
Роден: 18 юли 1925 г. във Варна, Царство България
Починал: 8 септември 2004 г. в София, България, на 79 г.
Националност: България
Професия: актьор
Образование: Национална академия за театрално и филмово изкуство
Иван Стоянов Кондов е известен български филмов и драматичен актьор.
Биография
Роден е във Варна на 18 юли 1925 г. Завършва техникум във Варна през 1945 г. Става актьор през 1948 г., впоследствие при условията на чл. 9 със забележката към него от Указа за театрите (ДВ, бр. 145 от 1949 г.) През 1973 г. завършва задочно актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Работи на театралните сцени в
- Драматичен театър „Антон Страшимиров“ в Разград (1947-1950),
- Хасковския драматичен театър (1950-1952),
- Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1952-1957),
- Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас (1957-1958),
- Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен,
- Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София (1958-1959),
- Военния театър (1959-1966),
- театър Сълза и смях (1966-1969),
- Народен театър „Иван Вазов“ (1969-1973),
- театър „София“.
Пенсионира се в Народния театър през 1992 г., но още четири години след това той ръководи трупата на театър „София“.
Директор на
- театър Сълза и смях (1967-1969) и
- Драматично-куклен театър (Враца) (1973-1977) и (1980-1982).
Член на СБФД.
Иван Кондов е известен с ролите си в
- „Бягство в Ропотамо“,
- „Сиромашко лято“,
- „Бариерата“,
- „Голямото нощно къпане“,
- „Процесът“,
- „Неспокоен дом“
- и др.
Носител е на Аскеер за цялостно творчество (1999).
Умира на 8 септември 2004 г.
Личен живот
Иван Кондов има три брака. От първата си съпруга има син, Владимир, който в момента живее в Русе. Завършил е ВИТИЗ.
Втората му съпруга е сестрата на Стефан Данаилов. От брака си с актрисата Росица Данаилова, продължил 12 години и приключил с развод, Иван Кондов има един син – Ламби Кондов, също завършил ВИТИЗ. Емигрира отдавна в Южна Африка, където си изкарва прехраната като фермер, има семейство и дъщеря Екатерина. През 2017 г. умира от инсулт в Кейптаун.
Марта Кондова е дете от третия брак на актьора – с актрисата Маргарита Кондова. Марта тръгва по стъпките на баща си и е определяна за една от бъдещите големи звезди на Народния театър, но през 2011 г. напуска трупата. Малко след това заминава за Англия, където живее и до днес. Там работи като актриса.
Награди и отличия
- Заслужил артист (1963).
- Народен артист (1969).
- Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1964).
- Димитровска награда (1964).
- „Награда за най-добра мъжка роля“ за („Игрек 17“) във филма Игрек 17 (Варна, 1973).
- „Награда за мъжка роля“ за (пълномощникът на ЦК) във филма Магистрала на ХIII-я ФБИФ (Варна, 1974).
- „Голямата награда ЗЛАТНА РОЗА за филма“ Допълнение към закона на защита на държавата (Варна, 1976).
- Аскеер „за цялостно творчество“ (1999).
- Орден „Стара планина“.
Филмография
Година | Филми и сериали | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|
2004 | Другият наш възможен живот | свещеникът | |
2003 | Под едно небе | ходжата Ибрям ага | |
1995- 2000 | Съботна история – („L’histoire du samedi“), 82 серии | Франция | проф. Дешан (в „Пастьор, 5 години на ярост“) |
1984 | Събеседник по желание | професор Юруков | |
1984 | Златният век, 11 серии | Лъв Магистър (в 6 серии – 1, 2, 3, 5, 8 и 10-та) | |
1982 | Милионите на Привалов – (Die priwalov’schen Millionen), 6 серии | ФРГ / Зап. Берлин / България | Ростислав |
1981 | Приятели за вечеря | съседът | |
1980 | Голямото нощно къпане | Кольо Колев | |
1979 | Бариерата | ||
1979 | Сами сред вълци, 5 серии | ||
1979 | Фильо и Макензен, 7 серии | пътникът | |
1978 | Момчетата от „Златен лъв“, 4 серии | професор Дилов | |
1978 | Насрещно движение | главният инженер | |
1978 | Компарсита | новият пълномощник | |
1978 | Умирай само в краен случай, 2 серии | генералът | |
1977 | Слънчев удар | професор Димов | |
1976 | Допълнение към закона за защита на държавата | „Мъдрия“ | |
1975 | Буна | фелдшерът | |
1975 | Магистрала | пълномощникът на ЦК на БКП | |
1975 | Сватбите на Йоан Асен, 2 серии | патриарх Йоахим | |
1975 | Авантюрите на Виктор, 5 серии | Ростислав | |
1974- 1976 | Сбогом, любов, 3 серии | инж. Ганчовски, бащата на Яна Ганчовска | |
1974 | Дневна светлина | директорът Константинов | |
1973 | Бягство в Ропотамо | Велев | |
1973 | Сиромашко лято | Иван Нейчев | |
1973 | Игрек 17 | Иван „Игрек 17“ | |
1972 | Обич | бащата на Мария | |
1971 | Шарен свят, 2 нов. | г-н Ничев (в новелата „Гола съвест“) | |
1971 | Демонът на империята, 10 серии | ||
1970 | Четиримата от вагона | Пешев | |
1970 | Цитаделата отговори | следователя Орлинов | |
1968 | Процесът | Въло Игнатов | |
1967 | Човекът в сянка | Генчев | |
1967 | С пагоните на дявола, 5 серии | очилатият майор / полк. Дитрих, шеф на Гестапо | |
1966 | Семейство Калинкови, 12 серии | Калин Калинков, проф. по хирургия | |
1965 | Неспокоен дом | Евтим Манасиев | |
1965 | Късче небе за трима | полковник Карастоянов | |
1965 | До града е близо | Балтов | |
1964 | Когато гръм удари | ||
1963 | Смърт няма | Велев | |
1963 | Капитанът | ||
1963 | Легенда за Паисий | Лаврентий | |
1961 | Стръмната пътека | Пелев | |
1961 | Маргаритка | таткото | |
1960 | Отвъд хоризонта | Добри | |
1959 | Звезди – (Sterne) | ГДР / България | бащата на Рут |
1958 | На малкия остров | „Доктора“ | |
1957 | Животът си тече тихо… | Марков (премиера – 1988) |
Театрални роли
- „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Ромео
- „Дон Карлос“ (Фридрих Шилер) – маркиз Поза
- „Хамлет“ (Уилям Шекспир) – Хамлет
- „Езоп“ – Езоп
- „Майор Барбара“ (1980) – Ендрю Андършафт
- „Дипломати“ (Надежда Драгнева и Иван Стефанов) (1978) – граф Игнатиев
ТВ театър
- „Змейова сватба“ – тв театър (1984)
- „Лукреция Борджия“ (1981) (Пламен Павлов)
- „Старецът“ (1977) (Недялко Йорданов) – 2 части
- „Фауст“ – тв театър (1963)
- „Почти семейна история“ (Дончо Цончев)
източник: уикипедия