Роден: 6 септември 1812 г. в Елена, Османска империя

Починал: 4 юни 1875 г. в Цариград, Османска империя, на 62 г.

Националност: България

Професия: епископ

Иларион Макариополски е български православен духовник, макариополски епископ на Цариградската патриаршия, един от водачите на черковно-националната борба.

Биография

Родът на Иларион Макариополски има грузински произход. Негов прапрапрадядо е Андроник от Имеретия, който се занимава с търговия в Кайсери, Мала Азия, през 80-те години на XVII в. Като интендант на османската армия той стига до Виена и на връщане се заселва в Балчик, а оттам преминава в Горна Оряховица.

Иларион Макариополски е роден през 1812 г. в Елена като Стоян Стоянов Михайловски. Брат е на Никола Михайловски.

Получава високо за времето си образование. Първо учи в родния си град, като един от учителите му е видният борец за църковна независимост Андрей Робовски, а по-късно бива пратен в гръцкото училище в Арбанаси.

Приема монашество в Хилендарския манастир (1832), където полага грижи за заточения там Неофит Бозвели. Продължава образованието в школата на известния гръцки просветител Теофилос Каирис на остров Андрос, където негов съученик е Стоян Чомаков. По-късно учи три години в прочутата Атинска гимназия.

Близък приятел и сподвижник на Георги Сава Раковски. Взема активно участие в дейността на Македонското революционно дружество.

От 1844 г. ръководи в Цариград, заедно с Неофит Бозвели, църковно-националната борба.

През 1845-1850 г., в резултат на натиск, оказан от руски дипломати върху правителството, е заточен в Света гора. Освободен е чрез застъпничеството на руския учен Андрей Муравьов.

След завръщането си в Цариград разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика.

След Кримската война (1853-1856) обнародването на Хатихумаюна донесло нови надежди на българите.

На 5 октомври 1858 г. е ръкоположен за макариополски епископ от митрополит Паисий Ефески. Ръкополагането му за епископ му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Цариградската патриаршия, така и пред Високата порта.

През 1859 г. участва в разтурянето на унията в Кукуш.

На 3 април 1860 г. по време на така наречената Великденска акция не споменава името на цариградския патриарх. Според църковните канони, чрез това си деяние той фактически отхвърля неговата власт. С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е повторно заточен в Света гора (1861-1864) заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

След учредяването на Българската екзархия (1870) е член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия Синод. На 25 май 1872 г. е избран за търновски митрополит.

Иларион Макариополски умира през 1875 г. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.

Родната къща на Макариополски в гр. Елена е музей.

По-малката му сестра, Стана Михайловска, се жени за лясковския търговец Атанас Буров и техни потомци стават известните български банкери, индустриалци и политици Бурови, сред които най-известни са братята Иван и Атанас Бурови.

източник: уикипедия