роден: 9 август 1896 г. в Ньошател, Швейцария
починал: 16 септември 1980 г. в Женева, Швейцария, на 84 г.
погребан в: Женева, Швейцария
националност: Швейцария
професия: психолог, логик и философ
научна дейност в област: психология
известен с: Теория на когнитивното развитие
Жан Пиажѐ (на френски: Jean Piaget) е швейцарски биолог, психолог, логик и философ. В история на психологията теорията му се свързва с термина генетична епистемология, нова научна дисциплина, която цели да обясни познанието посредством неговото формиране.
Биография
Роден е на 9 август 1896 г. в Ньошател, Швейцария.
Първата си статия за научно списание по зоология Пиаже написва на 10-годишна възраст. Озаглавява я „Наблюдения върху врабчетата-албиноси“, след това става доброволен помощник в местния природонаучен музей. Следва в университетите в Нюкасъл, а по-късно и в Цюрих.
Пиаже създава Център по генетична епистимология в Женева през 1955 г. и е негов директор до смъртта си през 1980 г.
Умира на 16 септември 1980 г. в Женева на 84-годишна възраст.
Теории
Наблюдавайки своите деца, а след това и ученици от началното училище, в игрите и в предизвикани дейности, разговаряйки с тях, изследвайки ги с тестове, той забелязва, че развитието на мисленето и езика не се извършва по един непрекъснат начин, а преминава през определени стадии.
Известен е с теорията си за етапите в развитието на детето – от стадиите на конкретните операции към стадия на формално-логическите операции, който приключва на 15 години, разработена благодарение на прословутите му експерименти с деца, изследващи различни аспекти от детската психика. Всеки етап представлява детското разбиране за реалността по време на този период. Развитието от един период към друг е определено от натрупването на несъответствия от детското разбиране на околната среда, което в крайна сметка води до нужда реорганизация на мисловната структура.
Според Пиаже детето преминава от аутизма, от миражното въображение, от логиката на съня към социализираната реч и логическото мислене, като в критичната си точка преминава през постепенно отмиращ егоцентризъм (при който всичко да се свежда до собственото аз, до личната гледна точка). Според Пиаже етапите са четири:
- Сензомоторен интелект
- Предоперационен интелект
- Стадий на конкретните операции
- Стадий на формалните операции
Признание и награди
През 1979 г. е награден с наградата Балзан за социални и политически науки.
Почетни докторати
- 1936 Харвардски университет
- 1946 Сорбона
- 1949 Университет на Бразилия
- 1949 Брюкселски университет
- 1953 Чикагски университет
- 1954 Университет Макгил
- 1958 Варшавски университет
- 1959 Манчестърски университет
- 1960 Университет на Осло
- 1960 Кеймбриджки университет
- 1962 Университет Брандис
- 1964 Монреалски университет
- 1964 Aix-Marseille
- 1966 Пенсилвански университет
- 1966? Университет на Барселона
- 1970 Йейлски университет
Библиография
Пиаже е изключително плодовит автор, издал е 75 книги и няколкостотин статии. Сред по-значимите му книги са:
- „Език и мислене у детето“ (1923),
- „Представата за света у детето“ (1926),
- „Раждането на интелигентността“ (1936),
- „Увод в генетичната епистемология“ (1950),
- „Мъдрост и илюзии на философията“ (1965),
- „Биология и познание“ (1967),
- „Възможно и необходимо“ (1981).
На български език
- Детската представа за света. Изд. Център за психосоциална подкрепа, 2019
източник: уикипедия
