Роден: 24 декември 1863 г. в Кукуш, Османска империя
Починал: 13 декември 1952 г. в София, Народна република България, на 88 г.
Погребан в: Централни софийски гробища, София, България
Националност: България
Професия: строителен инженер, архитект, политик
Образование:
Техника:
- Област: Строително инженерство
Семейство:
- Баща: Нако Станишев
- Майка: Султана Траянова
- Съпруга: Евтимия Станишева (1873 – 1936)
- Деца: Николай Станишев
Христо Арапнаков Станишев е български инженер, един от изявените специалисти в областта на строителството в следосвобожденска България, един от учредителите на Българското инженерно-архитектурно дружество. Същевременно той е сред ръководителите на Върховния македоно-одрински комитет, а в периода 1901 – 1903 г. е негов председател. Член е на Македонския научен институт и на масонска ложа.
Биография
Христо Станишев е роден на 24 декември 1863 г. в град Кукуш, Османската империя, в семейството на търговеца Нако Станишев (известен като Арап Нако) и Султана Траянова. През 1880 г. седем будни момчета са изпратени тържествено от целия Кукуш за София, където да постъпят в откритата през 1879 г. Класическа гимназия. Четирима от тях, включително бъдещият инженер, получават стипендии. Завършва гимназията през 1885 г., след което заминава за Белгия, за да следва инженерство в Гентския университет. Следващата година баща му умира и Христо се връща и преподава в българската мъжка гимназия в Солун в течение на 10 месеца през учебната 1886/1887 г., за да събере пари за по-нататъшно следване. Получава часове и в девическата гимназия. От Гент приятел състудент му изпраща редовно записки от лекциите, благодарение на което Христо фактически продължава да следва задочно и успява да си вземе успешно изпитите. За последните две години на обучението си в Белгия съумява да получи българска стипендия от Министерството на просвещението. На 27 септември 1889 г. се дипломира като първенец на випуска.
След завръщането си в България Христо Станишев се занимава със строителство на пътища, мостове, жп линии, водопроводи и сгради. Неговите строежи стоят и досега, пръснати из цялата страна. Създава своя строителна школа. През 1890 – 1892 г. е окръжен инженер в Ловеч, Видин и Лом. През 1893 градската комисия в Бургас назначава Станишев за специалист-инжeнер на града. От 1896 г. е инженер на свободна практика в София. Има много ученици и последователи. В книгата си той пише:
Политиката на една страна е в тясна връзка с нейните пазари и пътища или по-право с нейните съобщения. У нас аз заварих едва 2100 км пътища и занемарени съобщения.
До 1939 г. инженерът развива със своите колеги едно десеторно увеличение на пътищата – 19 553 км.
Други обекти, издигнати по негови проекти и под негово ръководство, са:
- постаментът на паметника „Цар Освободител“, чийто архитект е Арнолдо Дзоки;
- инженерните работи до цокъла на църквата „Свети Александър Невски“;
- северното крило с колонадите на Народното събрание;
- пералният комплекс на Александровската болница;
- сградата на Английската легация в София;
- възстановяването на църквата „Свети Неделя“ в София;
- възстановяването на Народния театър;
- българският павилион на Световното изложение в Лиеж (1905) и в Милано (1906).ссс
Успоредно със строителството Христо Станишев е ангажиран активно с обществена и политическа дейност. Още като ученик се включва в македонското освободително движение. В Бургас на 29 януари 1895 г. Станишев организира учредяването на македонското дружество „Пирин планина“, в което членуват и не малко тракийски бежанци. За негов председател е избран инж. Христо Станишев. Между юли 1897 и май 1899 г. инженер Станишев е председател на Върховния македоно-одрински комитет.
При разцеплението на Комитета оглавява течението, близко до ВМОРО, което се противопоставя на Иван Цончев и Стоян Михайловски.
През 1902 г. Христо Станишев, заедно със зет си Григор Василев, започва да издава вестник „Реформи“ и се съветва за списването му с Гоце Делчев и Яворов. Един от най-ревностните сътрудници от Женева е Симеон Радев.
След Първата световна война Станишев е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Кукушкото братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 г.
През 1933 г. председателства Великия македонски събор в Горна Джумая. Станишев е подпредседател на Управителния комитет на Македонския културен дом в София. Обявен е за почетен гражданин на София.
Христо Станишев оказва силно влияние върху племенника си д-р Константин Станишев – син на първа братовчедка на Христо от брака ѝ с брат на споменатия по-горе Милош. Въпреки разликата във възрастта, роднинството между тях е прераснало в тясна дружба и пълно взаимно доверие. Всеки един в по-младите си години е крил под леглото си сандъци с пушки, а в по-зряла възраст е полагал всички усилия да представя достойно ВМРО както пред българското правителство, народ и общественост, така и пред външния свят. Иван Михайлов твърди, че инж. Христо Станишев и д-р Константин Станишев принадлежат към най-видните представители на македонската емиграция в България, като ги нарежда непосредствено след проф. д-р Любомир Милетич, проф. д-р Иван Георгов и митрополит Борис Неврокопски.
Получава поздравителна нота по случай 50-годишния си юбилей от всички македонски организации в България, на които отговаря така:
… От сърце благодаря на всички. Вие представлявате част от поробените българи, а през целия мой живот сърцето и душата ми са били при нашите поробени братя по четирите краища на широката българска земя. Подаръкът на Македонския женски съюз ще ми напомня до край на моите, че там долу:
Момите кръшни песни пеят на български език
Едничък глас се там разнася, едничък чуй
се вик
Ний българи сме с чест и слава
Ний кичим нашата държава..
Умира на 13 декември 1952 г. в град София.
Христо Станишев е автор на книгата „История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 г.“ Синът му Николай Станишев (1897-1980) е писател и преводач, ръководител на Българска орда.
източник: уикипедия
