роден: 1843 г. в Габрово, Османска империя

починал: 28 декември 1927 г. в София, България, на 84 г.

националност: България

професия: индустриалец

политика:

депутат в: УС, I ВНС, IV ОНС

семейство:

• баща: Иван Златин
• майка: (Донка) Златин
• деца:
  • Борис Златин (23 септември 1871 – 9 септември 1890)
  • д-р Никола Златин (1872
  • Вела Теодорова
  • Донка Бъчварова

Иван Пенчов Златин е български търговец, крупен индустриалец, общественик, депутат, председател на Окръжния съд в Габрово. Участвал е в Учредителното събрание.

Биография

Роден е през 1843 г. в Габрово. Неговият баща Пенчо Златин е търговец. Брат му д-р Никола Златин е юрист, фабрикант и банкер.

На 7 години започва да учи в килийното училище в Габрово при известната по онова време учителка Бартованца. Тя е преподавала на много от изявените личности на Габрово, включително и на гайтанджията и фабрикант Иван Калпазанов.

След две години е прехвърлен във взаимното училище при даскал Цветко Самарджиев. Накрая учи в класното училище при Христодул Костович и Тодор Бурмов. По време на учението си, винаги е бил един от най-съвестните и отлични ученици.

Професионално развитие и обществени занимания

След като приключва с ученето постъпва терзийски чирак. Но след 6 месеца разбира, че това не е неговото призвание, напуска и става самостоятелен търговец. По онова време неговият баща Пенчо има търговски дюкян в Галац. Там предлага стоки, произведени от габровските занаятчии. Той дава на сина си 5000 гроша сирмия (капитал), с който започва своята дейност. Благодарение на получените знания в училище, на вродения си търговски нюх, младежът бързо прогресира и в края на 60-те години е един от най-изтъкнатите търговци в Габрово.

През 1865 г. е избран за школски наблюдател.

През 1867 г., заедно с Васил Дюстабанов (син на войводата Цанко Дюстабанов) са избрани за представители от името на габровци пред русчушкия (русенския) валия (областен управител) Митхад паша, да издействат освобождаване на арестуваните трима габровски учители Илия Христович, Игнат Иванов и Сава Илиев Сирманов.

През 1868 г. в Габрово е основано търговско дружество „Българско читалищно спестяване“. Иван Златин е един от основателите и член на настоятелството. Във връзка с работата по дружеството успява да се запознае с всички учители, интелигенти и първенци на града. Те се обединяват около идеята за обмисляне и решаване на различни обществени въпроси и мероприятия.

През 1873-74 г. Иван Златин е училищен настоятел и касиер на настоятелството.

През 70-те г. е близък приятел с Цанко Дюстабанов. След провала на Габровското въстание от 1876 г. е арестуван и заедно с учителите от гимназията са отведени в търновския затвор. След Освобождението са освободени.

През 1878 г. Иван Златин става председател на Габровския градски общински съвет. От 1879 г. е назначен за Председател на Габровския окръжен съд и габровски депутат в Учредителното народно събрание в Търново. Докато траят заседанията, Златин поддържа редовна кореспонденция с габровци относно своята работа. На заместника си в Окръжния съд Станчо П. Цонев пише дълги писма с наставления, относно:

• Какъв трябва да бъде канцеларският ред в съда;
• Как да бъдат мебилирани заседателните стаи;
• Какви са правата и задълженията на „председателствущия“;
• Как трябва да се надзирават затворниците;
• Начините за събиране на различните такси;
• Курса на парите;
• Други въпроси по съдоустройството;

Преди да отправи своите наставления, той предварително се е консултирал с отговорните и компетентни лица в Търново.

Четейки тези писма, добиваме ясна представа за отговорността, с която тогавашните депутати са се отнасяли към своята работа:

Вие ще работите и изпълнявате длъжността си добросъвестно, че ако някому е тежко, нека се откаже от длъжността си. Длъжни сме да работим постоянно, а не на часове.

След държавния преврат на 27 април 1881 г., по време на бурните политически борби, Иван Златин е виден член на Либералната партия в Габрово. В нея членуват и други изтъкнати личности като Васил Карагьозов, Христо Марокинджиев, Пенчо Семов.

По време на изборите за депутати за Свищовското велико народно събрание, Иван Златин е избран за Председател на изборното бюро.

Д-р Петър Цончев описва Иван Златин като „човек с природни дарби, практически ум и вродена интелигентност, смел и предприемчив“.

През 80-те г. на XIX век Иван Златин преустановява търговска дейност в Габрово и се премества да живее в София. Там вижда много по-големи възможности и поле за търговски дела и предприемачество.

През последните 30 г. от своя живот Иван Златин се „хвърля“ в по-крупни сделки.

Става зет в семейството на братя Арие, които са собственици на известното търговско дружество „Братя Арие“ в средата на XIX век. Те развиват активна дейност:

• В Самоков имат търговско-лихварска къща;
• Търгуват с желязо, шаяци, зърнени храни, кожи и др.;
• В Пловдив фирмата открива търговска къща;
• Правят доменна пещ в с. Радуил;
• Организирано манифактурно шаячно производство в различни градове в България;
• През 1872 г. откриват банкерска къща в Цариград;
• Притежават чифлици в Кюстендилско и Софийско;
• След Освобождението се насочват към лихварство и застрахователни операции. Участват в капитала и в ръководството на застрахователните дружества „Балкан“ и „Български феникс“. Към тях вече се е присъединил и Иван Златин – техен зет.
• Златин е главен акционер в „Първо българско анонимно акционерно дружество за книжно –мукавено производство“ в кв. Княжево (София), което е основано с капиталите на „Братя Арие“ и лични негови средства. Това е първата фабрика за хартия в България.

Нови крупни начинания

• През 1902-1904 г. Иван Златин е Председател на Търговско-индустриалната камара в София.
• Той е един от основателите на Съюза на индустриалците в България.
• Участва като главен акционер и член на управителния съвет на предприятията, които построяват железопътните линии Роман – Плевен – Шумен и Радомир – Кюстендил – границата;

След дълги години упорит труд и участие в различни и разнообразни дейности, Иван Златин намира вечен покой на 28 декември 1927 г. в София на 84-годишна възраст.

източник: уикипедия