Иван Ненов

Роден: 17 май 1902 г. в София, Княжество България

Починал: 4 септември 1997 г. в София, България, на 95 г.

Националност: България

Професия: художник

Стил в изкуството: посткубизъм

Академия: ВИИИ „Н. Павлович“

Учители: Никола Ганушев; Никола Маринов

Направление: живопис

Награди: „Владимир Димитров – Майстора“ (1977)

Брак: Екатерина Савова-Ненова

Иван Василев Ненов е български художник и скулптор. Автор е и на критични статии по въпросите на изобразителното изкуство. Известен е със своите портрети и актове на жени.

Биография и творчество

Роден е през 1902 г. в София. Учи в Художествената академия при Никола Ганушев, като се дипломира през 1925 г. при Никола Маринов. През 1928 г. сключва брак със своята състудентка от академията Екатерина Савова-Ненова. Творческия си път започва в областта на интимно-психологическия портрет. Основно работи в областта на живописта, графиката, мозайката, малката пластика. Предпочитаните техники за живописните му платна са температа и маслените бои.

През 1930-те години се включва в прогресивното движение в българското изкуство, членува в Дружеството на новите художници. Рисува серия от портрети на жени от народа, в които характерни са класическата чистота на формите и трайните духовни състояния. През 1932, 1936 и 1938 г. пребивава в Италия, където експериментира с посткубистична живопис. Творчеството на Иван Ненов от 1950-те и 1960-те години се характеризира със своя реализъм, колорит и завършеност на композицията.

Малката пластика е другата сфера на творческите търсения на Ненов и се нея се представя на много от общите художествени изложби по приложни изкуства. Предпочитани от твореца материали са керамика, теракота, глазиран шамот. Създава серия от малки фигурни пластики и обредно-ритуални съдове, чийто водещ мотив отново е женският образ. Насочва се към малката пластика, след като е обявен за формалист в началото на 1950-те и цяло десетилетие не може да излага творбите си.

С пластиките си Иван Ненов участва във всички по-значими изяви на Съюза на българските художници в страната и зад граница. Представен е в изложби в Будапеща, Венеция, Делхи, Дрезден, Загреб, Милано, Москва, Ню Йорк, Париж, Токио, Фаенца, Франкфурт, Чикаго. Въпреки това той има само една самостоятелна изложба, през 1975 г., в София, като няколкото други опита преди това завършват с крах. През 1941 г. подготвя за излагане близо 100 творби от края на 1920-те до началото на 1940-те години, но бомба пада върху ателието му и унищожава произведенията му. През 1963 г. Ненов отново прави опит, но експозицията му е осуетена от властта.

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галерии в страната, както и частни сбирки в Гърция, Италия, САЩ, Япония. През 1936 г. за картината си „Край морето“ е награден с бронзов медал на триеналето на приложните изкуства в Милано и със златен злак от СБХ.

Удостоен е с

орден „Кирил и Методий“ – II степен през 1960 и I степен през 1963 г.
„Червено знаме на труда“ през 1963 г.
орден „Георги Димитров“ през 1982 г.

Носител на награди на СБХ за цялостно представяне на керамика (1968), за самостоятелната му изложба в София през 1975 г. и наградата за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ през 1977 г. През 1994 г. е избран за академик в Българската академия на науките.

Умира на 4 септември 1997 г.

През 1998 г. излиза биографично-мемоарната книга на Георги Каприев и Петър Змийчаров „Много лично. Иван Ненов“. През 2001 г. Евгени Клинчаров публикува книгата „Разговори с Иван Ненов / Мисли на художника за изкуството“.

Личният му архив се съхранява във фонд 843К в Централен държавен архив. Той се състои от 390 архивни единици от периода 1901-1997 г.