Възгледът му за развитието на историята като резултат от класовата борба, в която едрият капитал и пролетариатът са антагонистични сили, е основно положение в марксизма – идеологията, възникнала на базата на неговите учения. За това свидетелства и уводът към известната му творба „Манифест на Комунистическата партия“ (1848): „Историята на досега съществувалото общество е история на класовата борба“. Основното произведение на Маркс е „Капиталът“ (1867).
Той е организатор и активен участник в Първия интернационал, както и дългогодишен съратник на Фридрих Енгелс. Карл Маркс вярва, че социализмът в крайна сметка ще бъде заменен от бездържавно, безкласово общество, наречено комунизъм. Наред с вярата в неизбежността на социализма и комунизма, Маркс активно се бори и за практическото му прилагане, като се аргументира, че социалните теоретици и хората в неравностойно положение трябва да извършват организирани революционни действия за сваляне на капитализма и осъществяване на социално-икономическите промени. Неговите идеи намират приложение през XX век, когато са основани редица социалистически държави.
Биография
Ранни години
Карл Маркс е роден на 5 май 1818 г. в Трир, тогава в кралство Прусия, днес в Германия, в къща на улица Брюкергасе. Баща му Хайнрих Маркс е евреин с рождено име Хершел Леви, син на равина Маркс Леви, който принадлежи към поколение от равини в Трир. В Голямата френска енциклопедия от 1900 г. е записано, че произхожда от фамилията Мордехай (Mordechais). Самият Хайнрих не е много религиозен и първи в семейството получава светско образование и става адвокат и съветник в съда на Трир. Той е човек от Просвещението, интересува се от идеите на Кант и Волтер. Либерал по убеждение, той е привърженик на исканията за провеждане на реформи и приемане на конституция в Прусия, която по това време е абсолютна монархия. Поради отхвърлянето на еманципацията на евреите в Рейнланд, през 1817 г. бащата се покръства, приема протестантството и променя името си от Хершел на Хайнрих. Майката на Карл Хенриета Пресбург е холандска еврейка от богато семейство и се покръства едва след смъртта на родителите си през 1825 г. Сестра ѝ се омъжва за богатия индустриалец Лион Филипс, чиито потомци по-късно ще основат компанията Филипс. Карл, брат му и сестрите му биват покръстени през 1824 г., отчасти поради страх от антисемитски изстъпления. Карл е далечен роднина с поета Хайнрих Хайне, също роден в еврейско семейство в Рейнланд, а пътищата им се пресичат на по-късен етап в живота им.
Малко се знае за детството на Карл Маркс. Третото от общо девет деца, той става най-възрастният син, когато брат му Мориц умира през 1819 г. Другите му братя и сестри са Софи, Херман, Хенриет, Луиз, Емили и Каролин. До 1830 г. с образованието му се занимава баща му. Когато дванадесетгодишният Карл постъпва в гимназията в Трир, много от неговите учители са либерални хуманисти. Това не допада на консервативното правителство и през 1832 г. са направени няколко смени в учителския състав.
На 17-годишна възраст през октомври 1835 г. Маркс заминава за университета в Бон. Въпреки че има желание да учи философия и литература, баща му настоява за право, тъй като има много по-голяма практическа стойност. Когато навършва 18 години, Карл Маркс е освободен от военна служба поради белодробни проблеми. В Бон той става член на Клуба на поетите, група, състояща се от политически радикали, които по това време са следени от полицията. Той също така е член и на Клуба на посетителите на механи (Landsmannschaft der Treveraner), общество на консуматорите на алкохол, като при това за известно време става съпредседател на клуба. Маркс освен това е въвлечен в различни спорове и пререкания, някои от които доста сериозни. През август 1836 г. участва в дуел с член на Korps Borussian на университета.
Въпреки че оценките му през първия семестър са добри, много скоро те се влошават, което принуждава баща му да го прехвърли в по-сериозния и академично ориентиран университет Фридрих-Вилхелм в Берлин. В Берлин изучава юридически науки, история, история на изкуството и философия.
Хегелианизъм
Жени фон Вестфален
Прекарвайки лятото и есента на 1836 г. в Трир, Маркс започва да се отнася много по-сериозно към образованието и живота си. През лятото на 1836 г. се сгодява за Жени фон Вестфален, образована баронеса от управляващата пруска класа, която познава Маркс от детството си. След като разваля годежа си с един млад аристократ, за да бъде с Карл Маркс, връзката им е социално оспорвана поради разликите между техния етнически и класов произход, но Маркс се сприятелява с баща ѝ, либералния аристократ Лудвиг фон Вестфален, и по-късно посвещава докторската си дисертация на него. През октомври 1836 г. пристига в Берлин и се записва в Юридическия факултет. Въпреки че учи право, той е очарован от философията и търси начин да съчетае двете, вярвайки, че „без философия нищо не може да се осъществи“. Маркс се интересува от философията на Хегел, чиито идеи са широко обсъждани сред европейските философски кръгове. По време на възстановяване след боледуване той се присъединява към Докторския клуб, студентска група, която обсъжда идеите на Хегел и чрез тях се свързва с група радикални мислители, известни като младохегелианци. През 1837 г. те се събират около Лудвиг Фойербах и Бруно Бауер, а Маркс започва особено тясно приятелство с Адолф Рутенберг. Младохегелианците критикуват метафизичните предположения на Хегел, но приемат неговия диалектически метод, като критикуват обществото, политиката и религията от една лява гледна точка. Бащата на Маркс умира през май 1838 г., което води до намаляване на семейните приходи. Маркс се чувства емоционално много близо до баща си и цени спомените си за него след смъртта му.
През този период той пише художествена литература – повести, драми и няколко любовни стихотворения, посветени на Жени. Всички те остават непубликувани. Той също така изучава английски и италиански език, учи история на изкуството и превежда класиците, след което се занимава с написването на дисертационния си труд, „Разликата между натурфилософиите на Демокрит и Епикур“, който завършва през 1841 г. Описван като смела и оригинална творба, в него той си поставя за цел да покаже, че „теологията трябва да се подчинява на възвишената мъдрост на философията“; трудът е спорен, особено сред консервативните професори в университета в Берлин. Маркс решава да го представи на по-либералния университет в Йена, чийто факултет му присъжда докторската степен през април 1841 г. През март 1841 г. Маркс и приятелят му Бруно Бауер правят планове за списание, озаглавено „Атеистични архиви“, но тези планове никога не се осъществяват. През юли скандализират съгражданите си при посещение в Бон, като се напиват, смеят се в църква и яздят магарета по улиците.
Академичната кариера на Маркс се проваля поради нарастващата опозиция на правителството към класическия либерализъм и младохегелианците. Премества се в Кьолн през 1842 г. и става журналист, като изразява ранните си възгледи за социализма и интереса си към икономиката. Той критикува както десните европейски правителства, така и фигури от либералните и социалистически движения, които смята за неефективни и контрапродуктивни. Вестникът, за който работи, привлича вниманието на пруската цензура. Маркс се оплаква, че „нашият вестник трябва да бъде даван на полицията, която да го подуши, и ако носът на полицията помирише нещо нехристиянско или непруско, на вестника не е позволено да излезе“. След като публикува статия, критикуваща руската монархия, император Николай I иска вестникът да бъде забранен. Правителството на Прусия изпълнява молбата през 1843 г. Седем години след годежа си, на 19 юни 1843 г. Маркс се жени за Жени в протестантска църква.
Периодът 1843-1849
Младото семейство се мести в Париж в края на октомври 1843 г., където Маркс се сприятелява с Хайнрих Хайне и Фридрих Енгелс. С последния го свързва дружба и съвместна работа до края на живота му. Именно Енгелс е този, който обръща внимание на Маркс за положението на работническата класа.
В Париж Маркс встъпва в непосредствен контакт с работническите организации, френските и немските имигранти, запознава се с Пиер-Жозеф Прудон и руските имигранти Михаил Бакунин и Василий Боткин. Завързва широки запознанства с френските радикални кръгове и с представители на революционните кръгове на различни страни, живеещи в Париж.
В началото на февруари 1845 г. Маркс пристига в Брюксел (където идва и Енгелс). Двамата написват съвместната работа „Немската идеология“, в която правят критика на Хегел. През пролетта на 1847 г. Карл Маркс и Фридрих Енгелс се присъединяват към тайното пропагандистко общество, международната организация „Съюз на справедливите“ (по-късно преобразуван в „Съюз на комунистите“), организиран от немските емигранти. По поръчение на това общество те съставят програма на комунистическата организация, знаменитият „Манифест на комунистическата партия“, публикуван на 21 февруари 1848 г. в Лондон.
След началото на февруарската революция от 1848 г. Маркс се връща в Париж, а след мартенската революция пристига в Кьолн, Германия. Там му се отдава възможността да издаде ежедневния вестник „Neue Rheinische Zeitung“. Първият брой излиза на 1 юни 1848 г. В редакционния комитет влизат: Карл Маркс – главен редактор, Хенрих Бюргерс, Ърнст Дронке, Фридрих Енгелс, Георг Веерт, Фердинанд Волф, Вилхелм Волф – редактори. Този вестник се счита за орган на Съюза на комунистите. Вестникът прекратява съществуването си след поражението на майското въстание през 1849 г. в Саксония. На 19 май 1849 г. излиза последният брой, отпечатан в червено мастило.
Лондон
Париж тогава е под властта на реакционерна контрареволюция и епидемия от холера и скоро Маркс е експулсиран от градските власти, които го считат за политическа заплаха. Със съпругата си Жени очакват четвърто дете, а не могат да се завърнат обратно в Германия или Белгия, затова през август 1849 търсят убежище в Лондон.
Маркс се мести в Лондон и остава в този град до края на живота си. Седалището на Комунистическата лига също се премества в Лондон. Въпреки това, през зимата на 1849-1850 г., в редиците на Комунистическата лига възниква раздор, когато фракцията на Комунистическата лига, водена от Август Уилич и Карл Шапър започва възбудено да агитира за незабавно въстание от страна на Комунистическата лига. Последните вярват, че след като Комунистическата лига започне въстанието, цялата работническа класа от цяла Европа ще въстане „спонтанно“ и ще се присъедини към въстанието, като по този начин ще се създаде повсеместна революция в цяла Европа. Карл Маркс и Фридрих Енгелс протестират, че такова непредвидено въстание от страна на Комунистическата лига е авантюра и би било самоубийствено за Комунистическата лига. Такова въстание ще може лесно да бъде смачкано от страна на полицията и въоръжените сили на реакционните правителства в Европа. Маркс поддържа становището, че промените в обществото не са постигнати за една нощ благодарение на усилията и волята на шепа хора. Вместо това, промените в обществото са предизвикани от научен анализ на икономическото състояние на обществото и преминаване към революция през различни етапи на социално развитие. В настоящия етап на развитие (около 1850 г.), след разгрома на въстанията в цяла Европа, Маркс смята, че Комунистическата лига трябва да насърчи работническата класа да се обединява с прогресивни елементи на изгряващата буржоазия с цел за да се защити от феодалната аристокрация и намери общи постановки по въпроси, включващи искания за правителствени реформи, например конституционна република със свободно избрани събрания и универсално избирателно право. С други думи, работническата класа трябва да се присъедини към буржоазните демократични сили за да доведе до успешен край буржоазната революция преди работническата класа да постави на дневния ред своите искания и да проведе своята революция.
След дълга борба, която заплашва да съсипе Комунистическата лига, гледната точка на Маркс надделява и в крайна сметка групата на Уилич/Шапър напуска Комунистическата лига. Лондон става новият щаб на Комунистическата лига. В същото време, Маркс също става силно ангажиран със социалистическата германската работническа просветна организация. Тя провежда заседанията си в централен Лондон, но също е опустошена от вътрешна борба между нейните членове, част от които са с Маркс и друга част, която следва Шапър/Уилич. Въпросите са същите, повдигнати в рамките на Комунистическата лига. Маркс обаче губи борбата в германската работническа просветна организация и на 17 септември 1850 г. подава оставка от дружеството.
Първият Интернационал
През 1864 г. Маркс се включва в Международната асоциация на работниците (също позната като Първи Интернационал) и е избран в Генералния съвет при създаването му през 1864 г. В тази организация Маркс участва в борбата срещу анархисткото крило, центрирано около Михаил Бакунин. Въпреки че Маркс печели тази борба, преместването на седалището на Генералния съвет от Лондон в Ню Йорк през 1872 г. (което Маркс подкрепя), води до замиране на Интернационала. Най-важното политическо събитие по време на съществуването на Интернационала е Парижката комуна от 1871 г., когато гражданите на Париж въстават срещу правителството и взимат властта в града в продължение на два месеца. В отговор на кървавото потушаване на бунта Маркс пише един от най-известните си брошури, „Гражданската война във Франция“, в защита на Комуната.
Предвид многократните провали и разочарования от революциите и движенията на работниците, Маркс иска да разбере капитализма и прекарва голяма част от времето си в читалнята на Британския музей, изучавайки трудовете на политическите икономисти и икономически данни. До 1857 г. той натрупва над 800 страници с бележки и кратки есета за капитала, поземления имот, наемния труд, държавата и външната търговия на световния пазар. Тези му работи се появяват в печата едва през 1941 г. под заглавие Grundrisse.
През 1859 г. Маркс публикува „Принос към критиката на политическата икономия“, първата си сериозна икономическа статия. Този труд е предназначен само за визуализация на неговия многотомен труд „Капиталът“, който той възнамерява да публикува с по-късна дата. В „Принос към критиката на политическата икономия“, Маркс приема трудовата теория за стойността, както е описана от Давид Рикардо, но като има предвид, че Рикардо разграничава потребителна стойност и стойност на стоките, но не е в състояние да определи реалната връзка между тях. Мотивите на Маркс, изложени в книгата му, ясно очертават истинската връзка между потребителна стойност и стойност. Той също създава истинска научна теория на парите и обращението им в капиталистическата икономика. „Принос към критиката на политическата икономия“ е посрещната възторжено в обществото. Целият тираж на книгата се продава в много кратък период от време. Успешните продажби стимулират и вдъхновяват Маркс в началото на 1860 г., да продължи работата си по три големи тома, които ще съставляват основното дело на неговия живот – „Капиталът“ и „Теориите за принадената стойност“, в които са обсъдени теоретиците на политическата икономия, особено Адам Смит и Давид Рикардо. Теориите на принадената стойност често по-нататък се считат за четвъртия том на „Капиталът“ и представляват един от първите цялостни трактати за историята на икономическата мисъл. През 1867 г. е публикуван първият том на „Капиталът“, в който се анализира капиталистическия производствен процес. В него Маркс разработва трудовата теория на стойността, повлияна от Томас Ходскин. Маркс признава, че Ходскин върши възхитителна работа и го цитира като признание за труда. В този първи том Маркс очертава концепцията си за принадената стойност и експлоатацията, която според него в крайна сметка ще доведе до падане на печалбата и рухване на индустриалния капитализъм. Проявеният интерес и търсене на изданието на руски език скоро води до отпечатването на 3000 екземпляра на руски език на 27 март 1872 г. До есента на 1871 г. първото издание на немски език е разпродадено и е публикувано второ издание.
Последни години
Втори и трети том на Капитала остават само ръкописи, над които Маркс продължава да работи до края на живота си. И двата тома са публикувани от Енгелс след смъртта му. На немски по-късно е публикувана съкратена версия, която е преведена и публикувана и на английски през 1951 г. в Лондон. Пълното, несъкратено издание на Теориите за принадената стойност е публикувано като четвъртия том на Капитала през 1963 г. и 1971 г. в Москва.
През последното десетилетие на живота му здравето му се влошава и той става неспособен да работи така усилено, както преди. Той все пак успява да коментира по същество съвременната политика, особено в Германия и Русия. В писмо до Вера Засулич от 8 март 1881 г. Маркс споделя мнението си за възможността Русия да прескочи капиталистическия етап на развитие и да навлезе директно в комунизма въз основа на общата собственост върху земята, характерна с името селска общност или мир. Маркс предава на Енгелс записки с някои от своите идеи, които по-късно са издадени от Фридрих Енгелс в неговата творба „За Произхода на семейството, частната собсвеност и държавата“.
След смъртта на съпругата си Жени през декември 1881 г. Карл Маркс получава катар и здравето му се влошава значително през последните 15 месеца от живота му. Освен катар, той боледува и от бронхит и плеврит и умира в Лондон на 14 март 1883 г. Той е на 64 години и почива като човек без гражданство. На погребението присъстват само десетина човека от неговите близки и приятели. На паметната плоча на гроба му са издълбани думите „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“
Деца
Маркс и фон Вестфален имат седем деца, но отчасти поради лошите условия на живот, в които са принудени да живеят, докато са в Лондон, само три оцеляват и достигат до зряла възраст. Децата са:
Джени Каролайн (по мъж Лонгет; 1844-83 г.);
Джени Лаура (по мъж Лафарг; 1845-1911 г.);
Едгар (1847-1855 г.);
Хенри Едуард Гай (Гидо; 1849-1850 г.);
Джени Евелин Франсис (Франциска; 1851-52 г.);
Джени Джулия Елеанор (1855-98 г.),
и още едно, което почива, преди да му бъде дадено име (юли 1857 г.).
Има твърдения, че Маркс има син, Фреди, извънбрачно дете на икономката му, Хелене Демут, но няма достатъчно фактологичен материал, за да се потвърди със сигурност.
Маркс често използва псевдоними, особено при взимане под наем на къща или апартамент, явно за да затрудни властите да го проследят. Докато е в Париж, той използва псевдонима „Мосю Рамбоз“, докато в Лондон той подписва писмата си „А. Уилямс“. Приятелите му го наричат „Мавър“, поради неговата тъмна кожа и черна къдрава коса, нещо, за което те вярвали, че го прави да прилича на историческите маври от Северна Африка, докато той насърчава децата си да го наричат „Старият Ник“ и „Чарли“. Той дава прякори и псевдоними на приятелите си и семейството си:
Фридрих Енгелс нарича „Генерала“,
неговата икономка Хелене – „Ленхен“ или „Ним“,
една от дъщерите си „Ки Ки, император на Китай“ и
друга, Лора, „Какаду“.
Идеи
Частната собственост
Маркс твърди, че трябва да се премахне частната собственост върху средствата за производство за да се премахне експлоатацията на човек над човека. Това според него е първата стъпка към новия световен строй. Според Маркс държавното управление с неговите закони и служители ще отмрат с времето в хода на промените. В комунистическото общество няма да има престъпност, алкохолизъм, религия, експлоатация, глад или бедност.
Средствата ще са насочени към производството на неща, които да задоволяват потребностите на хората, а разпределението ще е според индивидуалните нужди. или „От всекиго според способностите, на всекиму според потребностите“, а не пазарна икономика както в капиталистическите общества, където всичко се купува (ако нямаш пари, не можеш да притежаваш).
Маркс смята, че всяко човешко общество се състои от две основни нива: икономическа база (субструктура) и обществена надстройка (суперструктура). Сърцевината на икономическата база е начинът на производство (всичко, което се включва в едно производство). Обществена надстройка е: прояви на културата, подредени от държавата, от образование към изкуство, религия, философия, право. Всички тези неща са в пряка връзка с икономическите организации на обществото.
Икономика и социум
Карл Маркс извежда на преден план социалната природа на икономиката, като не изследва самото производство (т.е. технологията), а отношенията между хората при производството, размяната и разпределението на обществения продукт, според обществения строй на производството.
Когато икономическата субструктура се променя, то това оказва влияние на социалната суперструктура.
Това означава, че всяка икономическа система създава такива видове изкуство, философия и религия, които съответстват на господстващия икономически ред в даденото общество.
Той разглежда европейското общество като създадено от две основни класи: работниците, като пролетариат и собствениците на средствата за производство, които нарича още буржоазия. Отношението между тези две класи е непрекъсната борба и конфликт. Буржоазията властва и експлоатира работниците, които притежават само труда си. Те ги настройват един срещу друг, карат ги да се конкурират като по този начин ги принуждават да продават труда си на по-ниски цени.
Крайният резултат на този процес е, че въпреки че работниците осъществяват икономическия процес в цялата култура, те нямат власт над нея и на практика са ѝ подвластни. Господството на едни над други Маркс определя като отчуждение, като по този начин развива понятието на Хегел за отчуждението. И за двамата това означава да овъншностяваш или да обективираш нещо, което е част от самия теб, както вътре, така и вън от теб. Отчуждената личност е раздвоена и разделена. Нейния живот губи своята органична цялост. От там идва и проблемът с отчуждения труд, който се явява като социален антипод. Частната собственост е резултат от този отчужден труд и предизвиква отрицателни последици върху обществения живот: господство на вещните отношения над субекта на труда. В социалната сфера трудовите отношения стават външни и противоестествени. Като цяло, отчужденият труд е исторически първата форма на цялостното социално отчуждение.
Коренът на капиталистическата система е частната собственост върху имуществото. Капиталът е богатство от всякакъв вид. Пролетариатът не притежава капитал. Капиталът идва от принадената стойност на труда на пролетариата. В този вид икономика работникът превръща своя труд в капитал, който обаче се присвоява от буржоазията.
Но всеки строй в историята има начало и край. Той съдържа зародиша на своето собствено загиване. Капитализмът умира заради собствените си противоречия, а пролетариатът извършва революционна смяна на обществения строй. Резултатът е нова система на устройство на обществото – едно комунистическо общество, където личността отново е свързана със себе си, когато частната собственост е премахната, а хората правят това, за което са най-добре устроени.
Предвижда се двуетапен процес, чиято първа част е диктатурата на пролетариата. Това е и формата на всички съществували досега комунистически общества. После следва крайната фаза – комунизъм. Тогава държавата ще отмре защото няма да има повече нужда от полиция, която да защитава групите една от друга. Всичко тече по системен начин, защото всички действат еднакво и равнопоставено, съобразявайки се един с друг.
Стойност и пари
Проста (случайна) форма на стойността
Пълна (разгърната) форма на стойността
Формулата за парите в обращение, която дава Маркс, е следната:
– цени на стоки, които са реализирани
π – платежите с настъпил срок
ρ – взаимопогасяващите се платежи.
Сътрудничеството между Маркс и Енгелс
Когато се говори за Карл Маркс, непременно трябва да се вземе под внимание неговото партньорство с Енгелс. Двамата са работили съвместно и много от идеите им не биха могли да бъдат ясно разграничени и приписани само на единия от тях.
Като млад Маркс е сред поклонниците на Хегел, но по-късно, развивайки собствените си идеи, се превръща в критик на Хегеловата философия за държавата. Според него Хегеловата диалектика е решаваща за това да се разберат икономическите сили, действащи в обществото. Причината да промени позицията си е, че Хегел приема, че първоначалната, „първичната реалност“ е „идеална“. Маркс е поддръжник на идеята, че първоосновата (първичното, реалното) е чисто материална. Неговата социална философия (диалектически и исторически материализъм) е свързана с действителните, основни източници на живота на истинските хора, народа, опитващ се да оцелява, а не идеалите на поетите, артистите и интелектуалците.
Централен възглед на марксизма е, че нашите идеи за нас самите или за политиката и търговията могат да бъдат „реални или илюзорни“ – истинни или погрешни, а възможността да се направи разлика между истинните и неистинните идеи за нас самите предполага възможността за съществуването на една реалистична концепция за социалната наука. Непредвидените резултати са съдържанието на историята и ние не можем да обясним какво се случва в историята чрез позоваване на причините, които обясняват действията на индивидите. Това е възглед, който се споделя и от Хегел.
Според Маркс и Енгелс философията, независимо от нейната форма, не може да даде отговор на въпроса дали съществуват причини, които не са сводими до индивидуалните мотиви. Това може да бъде направено единствено от науката. „Старият материализъм“ не може да даде отговор на въпроса, защото той не може да има жизнеспособно понятие за обществото.
Маркс смята, че в капиталистическото общество се осъществяват процеси, които се управляват от закони, от реални тенденции, които съществуват благодарение на социалните отношения, характерни за капитализма. Процесуалните закони тук са същите, както характерните за други системи, но това не е достатъчно за теорията на историческата промяна.
Една друга теория на Маркс гласи, че както при биологичната еволюция ние можем да реконструираме това, което наистина се е случило. Щом имаме разбиране за действащите механизми и щом сме създали условия, в които те вероятно действат, то можем да обясним какво фактически е станало. Това е метод, напълно ретроспективен и емпиричен.
Историческият материализъм на Маркс и Енгелс не включва неизбежно в себе си материалистическа алтернатива на Хегеловата телеологична история. Това не означава, че съществуват исторически закони – диалектически или някакви други. Тези твърдения и форми на изразяване показват, че и Маркс, и Енгелс не са освободени от възгледа, че човешкият прогрес е неизбежен, възглед, който е сплотявал всички мислители на това време.
Маркс се интересува от проблемите на човешкото благополучие.
Държавното управление в индустриалните страни функционира така, защото средствата за производство са в ръцете на малко хора, които имат претенции да имат властта и да владеят капиталите.
Цитати от Карл Маркс
Ако славянското население на днешна България достигне когато и да е господство в страната, тогава поради същата нужда, както в Сърбия, ще възникне и в неговата среда антируска прогресивна партия, каквато неизбежно се е зараждала всеки път, когато някоя част от Турция е оставала полунезависима. — „Ню-Йорк трибюн“, 1853
Аз създавам дружба с малцина, но затова пък я скъпя. — Из писмо до Фердинанд Фрайлиграт, 29 февр. 1860
Ако бракът не беше основа на семейството, той също така не би бил предмет на законотворчество, както например дружбата. — „Проект на закона за развода“, 18 дек. 1842
Ако обичаш, без да предизвикваш взаимност, … то твоята любов е безсилна, тя е нещастие. — „Икономическо-философски ръкописи: Пари“, 1844
Ако човек се труди само за себе си, той може да стане знаменит учен, голям мъдрец, превъзходен поет, но никога не може да стане наистина съвършен и велик човек. Историята признава за велики тези хора, които трудейки се за общите цели, сами ставали по-благородни; опитът превъзнася – като най–щастлив – този, който е донесъл щастие на най-много хора. — „Размишления на юношата при избора на професия“, 1835
Без партии няма развитие, без разделение няма прогрес. — Уводна статия в №179 на „Koelnische Zeitung“, 29 юни – 4 юли 1842
Без потребност няма производство. Но именно потреблението възпроизвежда потребността. — „Икономически записки 1857-1860. Глава I, Производство, потребление, разпределение, обмяна“
Би било много трудно да се създава световната история, ако борбата се започваше само при наличието на непогрешимо благоприятни шансове. От друга страна историята би носила мистичен характер, ако „случайностите“ не играеха в нея никаква роля. Тези случайности са, разбира се, съставна част в общия ход на развитието, уравновесявайки се от други случайности. Но ускорението и забавянето в голяма степен зависи именно от тези „случайности“, сред които фигурира и такава „случайност“ като характерът на хората, намиращи се начело на движението. — Из писмо до Лудвиг Кугелман в Хановер, 17 апр. 1871
…Борбата за освобождение на работническата класа означава борба не за класови привилегии и монопол, а за равни права и задължения и за унищожение на всякакво класово господство… — „Временен другарски устав“, 1864
Буржоазията не може да съществува, без да предизвиква непрекъснати преврати в оръдията на производство, без да революционизира, следователно, производствените отношения, а значи и цялата съвкупност от обществени отношения. — „Нищетата на философията“, 1847
В буржоазното общество капиталът е независим и личен, докато трудовият индивид е зависим и безличен. — съвместно с Фридрих Енгелс, „Манифест на Комунистическата партия“, 1848, II глава – Пролетарии и комунисти
В един разумен обществен строй всеки подрастващ от 9-годишна възраст трябва да стане производителен работник – също както и всеки трудоспособен възрастен човек, трябва да се подчинява на общия закон на природата, а именно: за да яде, той трябва да работи – и да работи не само с главата си, но и с ръцете си. — „Инструкция към делегатите на временния централен съвет по отделните въпроси“, 1867
В историята на човечеството съществува нещо като възмездие, но по закона за историческото възмездие неговото оръдие го изковава не угнетеният, а самият угнетател. — „Индийското въстание“, 1857
В науката няма царски път и изгледи да достигнат светлите й върхове имат само онези, които не се плашат от умората при изкачването на стръмните й пътеки. — „Капиталът“ I
В обществен строй, основан на антагонизъм, този, който иска да попречи на робството, трябва да е готов за война. — „Руската политика по отношение на Турция. Работническото движение в Англия“, 1853
В самата същност на капиталистическото производство е заложено… производство, без да се отчитат границите на пазара. — „Капиталът“ IV, част II
…В суетата на този свят дружбата е единственото, което има важно значение за личния живот… — Из писмо до Лудвиг Кугелман, 17 март 1868 г.
В същата степен, в която ще бъде премахвана експлоатацията на един индивид от друг, ще се премахва и експлоатацията на една нация от друга. — съвместно с Фридрих Енгелс, „Манифест на Комунистическата партия“, 1848, II глава – Пролетарии и комунисти; раздел – Работниците нямат отечество
Взаимоотношенията между различните нации зависят от това доколко всяка от тях е развила своите производителни сили, разделение на труда и вътрешно общуване… Но не само отношенията на една нация с друга, но и вътрешната структура на самата нация зависи от степента на развитие на производството и нейното вътрешно и външно общуване. — съвместно с Фридрих Енгелс, „Немска идеология“, том I „Критика на най-новата немска философия. Фойербах“, 1846
Временната раздяла е полезна. Постоянното общуване създава усещане за еднообразие. — Из писмо до Жени Маркс, 21 юни 1856
Времето е пространството за човешкото развитие. — „Работна заплата, цена и печалба“, 1865
Времето служи на моята любов за същото, за което и слънцето и дъждът служат на растението – за да порасне. … Любовта ми към тебе, достатъчно е само да се окажеш далече от мен, се проявява такава, каквато е в действителност – като великан; в нея е съсредоточена цялата моя духовна енергия и цялата сила на моите чувства. Аз отново усещам себе си човек в пълния смисъл на думата, понеже изпитвам неизмерима страст. — Из писмо до Жени Маркс, 21 юни 1856
Всеки, който е поне малко запознат с историята, знае, че великите обществени преврати са невъзможни без женски фермент. Общественият прогрес може да бъде много точно измерен по общественото положение на прекрасния пол… — Из писмо до Лудвиг Кугелман, 12 дек. 1868 г.
…Всяка истинска философия е духовна квинтесенция на своето време… — Уводна статия в №179 на „Kolnische Zeitung“, 29 юни – 4 юли 1842
Всяка нация може и трябва да се учи от другите. — „Капиталът“ I
…Всяка форма на производство поражда характерни за нея правови отношения, форми на управления и т.н. — „Икономически записки 1857-1860. Въведение“
Всяко временно държавно устройство след революцията изисква диктатура, и при това енергична диктатура. — „Криза и контрареволюция“, 1848
Във финансовите дела сърцето мълчи… — „Капиталът“ I
…Гибелта на старото общество не е загуба за тези, които няма какво да губят от старото общество… — Из реч на Международен митинг в Лондон, 1847 г.
Главният ръководител, който трябва да ни направлява при избора на професия, е благото на човечеството и нашето собствено усъвършенстване. Но не бива да си мислим, че тези два интереса могат да се окажат враждебни и да влязат в борба един с друг и че единият трябва да унищожи другия: човешката природа е така устроена, че човек може да постигне своето усъвършенстване само като работи за усъвършенстването на своите съвременници, в името на тяхното благо. — „Размишления на юношата при избора на професия“, 1835
Гладът си е глад, но гладът, който се утолява с готвено месо, похапвано с вилица и нож, е съвсем друг глад, за разлика от онзи, при който месото се поглъща с ръце, нокти и зъби. Затова не само предметът на потребление, но също и начинът на потребление се създава от производството не само обективно, но и субективно. По такъв начин производството създава потребителя. — „Икономически записки 1857-1860. Глава I, Производство, потребление, разпределение, обмяна“
Господстващите идеи на дадено време винаги са били идеите на господстващата класа. — съвместно с Фридрих Енгелс, „Манифест на Комунистическата партия“, 1848, II глава – Пролетарии и комунисти; раздел – Работниците нямат отечество
Да бъдеш капиталист – това значи да заемаш не само чисто лично, но и обществено положение в производството. Капиталът е обществен продукт и може да бъде поставен в движение само от общата дейност на много членове, дори – при последна сметка – само от общата дейност на всички членове на обществото. Капиталът значи не е лична сила; той е обществена сила. — съвместно с Фридрих Енгелс, „Манифест на Комунистическата партия“, 1848, II глава – Пролетарии и комунисти
Да бъдеш производителен работник не е щастие, а проклятие. — „Капиталът“ I
Да бъдеш радикален означава да разбереш нещата из основи. — Към критика на Хегеловата философия на правото. Въведение, 1843
…Докато потребностите на човека не са удовлетворени, той се намира в състояние на недоволство от своите потребности, а значи и от самия себе си. — „Бележки върху книгата на А.Вагнер „Учебник по политическа икономия“, 1879-1880
…Достойнство може да придаде тази професия, в която ние не се явяваме робски оръдия, а самостоятелно творим в своята сфера… — „Размишления на юношата при избора на професия“, 1835
Един акт на насилие може да бъде изкоренен само с друг също такъв акт. — Из Речта „Процесът срещу рейнския окръжен комитет на демократите“, 1849
Един от елементите на успеха, числеността, работниците вече го имат. Но числеността върши работа само тогава, когато масата е обхваната от организация и я ръководи знание. — „Учредителен манифест на международното другарство на работниците“, 1864
Една форма на свобода обуславя друго, както един член на тялото обуславя друг. Всеки път, когато под въпрос е поставена една или друга свобода, се поставя под въпрос свободата въобще. Всеки път, когато се отхвърля една от формите на свобода, се отхвърля свободата въобще. — „Дебати за свободата на печата“, 1842
За унищожаване на идеите на частната собственост са напълно достатъчни идеите на комунизма. — „Икономическо-философски ръкописи“: Потребности, производство и разделение на труда, 1844
Задължителен труд за всички, създаване на индустриални армии, особено за земеделието. — съвместно с Фридрих Енгелс, „Манифест на Комунистическата партия“, 1848, II глава – Пролетарии и комунисти; раздел – Работниците нямат отечество
…Загубата на свобода в своята страна не се компенсира със слава в чужбина. — „Въпросът за войната. Населението на Англия и търговията – отчети. Парламентарни дела.“, 1853
Заедно с разпространението на капиталистическото производство научният фактор за пръв път съзнателно и широко бива развит, използван и наложен в живота в такива мащаби, за каквито предшестващите епохи не са имали никакво понятие. — „Икономически записки“, 1861-1863
…Заедно с жизнените условия на хората, с техните обществени отношения, с тяхното обществено житие се изменят и техните представи, възгледи и понятия, с една дума, и тяхното съзнание… — съвместно с Фридрих Енгелс, „Манифест на Комунистическата партия“, 1848, II глава – Пролетарии и комунисти; раздел – Работниците нямат отечество
Знаем, че отделният човек е слаб, но знаем, че цялото е сила. — „Дебати за свободата на печата“, 1842
Знам само, че не съм марксист. — приписвано изказване, фразата е цитирана от писмо на Фридрих Енгелс до Конрад Шмидт, 1890
Alles, was ich weiß, ist, dass ich kein ‘Marxist’ bin.
Значи в буржоазното общество миналото господства над настоящето, а в комунистическото общество – настоящето над миналото. — съвместно с Фридрих Енгелс, „Манифест на Комунистическата партия“, 1848, II глава – Пролетарии и комунисти
Идеите сами по себе си не могат нищо да осъществят. За осъществяването на идеите са необходими хора, които да приложат практическа сила. — „Светото семейство или критика на критическата критика“
Икономическите епохи се различават не от това какво се произвежда, а от това как се произвежда, с какви средства на производство. — „Капиталът“ I
Икономическото освобождение на работническата класа… е велика цел, на която като нейно средство трябва да бъде подчинено всяко политическо движение… — „Временен другарски устав“, 1864
…Или да приемем предизвикателството на борбата, или да се предадем без борба. Деморализацията на работническата класа в последния случай би била доста по-голямо нещастие, отколкото гибелта на определен брой „вождове“… — Из писмо до Лудвиг Кугелман в Хановер, 17 апр. 1871
Именно достойнството възвисява най-много човека, то придава на неговата дейност и на всичките му стремежи най-висше благородство… — „Размишления на юношата при избора на професия“, 1835
…Истински нравственото поведение се заключава в това да се избягва всеки повод за безнравствено поведение… — „Нищетата на философията“, 1847
Капиталът е безпощаден към здравето и живота на работника навсякъде, където обществото не го принуждава към по-различно отношение. — „Капиталът“ I
Капиталът е командната власт над труда и неговите продукти. Капиталистът притежава тази власт не благодарение на своите лични или човешки качества, а като собственик на капитала. Неговата сила е покупателната сила на този капитал, против която нищо не може да устои. — „Икономическо-философски ръкописи“: „Печалба върху капитала“, 1844
Капиталът е концентрирана обществена сила… — „Инструкция към делегатите от временния централен съвет“, август 1866
Капиталът има един-единствен жизнен стремеж – към нарастване. — „Капиталът“ I
Когато земята била сътворена, на нейния творец не му останало нищо друго, освен да бяга на небето. — „Класовата борба във Франция от 1848 до 1850 г.“, 1 ноем. 1850
Когато робът става господар за един ден, то в този ден неограничено властват грубите инстинкти. — „Избирателната корупция“, 1852
…Когато изчезне класовото господство, няма да има и държава в днешния политически смисъл на думата… — „Конспект върху книгата на Бакунин „Държавност и анархия“, 1874-1875
…Комунистите могат да резюмират своята теория в един израз: премахване на частната собственост. — съвместно с Фридрих Енгелс, „Манифест на Комунистическата партия“, 1848, II глава – Пролетарии и комунисти
Който иска всичко, той нищо не иска и нищо не получава. — „Възвание на Демократичния конгрес към немския народ“, 2 ноември 1848
Колкото по-малко ръчният труд изисква сръчност и сила, т.е. колкото повече се развива съвременната индустрия, толкова повече трудът на жените и децата изтиква труда на мъжете. — съвместно с Фридрих Енгелс, „Манифест на Комунистическата партия“, 1848, I глава – Буржоазия и пролетариат
Комунистите смятат за недостойно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат достигнати само чрез насилствено събаряне на целия досегашен обществен строй. — съвместно с Фридрих Енгелс, „Манифест на Комунистическата партия“, 1848, IV глава – Становище на комунистите към различните опозиционни партии
Към икономия на време се свежда в края на краищата главният въпрос на всяка икономия. — Das Kapitel vom Geld, Grundrisse (1857/1858), MEW, Bd. 42, S. 105
Ökonomie der Zeit, darin löst sich schließlich alle Ökonomie auf.
Всяка икономия се свежда в крайна сметка до икономия на време. — по-популярен вариант на горната фраза
Лесно е да бъдеш светец, когато не искаш да бъдеш човечен. — „Дебати по повод Закона за кражбата на гори“, окт. 1842
Материалистичното учение, че хората са продукт на обстоятелствата и възпитанието и следователно, променилите се хора са резултат на променени обстоятелства и променено възпитание – това учение забравя, че обстоятелствата ги изменят именно хората и че възпитателят сам трябва да бъде възпитан. …Съвпадението на промяната на обстоятелствата и човешката дейност може да се разглежда и да бъде рационално разбрано само като революционна практика. — „Тезиси за Фойербах. Маркс за Фойербах“, 1845
Между капиталистическото и комунистическото общество лежи период на революционно превръщане на първото във второто. На този пероид съответства политически преходен период и държавата през този период не може да бъде нищо друго, освен революционна диктатура на пролетариата. — „Забележки към програмата на Германската работническа партия“, 1875
…На всяка обществена форма на собственост съответства свой морал… — „Комуната.“, 1872
На входа на науката, както и на входа на ада, трябва да се постави следното изискване:“Тук трябва да се остави всяко подозрение. / Тук трябва да загине всяка низост.“ (из „Божествена комедия“ на Данте Алигиери) — „Към критика на политическата икономия. Предисловие.“, 1859
На нацията, както и на жената, не й се прощава и минута непредпазливост, щом като първият срещнат авантюрист може да извърши насилие над нея. — „Осемнайсти брюмер на Луи Бонапарт“, 1851-1852
Наемният труд винаги се състои от заплатен и незаплатен труд. — „Икономически записки 1857-1860. Глава III, За капитала“
Най-абстрактната и следователно най-древна форма на любов е себелюбието, любовта към своето лично битие. — Разлики между натурфилософията на Демокрит и натурфилософията на Епикур, 1841
Най-важната свобода на печата е в това да не бъде занаят. — „Дебати за свободата на печата“, 1842
Най-страхливите и неспособни на съпротива хора стават неумолими, когато могат да наложат абсолютния си родителски авторитет. Злоупотребата с него е грубо възнаграждение за тях заради онази покорност и зависимост, която те доброволно или против волята си проявяват в буржоазното общество. — „Пешè за самоубийството“, 1845
Народ, който е поробил друг народ, кове собствените си вериги. — „От Генералния съвет до Федералния съвет на Романска Швейцария“, ян, 1870
Народе! Имай свое мнение за детайлите, а не само за принципите, преди да дойдеш на власт. — „Конституция на Френската република“, юни 1851
Насилието е като акушерка за всяко старо общество, когато е бременно с ново… — „Капиталът“ I
…Насилствената контрареволюция е такъв исторически факт, който или не се преодолява, или се преодолява само с революция. — „Берлинският „National-Zeitung“ до първичните избиратели“
Научните истини са винаги парадоксални, ако се съди на основата на ежедневния опит, който улавя само измамната видима страна на нещата. — „Работна заплата, цена и печалба“, 1865
…Не критиката, а революцията е движеща сила в историята, а също и в религията, философията и всяка друга теория. — съвместно с Ф. Енгелс Немска идеология. том I – Критика на най-новата немска философия. Фойербах. 1846
Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание. — из „Към критика на политическата икономия“, 1859
Es ist nicht das Bewußtsein der Menschen, das ihr Sein, sondern umgekehrt ihr gesellschaftliches Sein, das ihr Bewusstsein bestimmt.
Битието определя съзнанието. — популярен съкратен вариант на горната мисъл
Нека господстващите класи треперят пред комунистическата революция. В нея пролетариите няма какво да изгубят, освен своите окови. А ще спечелят цял свят. — съвместно с Фридрих Енгелс, „Манифест на Комунистическата партия“, 1848, IV глава – Становище на комунистите към различните опозиционни партии
Ние казваме на работниците: Може би ще ви се наложи да преживеете 15, 20, 50 години гражданска война и международни стълкновения не за да измените съществуващите условия, а за да промените сами себе си и да станете годни за политическо господство… — „Разобличения относно Кьолнския процес срещу комунистите“, 1852
Никой не е принуден да сключва брак, но всеки трябва да бъде принуден да се подчинява на законите на брака, след като веднъж го е сключил. — „Проект на закона за развода“, 18 дек. 1842
Никой човек не се бори против свободата, човек се бори най-много против свободата на другите. — „Дебати за свободата на печата“, 1842
Нито една революция не може да бъде извършена от партия. Тя се извършва само от народа. — Запис на беседата на К. Маркс с кореспондента на в. К. Маркс (45, 475) 106/208
Но вие, комунистите, искате да въведете общност на жените – крещи ни в хор цялата буржоазия. … Комунистите няма защо да въвеждат общността на жените, тя почти всякога е съществувала. — съвместно с Фридрих Енгелс, „Манифест на Комунистическата партия“, 1848, II глава – Пролетарии и комунисти; раздел – Премахване на семейството!
Няма нищо по-лесно от това да бъдеш идеалист за сметка на другите хора. На преситения му е лесно да се смее над материализма на гладните, които искат най-обикновен хляб вместо възвишени идеи. — „Мадзини и Наполеон“, 30 март 1858
Няма нищо по-ужасно и по-унизително от това да бъдеш роб на роба. — „Буржоазен документ“, 1849
Няма нищо по-ужасно и по-унизително от това да бъдеш слуга на слугата. — друг популярен вариант на горната фраза
Няма права без задължения и няма задължения без права. — „Временен другарски устав“, 1864
Обществените отношения са тясно свързани с производителните сили. Придобивайки нови производителни сили, хората изменят своя начин на производство, а с изменения начин на производство, начина на осигуряване на своя живот, те изменят своите обществени отношения. — „Нищетата на философията“, 1847
…Обществото не се основава на закона. Това е фантазия на юристите. Напротив, законът трябва да се основава на обществото… — Из Речта „Процесът срещу рейнския окръжен комитет на демократите“, 1849
Оръжието на критиката не може, разбира се, да замени критиките с оръжие, материалната сила трябва да бъде преборена с материална сила; но теорията става материална сила едва когато се овладее от масите. — „Към критика на Хегеловата философия на правото. Въведение“, 1843
От всички оръдия за производство най-могъща производителна сила представлява самата революционна класа. — „Нищетата на философията“, 1847
От политическа гледна точка държавата и устройството на обществото не са две различни неща. Държавата е устройство на обществото. — „Критически бележки към статията „Прусак“, 7-10 авг. 1844
Писателят естествено трябва да заработва, за да има възможност да съществува и да пише, но той в никакъв случай не трябва да съществува и да пише заради заработката. — „Дебати за свободата на печата“, 1842
Писателят никога не гледа на работата си като на средство. Тя е самоцел и до такава степен не се явява средство нито за него, нито за другите, че писателят принася в жертва на нейното съществувание – когато се налага – и своето съществуване. — „Дебати за свободата на печата“, 1842
Повишението на работната заплата поражда у работника капиталистическа жажда за обогатяване, но да утоли тази жажда той може само като принесе в жертва своя дух и тяло. — „Икономическо-философски ръкописи“: Работната заплата, 1844
По-голямото право е на страната на по-голямата сила. Силата се изпитва чрез борбата. Борбата се изпитва чрез победата. Две сили могат да докажат своето право само чрез победата, а своята неправда – чрез поражението… — „Берлинската криза“, 1848
Правото никога не може да бъда нещо по-висше от икономическия строй и обусловеното от него културно развитие на обществото. — „Забележки към програмата на Германската работническа партия“, 1875
Предел за производството са печалбите на капиталистите, а съвсем не потребностите на производителите. — „Капиталът“ IV, част II
Предметът на изкуството – същото се случва и с всеки друг продукт – създава публика, разбираща от изкуство и способна да му се наслаждава. — „Икономически записки 1857-1860. Глава I, Производство, потребление, разпределение, обмяна“
През време на своето едва стогодишно класово господство буржоазията е създала по-масови и по-колосални производителни сили отколкото всички минали поколения, взети заедно. Покоряване на природните сили, машинария, приложение на химията в индустрията и земеделието, парно корабоплаване, железници, електрически телеграфи, култивиране на цели континенти, превръщане на реките в плавателни, цели населения, излезли като от земята – кой по-раншен век е могъл да предугади, че в недрата на обществения труд са дремели такива производителни сили. — съвместно с Фридрих Енгелс, „Манифест на Комунистическата партия“, 1848, I глава – Буржоазия и пролетариат
Прекалената сериозност е най-комичната, а прекалената скромност – най-горчивата ирония. — „Забележки по най-новата пруска цензурна инструкция“, 1842
При печалба за капиталиста, работникът не винаги ще спечели, при загуба обаче за капиталиста, работникът винаги губи заедно с него. — „Икономическо-философски ръкописи: Предисловие“, 1844
Призрак броди из Европа – призракът на комунизма. — съвместно с Фридрих Енгелс, начална фраза в „Манифест на Комунистическата партия“, 1848
Призрачни са всички останали свободи, ако отсъства свободата на печата… — „Дебати за свободата на печата“, 1842
Производителен е само този наемен труд, който произвежда капитал. — „Капиталът“ IV, част I
Производството доставя не само на потребността материал, но и на материала потребност. … Производството създава не само предмет за субекта, но и субект за предмета. — „Икономически записки 1857-1860. Глава I, Производство, потребление, разпределение, обмяна“
…Производството създава потребителя. — „Икономически записки 1857-1860. Глава I, Производство, потребление, разпределение, обмяна“
Пролетарии от всички страни, съединявайте се! — съвместно с Фридрих Енгелс, финална фраза в „Манифест на Комунистическата партия“, 1848
Професионалните съюзи трябва да покажат на целия свят, че се борят не тесните си егоистични интереси, а за освобождението на угнетените милиони. — „Инструкция към делегатите от временния централен съвет“, август 1866
Работническата класа или е революционна, или не е нищо. — Писмо до Фридрих Енгелс, 18 февр. 1865
…Развитието на науката, това идеално и в същото време практическо богатство, е само една от страните, една от формите, в които се проявява развитието на производителните сили на човека, т.е. развитието на богатството. — „Икономически записки 1857-1860. Глава III, За капитала“
Разпростирането на селските работници на големи пространства сломява силата на тяхната съпротива, докато концентрацията на градските работници увеличава тази сила. — „Капиталът“ I
Революциите са локомотивите на историята. — „Класовата борба във Франция от 1848 до 1850 г.“, 1 ноември 1850
Религиозният свят е само отражение на действителния свят. — К. Маркс *
Религията е само илюзорно слънце, движещо се около човека дотогава, докато той не започне сам да се движи около себе си. — Към критика на Хегеловата философия на правото. Въведение, 1843
С една дума, комунистите навсякъде поддържат всяко революционно движение против съществуващия обществен и политически строй. — съвместно с Фридрих Енгелс, „Манифест на Комунистическата партия“, 1848, II глава – Пролетарии и комунисти
Само в името на всеобщите права една отделна класа може да претендира за всеобщо господство. — „Към критика на Хегеловата философия на правото. Въведение“, 1843
Само в колектива индивидът получава средства, даващи му възможност всестранно да развие своите дарования и следователно само в колектива е възможна лична свобода. — съвместно с Фридрих Енгелс, „Немска идеология“, том I „Критика на най-новата немска философия. Фойербах.“ 1846
Свободата се състои в това, да се превърне държавата от орган, стоящ над обществото, в орган, подчинен изцяло на това общество… — „Забележки към програмата на Германската работническа партия“, 1875
Слабостта винаги се е спасявала с вярата в чудеса. — „Осемнайсти брюмер на Луи Бонапарт“, 1851-1852
Социалната сила на работниците се заключава само в тяхното числено превъзходство. Но силата на численото превъзходство се унищожава от тяхната разединеност. — „Инструкция към делегатите от временния централен съвет“, август 1866
Социалните принципи на християнството превъзнасят страхливостта, презрението към самия себе си, самоунижението, смирението, покорството, с една дума – всички качества на робите, но пролетариатът не желае с него да се отнасят като с роби; за пролетариата смелостта, съзнанието на собственото достойнство, чувството за гордост и независимост са по-важни и от хляба. — „Нищетата на философията“, 1847
Срамът е своего рода гняв, само че обърнат навътре. — Из писмо до Руге, март 1843
Съвестта зависи от знанията и от целия начин на живот. Републиканците имат по-друга съвест от монархистите, имащите – по-друга от нямащите, мислещите – по-друга от неспособните да мислят. — „Процесът на Готшалк и другарите му“ 1848
„Съвестта“ на привилегированите е тъкмо привилегирована съвест. — „Процесът на Готшалк и другарите му“ 1848
Сърцето на човека е нещо удивително, особено ако човекът носи сърцето в кесията си. — „Капиталът“ I
Също както философията намира в пролетариата своята материална сила, така и пролетариатът намира във философията своето духовно оръжие… — „Към критика на Хегеловата философия на правото. Въведение“, 1843
…Съюзяването на работниците от всички страни в крайна сметка ще изкорени всякакви войни. — „Първо възвание на Генералния съвет на Международното другарството на работниците относно Франко-Пруската война“, 1870
Сякаш колкото повече подчинява природата на себе си, човек толкова повече се подчинява или на другите хора, или на своята собствена подлост. Даже чистата светлина на науката не може да сияе по друг начин освен на мрачния фон на невежеството. — Из реч, произнесена в Лондон, 14 апр. 1856 г.
Така както обществото не може да престане да потребява, така не може и да престане да произвежда. — „Капиталът“ I
Тежката болест не може да се излекува с розово масло. — „Министерството на Кампхаузен“, 3 юни 1848
Типично за ограничеността е да смята своите индивидуални тесни предели за предели, отнасящи се за цялия свят, за негови основи. — „Кореспондентът на „Koelnische Zeitung“ и позицията на „Rheinische Zeitung“, 16 ноем. 1842
Този, когото е увлякъл демонът на честолюбието, разумът вече не е в състояние да задържи; той се хвърля натам, накъдето го влече непреодолима сила. — „Размишления на юношата при избора на професия“, 1835
Този, който е избрал професия, която високо цени, ще потръпне при мисълта, че може да се окаже недостоен за нея, и ще постъпва благородно само затова, защото е благородно положението, заемано от него в обществото. — „Размишления на юношата при избора на професия“, 1835
Трудът е целесъобразна дейност… — „Икономически записки 1857-1860. Глава III, За капитала“
Трябва да накараш народа да се ужаси от самия себе си, за да му вдъхнеш смелост. — Към критика на Хегеловата философия на правото. Въведение, 1843
Тълпата, и знатната, и простата, съди по външността, по лицевата страна, по непосредствения успех. — Из писмо до Лудвиг Кугелман в Хановер, 4 февр. 1871
…Установяването на комунизма има по същество икономически характер… — съвместно с Фридрих Енгелс, „Немска идеология“, том I „Критика на най-новата немска философия. Фойербах.“ 1846
…Философията първоначално се свързва със света чрез мозъка, и едва след това стъпва на земята с краката си… — Уводна статия в №179 на „Kolnische Zeitung“, 29 юни – 4 юли 1842
Философията само по различен начин обяснява света, но цялата работа се заключава в това той да бъде променен. — „Тезиси за Фойербах“, 11 тезис, 1845
…Хората винаги се изхитряват да пренебрегнат онова, което е най-близо до тях. — Из писмо до Лион Филипс, 20 февр. 1864
…Цел, за която се изискват несправедливи средства, е несправедлива цел. — „Дебати за свободата на печата“, 1842
Цялата история не е нещо друго, а непрекъснато изменение на човешката природа. — „Нищетата на философията“, 1847
…Човекът по своята природа е животно, и ако не е политическо, както е мислил Аристотел, то във всеки случай е обществено. — „Капиталът“ I
Чували ли е някой някога, че великите импровизатори са били също и велики поети? В политиката нещата стоят по същия начин както и в поезията. Революциите никога не се извършват по заповед. — „Покушението над Франц-Йосиф. Миланското въстание. Британската политика. Речта на Дизраели. Завещанието на Наполеон.“, 1853
Ако в търговията времето е пари, във войната е победа.
В наше време човековъдството много изостава от животновъдството…
В процеса на борбата с истината, заблуждението самò се разобличава.
Всеки от нас действително се превръща в такъв, какъвто изглежда в очите на другите.
Езикът е толкова древен, колкото и съзнанието.
Жестокостта е характерна за законите, продиктувани от страх, защото страхът може да бъде енергичен само бидейки жесток.
Законите на икономиката започват да се проявяват, когато ги нарушават.
Златото и среброто по своята природа не са пари, но парите по своята природа са злато и сребро.
Изкуството е най-възвишената радост, която човек дарява на себе си.
Моралните устои не могат да бъдат създавени с параграфите на закона.
Най-дълбоките чувства най-трудно се изразяват с думи.
Наказанието не е нищо друго, освен средство за самозащита на обществото срещу нарушаването на условията за неговото съществуване.
Наказанието не трябва да предизвиква по-голямо отвращение от престъплението.
Отделният цигулар се води сам, но на оркестъра е нужен диригент.
Парите не са предмет, а обществено отношение.
Парите са посредник между потребността и предмета, между живота и средствата за живот на човека.
Продай на човек риба и тя го изхрани за един ден, научи човек на риболов и си изгубил чудесна бизнес възможност. — За капитализма
Противно е да бъдеш под ярем — даже в името на свободата.
Революциите не се правят със закони.
Светът никога не е бил поправен или изплашен от наказание.
Страстта е енергично стремяща се към своя предмет съществена сила на човека.
Съзнанието никога не може да бъде нещо друго освен осъзнато битие, а битието на хората е реалният процес на техният живот.
Четенето на художествени произведения е неоценим извор за опознаване на живота и законите на неговата борба.
Човечеството се прощава със своето минало, смеейки се.
