Роден: 13 март 1733 г. в Бърстол, Великобритания

Починал: 6 февруари 1804 г. в Нортъмбърланд, САЩ, на 70 г.

Националност: Великобритания

Професия: химик, теолог

Научна дейност в област: Химия

Философия:

Регион: Западна философия

Епоха: Философия на XVIII век

Интереси: Теология, натурфилософия

Джоузеф Пристли (на английски: Joseph Priestley) е английски химик, теолог и философ, член на Лондонското кралско дружество (1767). Той е един от създателите на химията на газовете, един от първите получили кислород и някои други газообразни вещества.

Биография

Пристли е роден на 13 март 1733 г. в енория Бърстол, на 6 мили от Лийдс. Пристъпва към занимания с химия на 34-годишна възраст. Дотогава е известен в родината си като филолог, философ, автор на трудове по ораторско изкуство, преподавател по математика и физика.

През 1767 г. написва „История и съвременно състояние на електричеството“. Успехът на тази книга е толкова голям, че скоро след излизането ѝ Пристли става член на Лондонското кралско дружество – Английската академия на науките.

Човекът, надарен с толкова разнообразни таланти, бързо постига забележителни успехи и при провеждането на химични изследвания. През 1767 г. той започва да изучава състава и свойствата на „свързания въздух“ (така наричали тогава въглеродния двуокис). Скоро ученият успява да получи този газ в чист вид. Като го разтваря във вода, Пристли пръв получава газирана вода, която прекрасно утолява жаждата.

Като продължава изучаването на „свързания въздух“, през 1771 г. Пристли забелязва, че в присъствието на зелени клончета този газ след престояване на светлина става годен за горене и за дишане. Класическият опит на Пристли, по време на който умиращите мишки оживяват след внасянето на зелени клончета под стъкления похлупак, е обяснен от учените едва след създаването на учението за фотосинтезата.

В периода ученият 1772-1774 г. открива амоняка, хлороводорода и др.

Най-забележителното си откритие Пристли прави на 1 август 1774 г.: изолира кислорода, като го нарича „жизнен въздух“.

През 1774 г. английският учен Джоузеф Пристли насипал в стъкленица червен живачен окис (прах) и го загрял с голяма лупа, която „улавяла“ слънчевите лъчи. На дъното на стъкленицата се появили капчици живак. Към отвора ѝ ученият поднесъл тлееща треска и видял, че тя се разпалва. Така той направил извода, че получения газ не гори, а поддържа горенето.

Но истинската природа на кислорода и неговата роля в химичните реакции успешно е обяснена едва от френския учен Антоан Л. Лавоазие, който дал на „жизнения въздух“ името кислород. При опита на Пристли сложното вещество живачен оксид се разлага на две прости вещества – живак и кислород.

Пристли установява също, че зелените растения прочистват въздуха.

До края на живота си Пристли се придържа към флогистоновата теория и за връх на своята дейност смята труда си „Флогистоновата теория е доказана и съставът на водата е опроверган“, публикуван през 1800 г.

Най-важни за развитието на химията са изследванията на Джоузеф Пристли върху химичните свойства на газовете. Класическите работи на учения по химия на газовете („пневматична химия“) са публикувани в тритомния му труд „Опити и наблюдения над различни видове въздух“ от 1775 до 1777 г. Като заменя с живак водата в приемника на апарата за събиране на газове, Пристли успява да изолира и да изследва газообразните вещества, които по-рано се разтваряли във водата. Такива се оказват хлороводородът, окисите на азота (I, II), амонякът, серният двуокис. Пристли по-подробно изучава свойствата на откритите по-рано водород и азот, пръв успява да получи в чист вид някои газообразни съединения, включително и въглероден двуокис.

Джоузеф Пристли умира на 6 февруари 1804 г. в град Нортъмбърланд, Пенсилвания.

източник: уикипедия