Рождено име: Карол Юзеф Войтила
Роден: 18 май 1920 г. във Вадовице, Полша
Починал: 2 април 2005 г. в Апостолически дворец, Ватикана, на 84 г.
Националност: Полша
Титла: римски папа
- Начало: 16 октомври 1978
- Край: 2 април 2005
- Предшественик: Йоан Павел I
- Наследник: Бенедикт XVI
- Мото: Totus Tuus (Изцяло ваш)
Св. Папа Йоан Павел II (на латински: Ioannes Paulus PP. II), с рождено име Карол Юзеф Войтѝла (на полски: Karol Józef Wojtyła), е полски римокатолически духовник, първият папа от славянски произход и първият папа след папа Адриан VI (1522 г.), който не е италианец. Служи като папа от 16 октомври 1978 до смъртта си на 2 април 2005. Обявен е за блажен на 1 май 2011 г. от папа Бенедикт XVI.
Той е известен и с литературното си творчество, в това число няколко пиеси и стихосбирки. Стиховете му са доста херметични, със сложна философска образност. Превеждан е на български. На 27 април 2014 г., първата неделя след Възкресение Христово, папа Йоан Павел II, заедно с папа Йоан XXIII, на тържествена церемония е канонизиран за Светия от папа Франциск.
Биография
Войтила е роден на 18 май 1920 г. във Вадовице, Полша. Той е третото дете в семейството на полския офицер от запаса Карол Войтила и жена му Емилия (с моминско име Качоровска). Според общинските документи, те са дребни селяни, но според други – търговци. Братът на Войтила се казва Едмунд.
Бащата на бъдещия папа говорел перфектно немски и учил сина си вкъщи. Впоследствие, младият Карол се научава да говори немски с австрийски акцент. Майка му умира на 13 април 1929 г., а брат му Едмунд – на 5 декември 1932 г.
Карол Войтила е наричан от другите „Голаджията“, защото играе център-нападетел в градския футболен отбор, съставен най-вече от млади евреи.
Отначало той е искал да се занимава с театър и литература, като бил много вглъбен в революционната полска литература. Войтила знаел наизуст цели пасажи от Хенрик Сенкевич и Адам Мицкевич, а любимият му поет бил Циприан Норвид. Той е силно повлиян от актьора Мечислав Котлярчик, който има дисциплината на свещеник.
След като завършва гимназията, Войтила отбива военната си служба като строителен работник. После се премества в Краков заедно с баща си.
Войтила следва по-късно в Ягелонския университет. Там изучава средновековна и модерна полска поезия, литературни текстове, чете пиеси и романи, учи руски, църковнославянски, латински. Той е интелектуален водач, рецитира стихове, играе в театъра.
Войтила е бегач на дълги разстояния и много добър скиор.
По време на Втората световна война обстановката в Краков и Полша е неблагоприятна. Тогава Войтила чете усилено, учи френски, задълбочава се в Стария завет. Четири години работи като копач в каменна кариера, а по-късно и в химическа фабрика, за да не го депортират в Германия. 60 младежа са разделени на четири групи от по 15-има човека, като сред тях е и Войтила. Те започват да се занимават незаконно с религиозна дейност. Тогава Карол Войтила пише пиесите Йов и Давид и превежда от гръцки Едип на Софокъл.
На 29 февруари 1944 г. е блъснат от камион след две дванайсетчасови смени в каменната кариера. Закаран е в болница и се възстановява там около две седмици – до 12 март.
Когато настъпва краят на Втората световна война, Войтила подновява курсовете си във факултета по теология в Ягелонския университет. На 1 ноември 1946 г. той е ръкоположен за свещеник.
През лятото на 1947 г. той изпълнява свещеническа мисия сред полските емигранти във Франция, Белгия и Холандия. На 19 юли 1948 г. защитава доктората си по теология, като темата е „Проблемът за вярата в делата на Св. Йоан Кръстни“.
В началото на юли 1948 г. Карол Войтила се завръща в Полша.
Той е викарий на различни енории в Краков, както и капелан на студентите от университета до 1 септември 1951 г., когато продължава изучаването на философия и теология. На 3 декември 1953 г. той защитава професура на тема „Оценка на възможността за намиране на католическа етика в етичната система на Макс Шелер“ в Католическия университет в Люблин. По-късно Войтила става професор по социална етика и морална теология в Краковската семинария и в Люблинския университет.
На 4 юли 1958 г. папа Пий XII го назначава за помощник-епископ. На 28 септември е ръкоположен за епископ от архиепископ Еугениуш Бажак във Вавелската катедрала, Краков.
Папа Павел VI го номинира за архиепископ на Краков на 13 януари 1964 г., а на 26 юни 1967 г. той е вече кардинал.
Понтификат
От началото на своето папство, което започва на 16 октомври 1978 г., папа Йоан Павел II е направил 102 папски посещения извън Ватикан и над 140 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии.
Издал е 14 енциклики, и е написал 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма.
Папа Йоан Павел II е публикувал и две книги –
- „Прекрачване на прага на надеждата“ (октомври 1994 г.) и
- „Дар и мистика: 50-та годишнина от ръкополагането ми за свещеник“ (ноември 1996 г.).
Йоан Павел II е председателствал 131 беатификационни церемонии (за блажени са обявени 1282 души) и 43 церемонии за канонизиране (за светци са обявени 456). Провел е 8 консистории, при които е обявил 201 души за кардинали.
От 1978 г. до смъртта си Светият отец е председателствал 15 синода на епископите – 6 редовни, един извънреден и 8 специални.
Никой друг папа не е събирал толкова много хора – на Генералните му меси в сряда са минали около 16 милиона богомолци, без да се броят извънредните и специални церемонии. За церемонията по посрещането на новото хилядолетие през 2000 г. се събират около 8 милиона богомолци.
Има 38 официални визити, 650 аудиенции и срещи с държавни глави и 212 аудиенции с министър-председатели. През 2002 г. посещава и България.
Провеждана политика
Оказаната подкрепа на дисидентите от бившия социалистически блок, и по-специално на полския синдикат Солидарност (Solidarność) и на Лех Валенса имат важна роля за събарянето на комунистическите режими в Източна Европа в края на 80-те години на 20 век.
Атентат срещу Йоан Павел II
Атентатът срещу Йоан Павел II е покушение срещу папа Йоан Павел II, извършено в сряда на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“ във Ватикана. Докато излиза на площада, папата е прострелян и тежко ранен от Мехмет Али Агджа от Турция – член на свързаната със секретната натовска мрежа Гладио ултра националистическа турска организация „Сивите вълци“.
Папата е уцелен четири пъти и претърпява загуба на голямо количество кръв, но, според него, Света Богородица го спасява, той оцелява и се възстановява от покушението.
Агджа е задържан незабавно и по-късно осъден на доживотен затвор от италианския съд. По молба на папата Агджа е помилван от италианския президент Карло Чампи (Carlo Azeglio Ciampi) през юни 2000 г., но е репатриран в турски затвор където да лежи за извършеното от него убийство на турски журналист, за което е осъден в родината си. Впоследствие е освободен.
По показания на Агджа за съучастничество в подготовката на атентата са обвинени по-късно още трима турци и са набедени българските граждани:
- Сергей Антонов, ръководител на бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) „Балкан“ в Рим – считан за координатор на покушението, задържан (от ноември 1982 до март 1986), съден и освободен поради липса на доказателства за вина;
- подполк. Желю Василев и Тодор Айвазов, служители на посолството на България в Италия, които успяват да се завърнат в София преди издирването им за арестуването им.
Обвинението към българите („Българската следа“) се експлоатира на Запад за разгръщане на широка пропаганда кампания срещу НРБ и ДС, СССР и КГБ, както и срещу целия социалистически лагер. Водещи в раздухването на клеветите са поддържаните от западните специални централи манипулативни публикации на Пол Хенци и Клеър Стерлинг.
През 1985, в Рим, Чатлъ, лидерът на Сивите вълци, заявява пред медиите, че му са били предложени 3 милиона германски марки от немското разузнаване, за да обвини българското и руското разузнаване за атентата срещу папа Йоан Павел ІІ.
Италианското правосъдие, след продължително следствие и съдебен процес, не намира за виновни в никаква степен обвинените българи и дълго държаният в затвора Антонов в е освободен.
По покана на българската държава и на Католическата общност в страната главата на Римокатолическата църква пристигна на поклонничество в България. Това високо посещение е с много голямо значение за страната, тъй като опроверга окончателно инсинуациите с „българската следа“ в атентата. Лично Папа Йоан Павел, при срещата си с президента Георги Първанов, открито заяви, че никога не е вярвал България да е замесена в атентата, извършен през 1981 г.
Посещението на Римския епископ, по време на което България е в центъра на интереса на световната общественост, окончателно изчиства името на страната от остатъците на пропагандните клевети от времето на Студената война.
Отношение към въпроси от областта на науката
- 1 май 1991 г., провъзгласява енцикликата Centesimus annus, стогодишно честване на „Rerum Novarum“, в която има препоръки да знанията и организацията.
- 31 октомври 1992 г. той се произнася в полза на реабилитирането на Галилей, осъден от инквизицията на смърт чрез изгаряне (клада).
- 22 октомври 1996 г. признава в слово пред Академия на науките на понтификата, че теорията на еволюцията е „нещо повече от само хипотеза“.
- 14 септември 1998 г. провъзгласява енцикликата Fides et Ratio за взаимовръзките между вяра, разум и философия.
източник: уикипедия
