семейство:

съпруг: Федя Лобанов
деца: няма

Катя Димитрова Зехирева е българска актриса, професор. Тя е една от най-големите български актриси, майстор на художественото слово, блестящ педагог. С над 50 години творческа и педагогическа дейност, тя има безспорен принос в развитието на българския театър и култура.

Биография

Катя Зехирева е родена на 10 декември 1926 г. в Бургас. Баща ѝ се казва Димитър, а майка ѝ – Лила.

Катя произхожда от заможно семейство, дядо ѝ по майчина линия, Христо, е производител на вина, но световната криза през 1929 г. удря и неговия бизнес. Той не понася фалита и скоро умира.

Няколко от детските години на Катя минават в квартал Клуцохор в Сливен – от там е бащиният ѝ род. Дядо ѝ по бащина линия е починал месец, след като тя е родена, но пък има дълбока, здрава връзка с баба си Екатерина Желязкова, баба Кинче, на която е кръстена. Кръщенето е извършено от самия тогавашен Сливенски митрополит Иларион.

Катя завършва средното си образование в бургаска гимназия. Като ученичка се занимава с литература, музика, рисуване. По това време тя няма намерение да става актриса.

Баща ѝ умира от рак в началото на 1944 г. по време на големите бомбардировки в София. По това време семейството живее в Котел.

През 1945 г. кандидатства в София френска филология. След една година, през която тя е в артистичната среда на свои приятели прависти, архитекти и пр., се оказва, че тя рецитира хубаво. Набира кураж и тайно от майка си се явява на конкурсен изпит в театралната академия. Скъсват я. Майка ѝ, която работи като реквизиторка в Младежкия театър, научава за това и на следващата година сама я насърчава. Вече вдовица, издържала я две години да учи в университета, все пак е вярвала в дарбите на дъщеря си.

Приемат Катя и тя завършва Държавното висше театрално училище (сега НАТФИЗ) със специалност актьорско майсторство през 1952 г. в класа професор Стефан Сърчаджиев.

Играе в Русенския драматичен театър през 1952-1953 г. и в софийските театри „Трудов фронт“ – сегашния „Зад канала“ (1953-1964), Военен театър „Народна сцена“ (1964-1966), „Сълза и смях“ (1966-1973).

Първата ѝ роля на русенска сцена е на Глория от „Любов“ на Орлин Василев, постановка на Леон Даниел. Зареждат се роля след роля, а заедно с тях и рецитации, които тогава са задължителна изява на артистите в театъра. Още в края на първия сезон получава предложение да постъпи в театър „Трудов фронт“ в София. Катя с мъка напуска Русе и публиката му.

От 1965 г. е преподавател по сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, доцент по сценична реч от 1971 г. и от 1981 г. е професор. В периода 1973-1976 г. е директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово и в Театър 199 в София от 1976 до 1991.

Дългогодишен ръководител е на катедра „Сценична реч“ – от 1977 до 1989 г.

Изтъкнат майстор на художественото слово, в репертоара ѝ влизат сонетите на Шекспир, стихове от Веселин Ханчев, Владимир Башев, Петрарка, Робърт Бърнс и др.

През 1991 г. Катя Зехирева се пенсионира – оттегля се както от сцената, така и от театралната академия. Омъжена е за хореографа Федя Лобанов, потомък на белогвардейски офицер. Почива на 26 август 2009 г. в София, на 82-годишна възраст.

Награди и отличия

Народен артист
Носител на орден Стара планина – първа степен (2004)

Театрални роли

Луиза в „Коварство и любов“ на Фридрих Шилер
Елиза в „Пигмалион“ на Бърнард Шоу
Гертруда в „Хамлет“ на Уилям Шекспир
Татяна във „Врагове“ на Максим Горки
Антигона в „Антигона“ на Людмил Стоянов
инженер Нунева в „Златното покритие“ на Драгомир Асенов
Лида в „Платон Кречет“ на А. Корнейчук
Ханна във „Вдовици“ на Акош Кертес
Дагни от „Европейска хроника“ на Алексей Арбузов
Диана от „Кучето на градинаря“ на Лопе де Вега
Моника от едноименната пиеса на Лайош Мещерхази
Марта от „Дърветата умират прави“ на Касона
Изабела от „Мяра за мяра“ на Шекспир
Марта във „Физиците“ на Дюренмат
Анна Павловна в „Платонов“ на Антон Чехов
Олга в „Три сестри“ на Анто Чехов
Сара Бернар в моноспектакъла „Сара Бернар“ на Мърей Шизгъл.

Със своя дългогодишен партньор от „Трудов фронт“ Тодор Младенов Катя Зехирева изнася два спектакъла на концертния подиум:

„Милият лъжец“ от Джеръм Килти
„Именското езеро“ от Теодор Щорм.

Телевизионен театър

„Махалото“ (1984) (Алдо Николай) – Мира
„Федра“ (1982) (Жак Расин)
„Емилия Галоти“ (Готхолд Ефраим Лесинг) (1978)
„Каин магьосникът“ (1977) (Камен Зидаров)
„Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов), (Втора реализация)
„Разпаленият въглен“ (1970) (Лозан Стрелков)

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
1991 – 1992	Любовниците	8		гледачката на кафе (в 6-а серия)
1977	Завръщане от Рим	5	България / Италия	майката на Ани
1977	От другата страна на огледалото			затворничка
1975	Мечтател
1957	Животът си тече тихо…
1955	Точка първа			момичето на строежа

Цитати от Катя Зехирева

Успях, защото не бях нито красива, нито глупава
Зехиревият род като фамилно име свършва с мен и с още една моя братовчедка. А е бил много голям. Скоро ме питаха откъде произлиза фамилията ми. „Зехир“ значи яд и отрова. Произлиза от прякора на някаква прабаба, която била много люта, много „зехирлия“. В Сливен й викали по прякор Зехирката – оттам на всички Зехирчетата. С времето прякорът станал фамилно име – Зехиреви.
За съжаление в рода няма мъж Зехирев, който да продължи името. Аз нямам сестри и братя, нямам деца, нямам и внуци. Нямам и племенници. Няколко деца на моите първи братовчедки са ми най-близки – и вече техните внуци. Даже на последната издънка аз бях кръстница – едно момченце, родено в Канада. Както се изрази една ваша колежка, стара журналистка, защото й се похвалих, че ще кръщавам: Българските баби посрещат канадските си внучета

Галерия